Ключови фрази


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718

София, 23 ноември 2020 г.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2206 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 512/13.04.2020 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 39/2020, с което е потвърдено решение № 5154/25.11.2019 по гр. д. № 10216/2019 на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Недоволен от решението е касаторът „Енерго-про Продажби“ АД, София, представляван от адв. Н. Б. от ВАК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила 17.07.2012) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013, в сила от 16.11.2013), който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата Е. П. Д., представляван от адв. Пл. И. от ВАК, я оспорва като счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а по същество решението е правилно, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са в договорни отношения по повод доставка и продажба на ел. енергия, като ищецът твърди, че не дължи сумата в размер на 5.731,90 лева, по фактура № [ЕГН]/13.06.2019 г., съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 19.06.2017 г. – 18.06.2018 г., тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия. Ответникът е възразил, че изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в процесния обект с аб. № [№], като след извършена техническа проверка на 18.06.2018 г. на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет на количество ел. енергия от 31.006 кВтч, което е било потребено, но не е фактурирано и заплатено от ищеца. Твърди, че електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 31.006 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите изисквания. По делото е представен констативен протокол № 1900950/18.06.2018 г., видно от който на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0214 6356 5062, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], аб. № [№], при която са отчетени показанията по следните тарифи: 1.8.1 – 1355 кВтч; 1.8.2 – 12165 кВтч; 1.8.3 – 31006 кВтч; 1.8.4 – 0000 кВтч и 1.8.0 – 44527 кВтч, като електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507692 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена и точни адреси. Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза след софтуерно „четене“ на паметта на електромера е установила външна намеса в тарифната схема на електромера - наличие на преминала ел. енергия на тарифа 15.8.3 – 31.006 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, като е посочено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики, вследствие на което е дадено становище за начисляване на допълнителната ел. енергия. Видно от констативен протокол № 11146214/25.09.2015 (л. 40 от първоинстанционното дело) е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0214 6356 5062, но без да е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0., а са отразени са само по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви. Съгласно заключението на СТЕ, електромерът е от одобрен тип; преминал е метрологична проверка през 2014 г. и към датата на проверката на 18.06.2018 год. е в срок на метрологична годност; отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.1.1) и дневна (1.8.2), като в деня на проверката служителите на „Електроразпределение Север“ АД са „прочели“ информацията, записана в търговските регистри на СТИ, съхранена в енергонезависимата му памет, с компютър /лаптоп или таблет/, включен към оптичния порт на електромера чрез специален четец и специализирана за това програма, при което са констатирали и показанията на електромера по отделните отчетни тарифи, отразени и в КП от 18.06.2018 г.; натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 от 31.006 кВтч не е визуализирано на дисплея, в резултат на което е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред; наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по-конкретно – в тарифната му схема (вмешателството представлява софтуерна манипулация на показанията на консумираната ел. енергия, отчетена от електромера); количеството ел. енергия „прочетено“ в регистър 1.8.3 се съдържа в сумарния регистър на електромера, като посоченото количество ел. енергия от 31.006 кВтч е технически възможно да бъде доставено и потребено от обекта на ищеца за процесния период от 1 година, като е правилно (математически точно) остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията за процесния период. Според вещото лице, след като при монтажа на електромера показанията му по отчетни тарифи 1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви, той е монтиран нов /неупотребяван/, следователно показанията и по другите регистри са били нулеви. Въззивният съд е приел, че служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 18.06.2018 год. не са част от действащото право, а нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право. Предвидените в ПИКЕЕ условия (чл. 48-50), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване; повреда или неточна работа на тарифния превключвател; установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия, надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка. Прието е, че в случая не е установено, че при монтажа на електромера на дата 25.09.2015 год. на обекта на ищеца отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 /т. нар. „сумарен регитър“/ са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ, в частта му, в която същото посочва, че след като при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0214 6356 5062 показанията му по отчетни тарифи 1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви, то и показанията и по другите регистри са били нулеви, тъй като по същността си това е предположение, а не извод, който може да бъде изведен от доказателствата по делото. При липсата на безспорни доказателства, от които да се установи какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.3 на регистър 1.8.0 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна и както е сторено при монтажа на дата 18.06.2018 год. на новия, подменен електромер видно от констативния протокол л. 25-26 от първоинстанционното дело), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.3) от 31.006 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. Предвид изложеното е прието, че сумата в размер на 5.731, 90 лева, съставляваща стойност на служебно начислено количество ел. енергия не се дължи от ищеца.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос обуславя изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС, а процесуалноправният въпрос за задължението на съда да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните опитните и логическите правила очевидно обуславя правилността на решението.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 512/13.04.2020 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 39/2020.
Указва на касатора и му предоставя възможност в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд сумата в размер 114,64 лева такса за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните след представяне на доказателства за внесената такса или изтичането на срока за това.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.