Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 26.07.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 987 по описа за 2017г. и приема следното: Производството е по чл.290 и следв. ГПК. С определение № 48/24.І.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 31.Х.2016г. по гр.д. № 575/2016г. в отхвърлителната му част по касационната жалба на М. М. Й. по въпроса за непроизнасянето от въззивния съд по оплакванията във въззивната жалба на касатора за несъобразяване на наложената мярка за неотклонение, на тежестта на обвинението и на степента на уронените му престиж и име в обществото с оглед прилагането на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално произнасяне по предявения иск с уважаването му до пълния предявен размер. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба П.РБ е заела становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С обжалваното решение П. по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на ОС Ст.З. от 04.VІІІ.2016г. по гр.д. № 51/2016г. в уважителната му част за разликата над 3000лв. до 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление и в частта за разноските и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от М. Й. срещу П.РБ иск за посочената разлика, потвърдил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 6000лв. до пълния предявен размер 35000лв. и в осъдителната му част за 3000лв. и в тежест на П. са присъдени 138лв. разноски по съразмерност. За да постанови решението, въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че с постановление от 06.ІІІ.2013г. по досъдебно производство ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343 ал.1 б.„б” изр.2 и б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”; след приключване на разследването е повдигнато обвинение за това, че на 02.ХІ.2012г. в землището на [населено място] при управление на лек автомобил и в условията на независимо съпричинителство с В. Ст.И. нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. и двустепенна средна телесна повреда на В. Г.Б., изразяваща се в счупване на лявата и дясната мишнични кости на двата горни крайника, причинило трайно затруднение на движението на тези крайници за срок по-дълъг от 30 дни; по внесен в съда обвинителен акт е образувано НОХД № 376/2013г. по описа на ОС Ст.З., като наказателното производство е приключило с влязла в сила на 26.І.2016г. оправдателна присъда. Взето е предвид, че наказателното производство е продължило около две години и девет месеца. При тези обстоятелства е направен извод за наличие на предпоставките за отговорност на държавата в хипотезата по чл.2 ЗОДОВ. Съдът е взел предвид твърдението в исковата молба, че ищецът в резултат на наказателното производство претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционални и психически терзания от засегнати лична чест и достойнство, сринати добро име и авторитет, злепоставяне пред обществото, колегите, околни и близки. Взети са предвид показанията на св.Г., имаща наблюдения върху ищеца по време на наказателното производство, според които през това време ищецът не можел да спи, постоянно се притеснявал да не говорят хората някакви работи за него, не искал да излиза, работел в „М М. и.” и учел, сега завършил, много пъти се налагало да отменя изпити, за да се яви на някакво дело, бил притеснен през цялото време, тревожен, изнервен, избухвал бързо, веднъж били на кафе и на съседната маса момчета говорели за него неприятни работи, споменали, че участвал в гонки, което не било вярно. Съдът е приел, че съобразно установената фактическса обстановка /продължителност на наказателното производство, личните притеснения/ и при приложението на чл.162 ГПК и чл.52 ЗЗД, обезщетение в размер на 3000лв. е най-адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Касационната жалба е частично основателна. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2001г. на ОСГК, като не е подложил на преценка оплакванията на Й. във въззивната му жалба за несъобразяване на наложената му мярка за неотклонение, на тежестта на обвинението и на степента на уронените му престиж и име в обществото. Установено е от приложената преписка по наказателното дело, че на ищеца са били повдигнати обвинения за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или пробация, и за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” НК за причиняване на смърт, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 6 години, т.е. това обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК. Трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид всички конкретно установени по делото обстоятелства, които са от значение за характера, вида и степента на увреждането. Според т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК сред тези обстоятелства е и тежестта на обвинението, по което е постановена оправдателна присъда. Вземайки предвид и това обстоятелство в съвкупност със съобразените от въззивния съд /посочени по-горе/, настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 5000лв. е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Не обосновава по-висок размер обезщетение взетата по отношение на ищеца най-лека мярка за неотклонение „подписка”. Недоказани са останали и твърденията на касатора за тежко накърнени чест и достойнство и за безвъзвратно сринати име и авторитет. Показанията на единствената разпитана по делото свидетелка обосновават извод за претърпени неимуществени вреди в степен на обичайните такива. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 3000лв. до 5000лв. и вместо него бъде постановено друго, с което на Й. се присъдят още 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 26.І.2016г. до окончателното им изплащане. В останалата му обжалвана отхвърлителна част въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и още 98.42лв. разноски съобразно уважения размер на претенцията му. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, № 224/14.ХІІ.2016г. по гр.д № 575/2016г. в отхвърлителната му част за разликата над 3000лв. до 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П.РБ да заплати на М. М. Й. от [населено място] още 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за престъпление, ведно със законната лихва, считано от 26.І.2016г. до окончателното им изплащане, както и 98.42лв. разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, № 224/14.ХІІ.2016г. по гр.д № 575/2016г. в останалата му обжалвана отхвърлителна част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: