1
Р Е Ш Е Н И Е
№151
[населено място], 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Ирина Петрова т. д. № 1534 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕТЕ“ ЕООД срещу решение № 747/28.03.2019 г. по в. т. д. № 3743/2017 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 941/17.05.2017 г. по т. д. № 6618/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която „ЧЕЗ Разпределение България” АД е осъдено да заплати на „ЕТЕ” ЕООД сума в размер на 1 799, 30 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавата да изпълни задължение за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжения за присъединяване по договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа с № ДПЕРМ [ЕГН]/06.06.2012 г., дължимо за периода 20.01.2014 г. – 29.10.2014 г., ведно със законната лихва върху нея от 24.08.2016 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и не тълкувал поведението на страните по делото преди и след подписване на анекс от датата 19.11.2013 г. и обстоятелството, че към тази дата между страните е било висящо гр. д. № 36 130/2013 г. на СРС, по което дружеството е претендирало обезщетение за забава от енергийното предприятие за период преди подписване на анекса, съответно по това дело е постановено решение, с което претенцията на „ЕТЕ“ ЕООД е била уважена. Касаторът счита, че като се има предвид поведението на страните преди и след подписване на анекса, то несъмнено се установява, че не е налице воля за опрощаване от страна на „ЕТЕ“ ЕООД. В жалбата са изложени доводи, че ответникът „ЧЕЗ Разпределение България” АД е бил в забава и за периода 27.11.2014 г. до 12.01.2015 г., т. е. дружеството е било в забава от 28.08.2013 г. до 12.01.2015г., което също не е съобразено от въззивния съд. Въззивният съд не е взел в предвид и изготвените от вещото лице варианти на експертно заключение, според които размерът на печалбата за „ЕТЕ“ ЕООД за периода на забава би бил 29 807, 18 лв. или 30 816, 20 лв. Поддържа се, че в процесния случай увеличаване имуществото на дружеството е сигурно, тъй като изкупуването на произведената енергия от фотоволтаична уредба е нормативно регламентирано в чл. 93а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, т. е. сигурността в този случай произтича директно от приложението на нормативен акт. В касационната жалба е извършено позоваване на решение № 42/28.06.2018 г. по т. д. № 1398/2017 г. на ВКС, ТК, I ТО. Посочено е от касатора, че съставът на Апелативен съд София не е изследвал наличието на пропуснати ползи към датата на неизпълнението от страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, а е изследвал дали установеното увеличение, което не се е реализирало към тази дата, е щяло да бъде компенсирано в един бъдещ момент; че съжденията на въззивния съд са неотносими към начина за определяне на пропуснатите ползи – същите следва да се преценяват към датата на неизпълнението. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че подобно „предположение“ в какво състояние ще се намира имуществото на „ЕТЕ“ ЕООД след двадесет години спрямо сегашното му състояние е недопустим че в този изключително дълъг период от време могат да настъпят множество обективни обстоятелства, препречващи „компенсирането“ - например неплатежоспособност на обществения доставчик, неплатежоспособност на ищеца, законодателни промени и т. н. Наведен е довод, че съдът неправилно е приел още, че законоустановеният срок по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ за дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници представлява максимално допустимия срок по закон, тъй като страните по договора разполагат с договорна свобода по чл. 9 от ЗЗД да сключат договор и с по – дълъг срок. В касационната жалба е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде отменено и постановено друго такова, с което да се уважи претенцията на касатора ищец за заплащане на обезщетение в размер 30 816, 20 лв., ведно със законната лихва и сторените разноски за трите съдебни инстанции. От ответника по касация „ЧЕЗ Разпределение България” АД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява се становище, че ищецът касатор се стреми да получи доход, по – голям от законоустановения, което е недопустимо. Представеният и приет като доказателство по делото договор № 482/12.01.2015 г. установява, че за ищеца не е налице претендираната от него вреда. Следва да се има предвид, че посочената в договора цена от 605, 23 лева за мегаватчас /MWh/ без ДДС, определена с Решение № Ц – 18/20.06.2011 г. на КЕВР, е най – високата преференциална цена за такава фотоволтаична централа. Независимо, че договорът е сключен през 2015 г., когато преференциалните цени са намалени до 284, 18 лв./MWh, то изкупната цена за ищеца не е намалена. Като обобщение ищецът не е претърпял никаква вреда от вида пропусната полза, дължаща се на забавата на ответното дружество. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение със законните последици. В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора заявява, че възраженията на ответника не са относими към наличието на пропуснати ползи, а към евентуално неоснователно обогатяване, каквото не се претендира. Касаторът не цели заобикаляне на закона, а да бъде обезщетен към датата, на която са претърпени вредите. Ако се приеме тезата на ответника, след 20 години, когато би настъпила компенсацията на вреди, е силно вероятно пазарните цени за електроенергия, предвид настъпващата инфлация, да са по – високи от определените преференциални такива. В депозирана на 10.11.2020 г. молба „ЧЕЗ Разпределение България“ АД поддържа отговора и се позовава на разписаното в чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ, според което общественият доставчик не изкупува по преференциални цени цялата произведена от възобновяеми източници енергия, а тя е ограничена до размера на определената средногодишна продължителност на работа на съответната централа. Следователно, дори да се приеме, че на ищеца се дължи обезщетение за пропуснати ползи извън 20 - годишния период, в който се докаже, че е налице забава, то част от непроизведената енергия следва да се остойности по непреференциални цени. С определение № 285/29.04.2020 г. при преценка за наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение № 747/28.03.2019 г. по в. т. д. № 3743/2017 г. за отговор на въпроса : „При предявен иск по чл. 82 ЗЗД от производител на електрическа енергия от възобновяеми източници срещу електроразпределително или електропреносно предприятие за неизпълнение на задължението му да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на изграден електроенергиен обект към електроразпределителната мрежа как следва да се определят вредите от вида пропуснати ползи, съизмерени с преференциалната цена на произведената електроенергия по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290 ГПК, намира следното : От ищеца „ЕТЕ” ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сума в размер 36 979, 44 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавата за изпълнение задължението на ответника да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на обект, изграден от ищеца като производител на електрическа енергия, към електроразпределителната мрежа по договор № ДПЕРМ [ЕГН]/06.06.2012 г., дължима за периода 28.08.2013 г. – 15.01.2015 г., ведно със законната лихва от 24.08.2016 г. до окончателното й заплащане. Твърдените вреди /пропуснати ползи/ ищецът свързва с невъзможността да бъде сключен договор за изкупуване на произведената от фотоволтаичната му централа електрическа енергия с „ЧЕЗ Електро България“ АД по нормативно определени от КЕВР преференциални цени, т. е. пропусната полза е в размер на преференциалната цена на непроизведена електрическа енергия, която цена би била платена за изкупената електроенергия. В исковата молба се твърди, че изкупуването на електроенергия е нормативно регламентирано задължение, произтичащо от чл. 93а ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ. Увеличаване имуществото на ищеца е сигурно събитие, тъй като произтича директно от приложението на нормативен акт. С първоинстанционното решение предявеният иск е частично уважен за сума в размер на 1 799, 30 лв. и за период 20.01.2014 г. – 29.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2016 г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение са споделени мотивите на първоинстанционния съд относно допустимостта на учредения с исковата молба процес и неоснователността на възражението за приложение на чл. 126, ал. 2 ГПК, релевирано от „ЧЕЗ Разпределение България” АД. От въззивния съд е прието, че между страните е сключен предварителен договор № ДПЕМР [ЕГН]/28.12.2011 г. за присъединяване на обект „Фотоволтаична инсталация на покрива на сграда – 30 kW”, находяща се в парцел 7 от кв. 256 по плана на [населено място], към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. На 06.06.2012 г. между страните е сключен окончателен договор за присъединяване № [ЕГН], в който е уговорен 12 месечен срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект. Констатирано е плащане на разходите за присъединяване. В мотивите на решението са отграничени задълженията на ищеца и ответника по изграждане на присъединителните съоръжения като е прието, че изграждането на частта, находяща се в границите на имота, е задължение на производителя, а задължение на „ЧЕЗ Разпределение България” АД е изграждане на частта до границите на имота, в който е монтирана инсталацията. Отхвърлен е като неоснователен доводът на ищеца за нищожност на уговорката по чл. 5, ал. 3 от подписания между страните анекс, с която срокът за изпълнение задължението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за присъединяване е удължен с два месеца, тъй като това удължаване е в рамките на максималния 3 - годишен срок, регламентиран в чл. 29, ал. 6 ЗЕВИ /действащата към релевантния момент редакция - ДВ, бр. 29 от 2012 г./. В решението е прието още, че с удължаване на срока по общо съгласие на страните длъжникът ответник се е освободил от последиците на забавата си, защото е отпаднал юридическият факт, от който произтича неговата отговорност – изтичане на първоначално уговорения срок за изпълнение. След анализ на доказателствения материал е формиран извод, че електроразпределителното дружество е изпаднало в забава за изпълнение на задължението си на 20.01.2014 г., която е продължила до 29.10.2014 г. – след изграждане на съоръженията за присъединяване и издаване на разрешение за ползването им до подаване на писмено искане за ползване на присъединителното съоръжение. Като са споделени разрешенията, дадени в ТР № 3/12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от въззивния съд е преценено, че за ищеца „ЕТЕ“ ЕООД не са възникнали вреди в претендирания обем, излизащ извън рамките на законово допустимия такъв, представляващи пропуснати ползи от неприсъединяване на фотоволтаичното съоръжение в уговорения срок в размер на преференциалната цена на непроизведена електрическа енергия, която ищецът би получил за времето на забавата по друг договор – за изкупуване на електроенергия, какъвто е сключен на 12.01.2015 г. с „ЧЕЗ Електро България“ АД. Като основание за подобен извод е посочена разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗЕВИ, която предвижда сключване на договор за изкупуване на произведена от слънчева енергия електроенергия по преференциални цени за максимално допустим срок от 20 години. Тъй като такъв договор е сключен, макар и със закъснение, от решаващия съд е прието, че не са претърпени вреди от вида пропуснати ползи.
По релевирания правен въпрос :
За да се отговори на въпроса, за който е допуснато касационно обжалване, следва да се анализира нормативната уредба на отношенията, възникващи по повод производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, като тя се съпостави с общата регламентация в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ по повод неизпълнение на договорните задължения. Неизпълнението на поето облигационно задължение е неосъществяване на дължимия резултат. Неизпълнението може да бъде пълно или неточно в количествено, качествено или времево отношение. Когато то се дължи на небрежността на длъжника, кредиторът има право да иска обезщетение за причинените му от това неизпълнение вреди. В доктрината имуществената вреда в най – общ план се разглежда като разлика между имущественото състояние на кредитора в случай, че изпълнение би се осъществило и това, което съществува в резултат на неизпълнението. Целта на обезщетението е изправната страна да бъде поставена в положението, което би имала, ако изпълнението беше точно. Разпоредбата на чл.82 ЗЗД регламентира, че на обезщетяване подлежат вредите /загубата и пропуснатата полза/, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, т. е. на обезвреда подлежат само предвидимите вреди, в случай, че длъжникът не е недобросъвестен. Следователно, за да преодолее предизвиканата от неизпълнението на длъжника липса в имуществото си, кредиторът разполага с иск за присъждане на обезщетение, което да замести, или допълни първоначално дължимото. Пропусната полза е осуетената от неизпълнението възможност на кредитора да реализира увеличение на имуществото си. Според задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Това е всяка облага, която изправната страна би могла да реализира при точно изпълнение на облигационното задължение, но до осъществяването й не се е стигнало поради допуснатото неизпълнение. Приема се, че при установяване на пропуснатата полза се изхожда не само от предположението за закономерно й настъпване, но е необходимо да бъде доказано, че, в случай на точно изпълнение, тази полза би се реализирала. Изводът в тълкувателното решение е мотивиран с липсата на законоустановена презумпция за настъпване на този вид вреда. Насърчаване производството на енергия от възобновяеми източници и потреблението на такава енергия е предмет на законодателна регламентация на ниво вторично право на ЕС чрез Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.). Директивата е основният юридически документ, задаващ на европейско равнище правната рамка за регламентация на обществените отношения, свързани с производството на електрическа енергия чрез фотоволтаични инсталации. В чл. 3, § 3, б. „а“ от Директивата е посочено, че за постигане на целта - делът на енергията от възобновяеми източници постепенно да нараства и до 2020 г. да достигне предварително зададения обем от 20 % от брутното крайно потребление на енергия в Общността - държавите членки, наред с другите мерки, могат да прилагат схеми за подпомагане на производителите на енергия от възобновяеми източници. При тълкуване на наднационалната нормативна уредба следва да се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Като нейна илюстрация настоящият състав на съда има предвид решение по съединени дела С-798/18 и С-799/18, което дава отговор на въпроса дали член 3, § 3, б. „а“ от Директива 2009/28 и чл. 16 и 17 от Харта на основните права на ЕС, тълкувани в светлината на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и чл. 10 от Енергийната харта трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по – рано с административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество. Повод за отговор на отправено до съда преюдициално запитване е италианското законодателство, което предвижда намаляващ размер на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена чрез фотоволтаично преобразуване на слънчева енергия, както и ограничена продължителност на насърченията и определяне на максимален лимит на общата електрическа мощност, отговаряща на условията за ползването им. В отговор на този въпрос съдът се е произнесъл, че сочените разпоредби допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по – рано с административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество. При тълкуване текста на чл. 3, § 3, б. „а“ от Директивата СЕС обръща внимание на употребената дума „може“ и приема, че държавите членки не са длъжни да приемат схеми за подпомагане, за да насърчат използването на енергия от възобновяеми източници. В мотивите на решението си приема, че държавите разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи да приложат, за да постигнат задължителните общи национални цели, определени в чл. 3, § 1 и 2 от Директивата във връзка с Приложение I към нея. Това означава, че те са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени. Този извод на съда е обективиран и в предходна негова практика по дело С – 180/18, С - 286/18, С – 287/18. От тук е направен следващият извод, че национална правна уредба, с която се изменя схема за подпомагане като се намаляват тарифите и се изменя редът и условията за плащане на насърчения е допустим, стига с това изменение да не се накърняват принципите на правна сигурност и за защита на оправданите правни очаквания. Икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазване на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка. На национално ниво обществените отношения по повод производство на енергия от възобновяеми източници са регламентирани от Закона за енергията от възобновяеми източници, с който Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. е транспонирана в националното ни законодателство. Релевантна за настоящия случай е разпоредбата на чл. 31 от сочения закон, която е в сила от 03.05.2011 г. /ДВ, бр. 35/2011 г./. Тя предвижда, че електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по определена от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект, съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Изкупуването на произведената енергия се осъществява въз основа на дългосрочни договори, като за тази, добита от слънчева енергия, договорите са със срок от двадесет години. Срокът започва да тече от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, а определената преференциална цена не се променя за срока на договора, като след изтичането му преференции не се предоставят. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 29/2012 г., в сила от 10.04.2012 г. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ е посочено, че се налага промяна, тъй като при съставянето на констативния акт не участва държавен орган и контролът на неговата достоверност е трудно осъществим. След изменението разпоредбата определя като меродавна за сключване на договора за изкупуване цената, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия. В алинея трета на същата разпоредба е предвидено, че срокът от двадесет години тече от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, съответно от датата на въвеждане в експлоатация на първия етап, при поетапно въвеждане в експлоатация, а за обектите по чл. 24, т. 1 – от датата на сключване на договора за изкупуване на енергия. За енергийни обекти, въведени в експлоатация, и инсталации, монтирани след 31.12.2015 г., сроковете за изкупуване се намаляват със срока от тази дата до датата на въвеждане в експлоатация, съответно монтирането. Относими за случая са и разпоредбите на чл. 93а и чл. 94 от Закона за енергетиката /ДВ, бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015г./, които задължават обществения доставчик да изкупува електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, в количество, определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8, и по цена, на която крайните снабдители са закупили електрическата енергия по реда на чл. 162 и чл. 31 ЗЕВИ. Анализът на цитираните разпоредби в светлината и на наднационалната правна уредба в Директивата сочи, че спрямо правоотношенията, възникващи и развиващи се по повод изкупуване на произведена от възобновяеми източници електрическа енергия, не се прилага принципът за свобода на договарянето, тъй като нормативно са регламентирани основните уговорки относно същественото съдържание на договора за изкупуване на произведена електрическа енергия. Сключването на типови договори сочи на липса на възможност да бъдат водени преговори относно съдържанието им, а икономическите оператори имат свободата само да вземат решение дали да приемат условията на договора. Цените, на които производителите продават електрическа енергия и тя пряко или опосредено се изкупува от обществения доставчик „НЕК“ ЕАД, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган ДКЕВР. Моментът, към който цената се определя като приложима за всеки конкретен договор, също е свързан със санкция от страна на държавен орган. Отделно, нормативно са регламентирани сроковете на сключваните договори между производителите на енергия от възобновяеми източници и крайните снабдители/обществения доставчик. Законовата уредба е в защита интереса на производителите, доколкото целта й е насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници и увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на страните членки на ЕС, осигуряване сигурност на енергийните доставки, снабдяването и техническата безопасност, опазване на околната среда и ограничаване на неблагоприятните климатични изменения, както и повишаване жизнения стандарт на населението чрез икономически ефективно използване на енергията от възобновяеми източници. Нормативната уредба позволява предвидимост и сигурност в реализиране на печалба от производителите, като в същото време отчита необходимостта от покриване на първоначално извършените сериозни инвестиции за изграждане на енергийните обекти и свързването им с електропреносната и електроразпределителна мрежи. Но всичко това не е пречка да бъде допусната промяна в законодателната уредба и предоставените схеми за подпомагане да претърпят изменение във времето напр. поради отчитане на намаляващи разходи заради нововъведени технологии и др. След като сключването на договорите за изкупуване на електрическа енергия, произведена чрез фотоволтаично преобразуване на слънчева енергия, и техните параметри са законодателно уредени, то и очакваната икономическа полза за всеки оператор, направил инвестиция по изграждането на енергиен обект и свързването му с електроразпределителната и електропреносна мрежа, е тази, която законът предвижда като насърчителна мярка. В конкретната хипотеза на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ /в редакцията й, публикувана в ДВ, бр. 29/2012 г./ това е размерът на преференциалната цена, определена от регулаторния орган, към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия. На тази цена може да бъде изкупувана електрическата енергия, произведена от слънчева енергия, за максимален срок от двадесет години, съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗЕВИ, като при промяна на релевантните за определяне обема на насърчителната мярка обстоятелства държавата може да намали този обем в посока намаляване на изкупната преференциалната цена и срока на договора за изкупуване. Когато по договор за присъединяване на фотоволтаична централа към електроразпределителна и електропреносна мрежа се твърди неизпълнение поради забава, то очакваната от кредитора по този договор /инвеститор на фотоволтаична електрическа централа/ икономическа полза е сключването на договор за изкупуване на произведената от централата електрическа енергия с регламентирани от закона конкретни параметри, които не могат да бъдат обект на преговори. При твърдения за възможност да бъде реализирана и друга полза, то кредиторът следва да докаже това си твърдение по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК. В това се състои и отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение: Пропусната полза по смисъла на чл. 82 ЗЗД от неизпълнение на договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към разпределителната мрежа е равна поне на обема на законодателно определена насърчителна мярка по смисъла на чл. 3, § 3, б.“а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.) и чл. 31 ЗЕВИ, детерминиран от размера на изкупната цена за произведена електрическа енергия и периода на изплащането й. Вреда ще настъпи само, ако с производител на електрическа енергия, чийто обект не е присъединен в уговорения срок към разпределителната мрежа, не бъде сключен договор по смисъла на чл. 31 от ЗЕВИ, или бъде сключен договор с параметри, по – неблагоприятни от нормативно заложените към релевантната дата - тази, на която е следвало да бъде изпълнено задължението на електроразпределителното дружество. Ползи, извън посочения обем, следва да бъдат изрично релевирани и надлежно доказани.
По същество на касационната жалба :
Въззивното решение е правилно. Ищецът „ЕТЕ” ЕООД, касатор в настоящото производство, претендира от „ЧЕЗ Разпределение България” АД заплащане на сума в размер 36 979, 44 лв., обезщетение за пропуснати ползи от забавата за изпълнение на задължението да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на енергиен обект на ищеца, като производител на електрическа енергия, към електроразпределителната мрежа. Твърдените вреди /пропуснати ползи/ ищецът свързва с невъзможността да бъде сключен договор за изкупуване на произведената от фотоволтаичната му централа електрическа енергия с „ЧЕЗ Електро България“ АД по нормативно определени от КЕВР преференциални цени, т. е. пропусната полза е в размер на преференциалната цена на непроизведена електрическа енергия, която цена би била платена за изкупуване на тази електроенергия на датата 28.08.2013 г., на която ответникът е изпаднал в забава. Към сочената от ищеца дата 28.08.2013 г. чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ и чл. 93а от ЗЕ предвиждат задължение за обществения доставчик пряко или опосредено да изкупува произведена от слънчева енергия електрическа енергия по цени, определени от ДКЕВР към момента на въвеждане в експлоатация на енергийния обекта за срок от двадесет години, като в рамките на този срок цената остава непроменена. Изслушаната в рамките на първоинстанционното и въззивното производство съдебно – техническа експертиза /основно и допълнително заключение/ е дала становище, че съгласно решение № Ц - 18/20.06.2011 г. на КЕВР цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаична електрическа централа, е 605, 23 лв./MWh без ДДС, в това число 30, 73 лв. експлоатационни разходи, 273, 29 лв. разходи за амортизация и 301, 21 лв. възвращаемост. Сочената цена е непроменена към датата 28.08.2013 г. и на тази цена е сключен договорът за изкупуване на електрическа енергия № 482/12.01.2015 г. между „ЕТЕ” ЕООД и „ЧЕЗ Електро България“ АД /чл. 11, ал. 1 от договора/. В чл. 2, ал. 1 от същия е посочено, че срокът му е до 12.01.2035 г., т. е. с продължителност от двадесет години. В алинея 2 на същата разпоредба е предвидено, че в случай на промяна на действащите нормативни актове, регламентиращи срока по ал. 1, същият ще бъде съответно предоговорен. В алинея втора на чл. 11 от договора е предвидено, че в случай на промяна в действащото законодателство договорената преференциална цена също подлежи на актуализация. Следователно, макар и сключен на дата, различна от сочената като падеж за изпълнение на длъжниковото задължение – 28.08.2013 г., при установено и неоспорено от ответника неточно изпълнение във времево отношение на задължението му за присъединяване, то ищецът е реализирал очакваната икономическа полза /сключването на договор за изкупуване на произведената енергия от присъединения енергиен обект/ в нормативно регламентирания максимален обем. Сключването на договора действително е не просто предполагаемо увеличаване на ищцовото имущество, но законодателно уредена сигурна такава възможност като в този смисъл напълно основателни се явяват твърденията на дружеството касатор. Сключването на въпросния договор, обаче, води до пълно реализиране на очакваната икономическа полза, поради което забавата на ответника не е довела до ограничаване на възможността ищецът да получи насърчителната мярка в пълен обем. Като съобразява и регламентираното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало, съответно обстоятелството, че ищецът е свързал наличието на пропуснати ползи именно със законово уреденото в чл. 31 ЗЕВИ задължение на крайните снабдители и обществения доставчик да изкупуват по преференциални цени произведената от слънчева енергия електрическа енергия, съдът не би могъл да присъди нещо различно от търсеното, а именно – стойността на произведена енергия, подлежаща на изкупуване по непреференциални цени извън законоустановения двадесетгодишен срок. Тук следва да се посочи и обстоятелството, че като не се търси обезщетение, съизмеримо с такива цени, то няма и представени доказателства за създадени отношения между ищеца и „ЧЕЗ Електро България“ АД по повод изкупуване на произведена от енергийния обект енергия по непреференциални цени извън изричната регламентация на ЗЕВИ, представляваща мярка за насърчаване. Неоснователни са доводите на касатора, че въззивният съд не е оценил поведението на страните по повод подписване на анекс на датата 19.11.2013 г. и липсата на опрощаване на задължението, което ответното дружество има за присъединяване на изградения от ищеца енергиен обект, както и опрощаване на последиците от първоначалната забава по основния договор. Въззивният съд подробно е обсъдил наведеното в този смисъл възражение и правилно е формирал извод, че пролонгацията на срока няма нищо общо с опрощаването като средство за погасяване на договорно задължение по смисъла на чл. 108 ЗЗД. В практиката и доктрината еднозначно се приема, че опрощаването е вид каузален двустранен договор, с който кредиторът се отказва от вземането си. Този довод на касатора е произволно наведен, доколкото се установява, че ответникът реално е изпълнил своето задължение, макар и със забава, т. е. след удължения срок, както и, че в нито един момент от развилите се между страните отношения не е възниквал въпросът „ЕТЕ“ ЕООД да се откаже от своето инвестиционно намерение и в частност от изпълнение задължението на електроразпределителното дружество да присъедини енергийния му обект. Като допълнение следва да бъде посочено и обстоятелството, че страните не са уговорили задължение за плащане на неустойка при забава да бъдат изпълнени задълженията на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, поради което няма как касаторът да твърди, че не е опростил и такова задължение. Между страните всъщност е постигнато взаимно съгласие срокът за изпълнение на договора да бъде удължен до 19.01.2014 г. и тази дата да бъде определена като падеж на длъжниковото задължение, като новият падеж е наложен от предложените промени в мястото и реда за присъединяване на обекта. Както беше посочено по – горе, основателно се явява твърдението на касатора, че увеличаване на имуществото му в резултат на очакваното изкупуване на произведената от фотоволтаичната му електроцентрала енергия е сигурно, тъй като законодателно е уредена насърчителната мярка тази енергия да бъде изкупувана по преференциални цени. Разяснено беше вече, че тази мярка има фиксиран обем в закона и производителят не би могъл да получи нещо повече. Поради тази причина е без значение конкретният период на забава на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, тъй като в крайна сметка договор за изкупуване на енергия е сключен за максимално разрешения от закона срок на възможната максимално висока изкупна цена, определена към датата на падежа на длъжниковото задължение. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията, че въззивният съд не е приложил правилото на чл. 82 ЗЗД, съобразно задължителните постановки на ТР № 3/12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Вярно е точно обратното – съставът на Апелативен съд София, изхождайки от твърденията в исковата молба, е преценявал наличието на претърпени от ищеца вреди към датата на неизпълнението и е стигнал до извод, че сключеният договор за изкупуване на електрическа енергия е на цена, релевантна към датата на падежа на длъжниковото задължение, и за максимално разрешения от закона срок. Имущественото състояние на кредитора към момента на неизпълнението, с оглед обоснованата от него характеристика на очакваната полза, е правилно преценено и изводите на предходната съдебна инстанция, че не е налице претърпяна вреда, ще следва да бъдат споделени. Към датата на падежа за изпълнение задължението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с оглед законодателната рамка, ищецът е получил в пълен обем предвидената насърчителна мярка, която, както беше посочено по – горе, във времето може и бъде изменена или отменена от законодателя, с оглед промяна в някои от релевантните за определянето й обстоятелства. Това би било предвидимо за предпазливия и съобразителен икономически оператор, съгласно даденото от СЕС разрешение по съединени дела С – 798/18 и С – 799/18. Ето защо, не са основание за различен извод доводите на касатора, че във времето напред е възможно настъпването на нови обстоятелства, които да доведат до промяна в изплащането на насърчителната мярка, поради което същият има право да получи ползи в обем, по – голям от нормативно определения към релевантния момент. Влязлото в сила решение на СГС по в. гр. д. № 9088/2018 г., постановено в изпълнение указанията, дадени с решение № 42/28.06.2018 г. по т. д. № 1398/2017 г. на ВКС, I ТО, не обвързва страните по настоящото дело със сила на пресъдено нещо, доколкото не е налице идентичност на фактите, от които произтича правото на иск по двете дела. Изложеното мотивира настоящия състав да прецени, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на ответника по касация. Същите представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Поради изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 747/28.03.2019 г. по в. т. д. № 3743/2017г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА „ЕТЕ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 450 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :