Р Е Ш
Е Н И Е
№.91
София, 11.09.2009 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,
Второ отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на
секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното
от съдията М.Славчева
т.дело № 596/2008 г.
Производство по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба
на “Е”( с предишно наименование “Е” АД) срещу решение № 117 от 27.06.2008 г. по
в.гр.д. № 459/2007 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е
оставено в сила решение № 119 от 27.07.2007 г. по гр.д. № 18/2007 г. на
Великотърновския окръжен съд в частта, с която е касаторът
е осъден да заплати на “О” ЕООД гр. Г. на основание чл.117, ал.7 Закона за
енергетиката сумата 195 950 лв.
Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, и допуснати
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Посочено е, че съдът погрешно е приложил материалния закон – чл.17а ЗППДОбП (отм.), преценката по чл.188 ГПК (отм.) не е основана
на анализ на всички събрани по делото писмени доказателства и е налице
необоснованост на изводите на въззивния съд. Като
съществен за спора е повдигнат въпросът за приложението на чл.17а от отменения ЗППДОбП по отношение на части от електропреносната
система, която според касатора с оглед императивните
разпоредби на Закона за електростопанството (отм.) –
чл.2 и чл.8 са били обявени за изключителна държавна собственост и обслужвайкки повече от един потребител, не са могли да
преминат в собственост на на ищцовото
дружество при условията на цитираната разпоредба, а предвид приемането на
последващи нормативни актове в енергетиката – ЗЕЕ (отм.) и сега действащия
Закон за енергетиката, подобни обекти са изключени от приватизационните сделки
и следва да са собственост на юридически лица, лицензирани
да извършват дейности в енергетиката. В тази насока се поддържа, че е налице
трайна съдебна практика на ВКС - Решение № 883 от 26.07.2007 г. на ВКС по гр.д.
№ 1207/2006 г. на ІІ г.о. Решение № 251 от 05.03.2003 г. на ВКС по гр.д. №
3*:2005 г. на ІV г.о.
Ответната страна “О” ЕООД
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 84 от 12.02.2009
г. е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение въз основа на изложението и обосновано в касационната жалба приложно
поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на повдигнатия от касатора въпрос за приложението на чл.17а ЗППДОбП по отношение на обектите, визирани в чл.2 ЗЕ(отм.)
във връзка с оспорената от него собственост на ищеца върху процесната
възлова подстанция, както и на основание селективния критерий по чл.280, ал.1,
т.2 ГПК по отношение на основанието, на което следва да се разглежда иска срещу
електропреносните предприятия за заплащане на
регламентираната с чл.117, ал.7 ЗЕ цена за достъп, в подкрепа на което са
представени решения, в които по съображения, че между страните липсва договор,
този спор е субсумиран под нормата на чл.59 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС, второ
отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка
с инвокираните оплаквания и провери правилността на
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното
За да уважи частично предявения
иск, квалифициран като такъв по чл.117, ал.7 ЗЕ, въззивният
съд приел, че по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.)
собствеността върху процесната възлова станция и
съоръженията в нея е преминала в патримониума на праводателя на “О” ЕООД и че на ответното разпределително
дружество “Е” АД е предоставен достъп до съоръжението за целите на преобразуването
и преноса на електрическа енергия. Възражението на настоящия касатор, че поради липса на договор отношенията между
страните по спора следва да се уреждат по правилата на института на
неоснователното обогатяване е счетено за неоснователно по съображения, че
поради съществуващите между тях фактически договорни отношения, цената за
достъпа следва да се определи на базата на действащата М. , одобрена от ДКЕВР.
Прието е за установено освен това, че с влязло в сила Постановление от
04.11.2004 г. по т.д. № 95/1998 г. на Великотърновския окръжен съд, с решението
по което по отношение на “О” АД е открито производство по несъстоятелност, на
С. С. е възложен недвижим имот – подстанция с далекопровод с идеални части от
поземлен имот и оборудване от 13 позиции. С нот.акт
от 28.03.2005 г. Стефан Г. С. е продал на “О” ЕООД описания недвижим имот,
чийто собственик на капитала е именно продавача С.
За да обоснове
наличието на активна материалноправна легитимация на
ищеца, собствеността на който върху процесната
възлова станция е оспорена от настоящия касатор,
съдът проследил правата на “О” АД, като въз основа на АДС № 980/17.07.1968 г.
приел, че същата е предоставена за оперативно управление на ДСП “Б” София, но
като бивш собственик на имота в акта е отразен ТКЗС с. Д.. Посочено е, че към
този момент е действал Закона за електростопанството,
в сила от 27.03.1948 г., според който държавата може да преотстъпва на местни
органи на държавната власт, на държавни предприятия, кооперации и други
организации строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение или
за собствени нужди. По делото не е било установено кога е извършен строежа на
подстанцията, но съдът проследил нормирането от закона на правото на
собственост върху енергийни обекти - Закона за електростопанството,
действал от 1976 г.
до 1999 г.,
според който те са собственост на държавата, като изключение е допуснато в ал.2
на чл.2, според която кооперации и други обществени организации могат да
придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти за собствени нужди,
както и § 4 от Допълнителните му разпоредби, съгласно който кооперативните
организации, които при влизане в сила на този закон притежават енергийни
обекти, запазват правото си на собственост върху тях. Изтъкнато е, че едва с §
67 от ПЗР на ЗЕЕ (отм.) е предвидено, че при приватизация на обекти, на чиято
територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета
на сделката, ако с тях се снабдява с електоренергия
повече от един потребител, но според съда доказателства в тази насока, които да
обосноват извод, че е извършена сделка в нарушение на закона, не били
представени. Но според съда дори и да се приеме, че подстанцията е била
държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на ДСП “Б”, то
по силата на чл.17а ЗППДОбП с акта за преобразуването
му тази подстанция е преминала в капитала му, а в Заповед № 242/15.09.1994 г.
на Министъра на земеделието било разпоредено образуваното “О” ЕООД да поеме
активите и пасивите на поделение “О” с. Д. и в него не е предвидено друго по
смисъла на чл.17а ЗППДОбП.
Касационната
жалба е частично основателна.
Изводите на
съда относно правото на собственост на “О” АД върху процесната
възлова подстанция са необосновани. По делото липсват доказателства, които да
обосноват извода, че поделение “О” с. Д. е било в състава на ДСП “Б”, на името
на който е издаден цитираният АДС от 1968 г., които да обосноват извода, че по
силата на правоприемството оперативното управление
върху нея е преминало към новообразуваното въз основа на Заповед № 242 от
15.09.1994 г. на Министъра на земеделието “Д” ЕООД. Нещо повече, в решението, с
което е открито производство по несъстоятелност е посочено, че поделение “О”,
с. Д., чийто активи са поети от обявеното в несъстоятелност ТД е било включено
в състава на ДФ “О”- Пазарджик, за която от своя страна отсъстват
доказателства, че тя е правоприемник на ДСП “Б”, на която процесната
подстанция е била предоставена в оперативно управление.
Независимо от изложеното, следва
да се сподели направеният с обжалваното решение краен извод, че ищецът е
титуляр на правото на собственост върху процесната
възлова подстанция, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд.
Константна е практиката на
съдилищата и тази на ВКС в изводите си, че публичната продан се различава от
договора за продажба не само по своя фактически състав, но и по правните си
последици. За разлика от продажбата, при публичната продан правото на
собственост се придобива след влизане в сила на постановлението за възлагане и
плащане на цената, но тя не може да бъде развалена от купувача поради евикция или скрити недостатъци.
Недействителността й може да бъде
оспорена по исков ред (ако възлагането не е било обжалвано) само когато имотът
е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването - чл.379 ГПК
(отм.). Извън посочената хипотеза недействителността й е противопоставима
само на действителният й собственик, което като трето на извършената продажба
лице има правен интерес със сила на пресъдено нещо да
установи правата си върху нея – чл.387 ГПК (отм.), което решение поражда
последиците на евикцията. Изложеното позволява да се
приеме, че недействителността на публичната продажба поради извършена с нея
продажба на чужда вещ не може да се релевира с
възражение в друг процес по повод на друг имуществен спор, и то от лице, което
не заявява собствени права върху нея, както е в процесния
случай. Следователно ищецът успешно се е легитимирал като титуляр на правото на
собственост върху възловата подстанция, придобито от неговия праводател на деривативно
основание, противопоставимо на касатора
поради липса на влязло в сила решение, установяващи собствените му права върху процесния недвжимия имот.
Изложените съображения
обосновават извода, че повдигнатият от касатора
въпрос за приложението на чл.17а ЗППДОбП, макар и
коментиран от въззивния съд, е неотносим
към предмета на делото при посоченото разрешение на спора относно собствеността
върху възловата подстанция, поради което настоящият състав намира, че не дължи
произнасяне по него.
Основателно е оплакването на касатора, че при отсъствието на сключен с ищеца договор за
достъп до притежаваната от последния възлова подстанция, спорът за заплащане на
цената за него по чл.117, ал.7 от Закона за енергетиката следва да се разглежда
по правилата на неоснователното обогатяване. Както в доктрината, така и в
практиката на ВКС е застъпено становището, че всички задължения се опират на
закона, но законът не ги поражда сам и затова не следва да се поставя сред
източниците на облигационните отношения. Законът е юридически факт от друг
порядък, поражда други правни последици – създава норми, но не и задължения, на
които да противоотстоят права, каквото е съдържанието
на облигационното правоотношение. Разгледан в този контекст, чл.117, ал.7 ЗЕ
следва да се разглежда като юридически факт, от който за визираните в него
субекти възниква правото да сключат двустранен договор, насочен към уреждане на
имуществените им отношения по повод предоставения от едната страна достъп до
съоръженията в собствения й имот срещу заплащане от другата страна на цената,
определена по одобрената от ДКЕВР М. Ползването на такъв достъп без наличието
на сключено между страните съглашение се явява без правно основание, поради
което възникналият между страните спор следва да се разглежда по правилата на
неоснователното обогатяване, а не като спор по чл.117, ал. 7 ЗЕ за заплащане на
цената, определена по одобрената от ДКЕЕВР М.
Настоящият състав приема, че
наведените в исковата молба твърдения и петитум не
могат да се субсумират под нормата на чл.59 ЗЗД,
доколкото от тях не може се извлече съждение на ищеца за неоснователно
разместване на блага, което следва да се отстрани чрез осъждането на ответника
да му заплати обезщетение за осъществения от последния без основание достъп до
собствената му възлова подстанция. Изложеното дава основание да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за заплащане на цената по чл.117, ал.7 ЗЕ, каквато не
му се дължи поради липсата на сключен с електропреносното
предприятие договор е неоснователен.
Като е приела противното, въззивната инстанция е постановила незаконосъобразно
решение в частта, с която е оставила в сила решението на първоинстанционния
съд, което налага то да се отмени в посочената му част и постанови вместо него
друго, с което да се отхвърли предявения срещу касатора
иск.
Настоящата инстанция приема, че
частната жалба на “Е” АД срещу определението на въззивния
съд по чл.65, ал.1 ГПК (отм.) е основателна. При преценка на данните по делото
се налага извода, че отлагането на делото не се дължи на несвоевременно
направен от настоящия жалбоподател отвод на състава,
участвал единствено в заседанието, в което е даден ход по съществото на спора,
което налага извода, че поради допуснати съществени процесуални нарушения
обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се
присъдят разноските, направени пред всички инстанции в размер на
143 478.20 лв., удостоверени с приложените към списъка по чл.80 ГПК
документи.
Водим от горното Върховният
касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 117 от
27.06.2008 г. по в.гр.д. № 459/2007 г. на Великотърновския апелативен съд в чатта, с която се оставя в сила решение № 119 от 27.07.2007
г. по гр.д. № 18/2007 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която на
основание чл.117, ал.7 Закона за енергетиката “Е” АД е осъден да заплати на
сумата 195 950 лв., както и в частта за присъдените с него разноски и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “О” ЕООД гр. Г.
срещу “Е” АД, предявен на основание чл.117, ал.7 от Закона за енергетиката за
сумата 195 950 лв.
ОТМЕНЯ определение № 77 от
26.03.2008 г. по т.д. № 459/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, с което
на основание чл.65, ал.1 ГПК (отм.) “Е” АД, е осъден да заплати допълнителна
държавна такса в размер на 11 457.08 лв.
ОСЪЖДА “О” ЕООД да заплати на “Е”
АД направените по делото разноски в размер на 143 478.20 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: