Р Е Ш Е Н И Е № 546 гр. София, 27.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2846 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдените Д. Н. Д., Б. Бейджанов А. и М. Е. Н. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 63/2010 г. на Районен съд гр. Велики Преслав и внохд № 470/2011 г. на Шуменския окръжен съд и отмяна на постановените по тях съдебни актове. Мотивира се оплакване за допуснато нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК и се иска осъдените да бъдат оправдани за престъплението по чл.170 ал.2 пр.3 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с делото и обсъди доводите на страните, установи следното: С решение № 121/ 07.11.2011 г. Шуменският окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 40/ 05.07.2011 г. на Районен съд гр. Велики Преслав, с която подсъдимите Д., А. и Н. са признати за виновни в това, че на 20.05.2009 г., в съучастие като извършители, помежду си и с неустановено лице, влезли в чуждо жилище, като употребили за това хитрост, поради което и на основание чл.170 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК са осъдени на една година лишаване от свобода. На осн. чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Тримата са оправдани да са извършили деянието нощем и чрез заплашване. Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл.421 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество, претенцията на осъдените е неоснователна. Възраженията на осъдените, че деянието не покрива съставомерните признаци на престъплението по чл.170 ал.2 от НК са изцяло неоснователни. Първият довод е, че не е налице годен обект на посегателство, тъй като по делото липсвали доказателства, удостоверяващи наличието на сграда. Още първата инстанция е отговорила на възражението със съображения, възприети като законосъобразни и от въззивния съд. Безспорно е установено по делото, от последователните и непротиворечиви показания на всички свидетели, че пострадалите Д. и Д. М. са живеели постоянно в къщата на [улица], поради което е налице годен предмет на престъплението. Чия собственост е жилището и дали то е вписано като имот в Агенцията по вписванията е без значение за правната квалификация на извършеното. Не е налице какъвто и да било проблем досежно времето на извършване на престъплението, в каквато насока е следващото възражение. Датата на деянието също е безспорно установена от събраните доказателства- рано сутринта на 20.05.2009 г. Съдът е изяснил и обстоятелството, че инцидентът е станал в светлата част на денонощието, поради което е постановил оправдаването на искателите по инкриминирания квалифициращ признак по чл.170 ал.2 пр.1 от НК. Изяснени изцяло са и останалите правно- релевантни обстоятелства, в това число авторството на престъплението в лицето и на тримата осъдени. Въз основа на пълния, обективен и изключително подробен анализ на доказателствената съвкупност, районният съд, а на свой ред и Шуменският окръжен съд, са изяснили изцяло фактите по престъпната дейност, а именно, че тримата осъдени са влезли в жилището, използвайки хитрост, като са заблудили пострадалите сами да отворят вратата на дома си, докато само неизвестният извършител е останал в двора. Възражението, че липсвали доказателства за съставомерния признак “две или повече лица” е лишено от фактическо основание. От показанията на пострадалите, оценени в тяхната съвкупност и без извращаване на действителното им съдържание, съдилищата са изяснили конкретните действия на всеки от осъдените при влизането в жилището и упражненото насилие спрямо семейство М.. Независимо от мотива на извършителите, няма основание да се изключи субективният елемент на престъплението, тъй като в представното поле на умисъла им се включва и съзнанието, че нарушават неприкосновеността на жилището и проникват в него по непозволен от закона начин- без съгласието на живущите. Водим от горните съображения, касационният състав стигна до извод, че влязлото в сила решение не е постановено в нарушение на закона. Искането на осъдените за възобновяване на наказателното производство и признаването им за невинни следва да бъде оставено без уважение. Ето защо, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Д. Н. Д., Б. Б. и М. Е. Н. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 40/ 05.07.2011 г. по нохд № 63/2010 г. на РС гр. Велики Преслав, потвърдена с решение № 121/ 07.11.2011 г. по внохд № 470/2011 г. на Шуменския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: