Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  110            гр. София,  20 май  2010 г.       В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева                                             2. Жанина Начева     при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Генчев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 19 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Д. И. Д., чрез неговия защитник, за възобновяване на в. н. о. х. д. № 275/09 г. и отмяна на решение № 68 от 2.06.2009 г. на Старозагорския окръжен съд. В искането са отбелязани всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Подробно са развити доводи за несъставомерност на деянието, за съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14, чл. 106 и чл. 162 НПК, за неясни, противоречиви или напълно незаконосъобразни мотиви на въззивното решение, както и за липсата изобщо на мотиви относно субективната страна на престъплението и отказа да се индивидуализира наказанието при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание защитниците настояват за възобновяване на делото. Подчертават присъствието на съществени процесуални нарушения и възможността за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С въззивно решение № 68 от 2.06.2009 г. по в. н. о. х. д. № 275/09 г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъда № 54 от 24.02.2009 г. по н. о. х. д. 380/08 г. на Казанлъшкия районен съд, с която подсъдимият Д. И. Д. е признат за виновен в това, на 9.01.2008 г. в с. Я., община М., да е държал боеприпаси – три патрона, кал 7,62/39 мм , един патрон кал. 22 LR, както и ловен барут с нето тегло 533, 40 гр. без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Процесуално допустимото искане, което почива на доводи за съществени нарушения на процесуалните правила е ОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 34 НПК изрично въвежда задължението за мотивираност на всеки акт на съда, в т. ч. на въззивното решение. Задължението обхваща ясно и прецизно посочване на фактическите констатации, направени от съда по същество, които да позволят на Върховния касационен съд да се убеди, че законът е приложен правилно. В случая какви са възприетите фактически положения може да се установи единствено заради неголямата сложност на наказателното дело. Като цяло съдържанието на въззивното решение се свежда до отговор на доводите на защитника с мотиви, които преимуществено са незаконосъобразни. Защитникът последователно е настоявал за нарушение на процесуалните правила при изпълнение на претърсването и изземването на обекти, приобщени като веществени доказателства по делото. Старозагорският окръжен съд е отхвърлил възражението срещу достоверността на данните в протокола за претърсване и изземване с аргументи, че поемните лица не са отрекли процесуално-следственото действие да е било извършено пред тях и са подписали без възражения, а свидетелските им показания не противоречат на обясненията на подсъдимия, отразени в цитирания протокол. Освен това подсъдимият Д е признал фактическата обстановка и дори е направил искане делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, но после не се е съгласил, излагайки становище, което е „абсурдно”. Прокурорът е отказал да образува наказателно производство, тъй като не са били установени нарушения в действията на полицейските служители. Принципът, залегнал в чл. 13 НПК задължава съда да използва само законосъобразно получени доказателства - обективната истина може да бъде разкрита единствено по реда и със средствата, предвидени в НПК. Писмените изявления на подсъдимия Д в съставения протокол не са обяснения по смисъла на чл. 115 НПК. Не може да има релевантно значение, че поемните лица са подписали протокола за претърсване и изземване без възражения, щом е прието за необходимо достоверността на данните в него да бъдат проверени в съдебно заседание и преценявани в контекста на депозираните свидетелски показания (процесуално-следственото действие не е било преповторено, както незаконосъобразно е приел съдът). Дори когато прокурорът не намери основание да ангажира наказателната отговорност на полицейските служители, тази негова преценка не следва да замества свободното съдийско убеждение по въпроса дали при претърсването и изземването са били спазени съществените процесуални правила, които гарантират, че полученият резултат е достоверен. Старозагорският окръжен съд се е позовавал и на признание на фактите от подсъдимия Д с оглед направено искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Данни за такова искане няма. Всъщност съдът е имал предвид възможността за изготвяне на споразумение по предложение на прокурора след приключване на разследването, с което подсъдимият Д не се е съгласил - обстоятелства, които той е пояснявал и в своите обяснения. Разпоредбата на чл. 382, ал. 8 НПК забранява да се придава доказателствена стойност на самопризнанието, в случай че съдът не одобри споразумението. Тази забрана логично предпоставя невъзможност съдът при разглеждане на делото по общия ред да пренася и да отчита каквито и да било елементи от процедурата по гл. 29 от НПК, когато тя не е приложена. Обратното означава да се засегне презумпцията за невиновност (чл. 16 НПК). Затова и действията за постигане на споразумение не могат да ограничават възможността за ефективна защита на подсъдимия, който пред съда е настоявал, че не е извършил престъплението, предмет на повдигнатото обвинение. Въззивният съд многократно е подчертавал в мотивите на своето решение, в т. ч. като аргумент за прекия умисъл, че неразрешеното държане на оловния барут е продължило около една година, а посоченото фактическо обстоятелство извежда от обясненията на подсъдимия. Валидно дадените обяснения в съдебно заседание обаче не съдържат такива факти, поради което защитниците основателно изтъкват, че съдът е променил техния действителен смисъл и съдържание. Отделен е въпросът за недопустимо разширения фактически обхват на обвинението, с което съдът е сезиран (деяние, извършено на 9.01.2008 г. ), за отхвърлените обяснения като защитна версия с незаконосъобразния мотив, че не се подкрепят от други доказателства и за липсата на основание да приеме противоречива позиция в пределите на наказателното производство, застъпвана от подсъдимия. Защитникът е поддържал също, опирайки се на доказателствата, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Въззивният съд е отхвърлил формулирания довод с решаващо значение за наказателната отговорност на подсъдимия, като е отговорил по следния начин: инкриминираната дейност е свързана с опазване здравето и живота на хората и е изцяло под монопола на държавата; качеството на организиран ловец утежнява положението на подсъдимия, който в по-голяма степен е длъжен да познава закона от другите граждани и да не допуска подобни деяния; същият е действал при пряк умисъл и никакви обстоятелства не са му попречили да уведоми компетентните власти. По дефиниция малозначителното деяние следва формално да осъществява предвидените признаци на престъплението от обективна и субективна страна. Затова, както въведеният разрешителен режим, така и констатацията за прекия умисъл, който се изисква по чл. 339, ал. 1 НК, не могат да станат причина за отказ от приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Качеството на организиран ловец принадлежи към по-широкия кръг от обстоятелства, характеризиращи личността на подсъдимия Д. По правило такива данни (различни от предвидените, за да бъде деецът субект на престъплението) не могат да бъдат поставени в основата на решението дали да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. Това би противоречало на конституционния принцип за равенство на всички граждани пред закона, който намира проявление и в разпоредбата на чл. 11 от НПК. Старозагорският окръжен съд е направил обобщаващо заключение за съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на закона, каквато в действителност не съществува. Малозначителноста по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично проявление в конкретните обстоятелства. Затова съдът е имал задължението да формира своето вътрешно убеждение, стъпвайки на целия обем от събраните и проверени доказателства. С оглед на посоченото Върховният касационен съд намира, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, след като по въпроси с определящо значение за осъждането и по основните доводи на защитата въззивният съд е изложил мотиви, чието съдържание има незаконосъобразен характер. Единствената и безусловна последица е отмяна на решението по реда, предвиден за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане. При това положение липсва необходимост да се разглеждат другите основания, с които се поддържа искането на осъдения Д. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в. н. о. х. д. № 275/09 г. на Старозагорския окръжен съд. ОТМЕНЯ въззивно решение № 68 от 2.06.2009 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд от стадия на съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: