Р Е Ш Е Н И Е № 127 София, 20.12.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 495/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 294 от 12.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 620, постановено на 08.05.2018 г. по в. гр. д. № 386/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение от 02.07.2018 г., по жалбата на П. Я. С., Е. Й. С. и И. Й. Л.. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното въззивно решение е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество, с което по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на касаторите правото на собственост в полза на ищците общо върху 5/6 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в [населено място]: поземлен имот № **, за който е отреден УПИ * в кв.607 по плана на населеното място, с площ от 597 кв. м., като ответникът И. Й. Л. е осъден да предаде владението върху описаните идеални части от процесния имот. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 2, н. д. № 47/2014 г., с който П. и Е. С. са признати за собственици на процесния недвижим имот, до размер на 5/6 ид. ч. Със същото решение, на основание чл.33, ал.2 ЗС, е допуснато изкупуване по предявените кумулативно съединени искове, като ищците са обявени за купувачи при описани дялове по договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 80/2015 г., при условие, че заплатят на ответника И. Л. 1/6 от сумата 4 500 лв. в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Ответниците по касация, чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание изразяват становище, че обжалваното решение е правилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: може ли само въз основа на част от събраните доказателства да се приеме за оборена доказателствената сила на съставен по реда на чл.587 ГПК нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, без да се извърши преценка дали същата се опровергава от доказателствата в тяхната съвкупност и без да се обсъди тази част от тях, която я подкрепя. На така поставения въпрос трябва да се даде следния отговор: При оспорване в исково производство на право на собственост, признато със съставен по реда на чл.587 ГПК нотариален акт, съдът не може да приеме за оборена доказателствената му сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, без да извърши преценка на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. Горното разрешение важи и в хипотеза, когато и двете страни в правния спор се легитимират с документи за собственост и всяка от тях следва да докаже осъществяването на съответното придобивно основание. В цитирания смисъл са решение № 184/11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., решение № 208/24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г. и решение № 203/26.09.2014 г. по гр. д. № 2173/2014 г. на ВКС, първо г. о. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното: Предявените в производството пред районния съд установителни искове срещу ответниците П. Я. С. и Е. Й. С. и за ревандикация срещу ответника И. Й. Л. са съответно за установяване правото на собственост и за предаване на владението в полза на ищците върху общо 5/6 ид. ч. от процесния имот, като на собственици на основание наследствено правоприемство от П. Я. С., починал през 1971 г. и възстановяване на собствеността с акт на органа по земеделска реституция /решение на поземлена комисия – гр. Раковски от 02.08.1999 г./. Ответникът П. С. /внук на общия наследодател/ и съпругата му Е. С. са се снабдили с констативен нотариален акт № 2/09.01.2014 г., с който правото им на собственост е било признато върху целия имот и го прехвърлили с договор за покупко-продажба в полза на ответника И. Л.. Същият упражнява фактическа власт върху имота към настоящия момент. Направено е и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на цитирания по-горе нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост в полза на ответниците С., в частта за притежаваните от ищците общо 5/6 идеални части. Предявени са и искове за изкупуване на 1/6 ид. ч. от процесния имот, при условията на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 80/2015 г. Ответниците П. и Е. С. са въвели правоизключващо възражение за придобиване на процесния имот на основание давностно владение, като са посочили, че след смъртта на общия наследодател неговият син Я. С. /баща на П. С./ е започнал да упражнява самостоятелна фактическа власт върху целия имот, като владението му е било предадено със съгласието на неговите сестри /Е. В. и К. С. - преки наследодатели на ищците, починали съответно през 2001 г. и 2006 г./. След смъртта на баща си през 2011 г. първият ответник е продължил да владее имота заедно със съпругата си Е. С.. Във въззивното решение е прието, че ищците не са изгубили правото си на собственост върху притежаваните на основание наследяване идеални части от процесния имот. Същите не са били придобити от ответниците С., които не са доказали въведеното от тях придобивно основание. Направено е заключение, че не са ангажирани доказателства за демонстриране на намерение за своене по отношение на останалите наследници, с оглед на което не е осъществен и фактическият състав на придобивната давност. Опровергани са констатациите в нотариалния акт за удостоверяване на изключителното право на собственост в полза на ответниците. Този извод е обоснован както с посочването в акта на наследственото правоприемство като основание за придобиване на правото на собственост, така и с отразяването на същото основание при декларирането на имота през 2014 г. Прието е, че събраните гласни доказателства за наличието на уговорка между преките наследодатели на страните за упражняване на фактическа власт върху имота от Я. С., не могат да обусловят различен извод. По отношение на исковете за изкупуване са изложени съображения, че същите са допустими, тъй като са предявени в двумесечен срок от узнаването за сключената продажба /през месец май 2016 г./, когато ищците са се снабдили със справка от Агенцията по вписванията. При определяне на продажната цена на която следва да бъде изкупен имотът, е посочено, че предвид отмяната на констативния нотариален акт до размер на притежаваните от ищците 5/6 ид. ч., цената следва да бъде определена в размер на 1/6 ид. ч. По касационната жалба: По делото е установена следната фактическа обстановка: С решение № Н284/02.08.1999 г. на Поземлена комисия – гр. Раковски е възстановено правото на собственост в полза на наследниците на П. Я. С. в стари реални граници върху имот от 0,591 дка, находящ се в строителните граници на Г. Н., местността «Р. к.», съставляващ имот № ** от кадастрален план, изработен през 1999 г. Общият наследодател е починал през 1971 г., като е оставил наследници по закон – дъщеря Е. П. В. /починала през 2001 г./, дъщеря К. П. С. /починала през 2006 г./ и син Я. П. С. /починал през 2011 г./. Ищците са низходящи на неговите дъщери, а ответникът П. Я. С. е син на Яко П. С.. Видно от нотариален акт № 2, т.1, н. д. № 2/09.01.2014 г. за собственост върху недвижим имот, същият е издаден на основание чл.587, ал.2 ГПК въз основа на обстоятелствена проверка, като с него е удостоверено правото на собственост върху процесния имот в полза на П. Я. С. и съпругата му Е. Й. С. на основание давностно владение, наследство и делба. Имотът е индивидуализиран като поземлен имот № **, за който е отреден УПИ * в кв.607 по плана на населеното място, с площ от 597 кв. м., идентичен с имота по решението за реституция. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 80/09.03.2015 г., П. Я. С. и съпругата му Е. Й. С. са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот в полза на И. Й. Л. за сумата от 4 500 лв. Видно от показанията на свидетелите Б. и Г., ангажирани от ответниците, се установява, че ответникът П. С. и неговият баща са работили имота. Първият свидетел сочи, че не е виждал другите наследници в него. Вторият свидетел, който има впечатления от 2001 г.-2002 г., възпроизвежда същите факти, като изрично посочва, че от Я. С. знае, че между него и сестрите му е съществувала уговорка имотът да остане за него. Свидетелката Р. /посочена от ищците/ сочи, че от 1999 г. имотът не е бил обработван - същият е буренясал, както и че не е виждала П. С. в него. Не познава и баща му. От подадени съответно на 02.01.2014 г. и 17.01.2014 г. данъчни декларации за имота от П. С., се установява, че в първата е посочено като придобивно основание наследство, а останалите наследници като съсобственици, а във втората – придобивно основание наследство и издадения в негова полза констативен нотариален акт. Въз основа на така обсъдените писмени и гласни доказателства може да се направи заключение, че след възстановяването на процесния сънаследствен имот прекият наследодател на ответника П. С. е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността, която е била продължена от П. С. и съпругата му. Наличието на съществувала уговорка приживе на преките наследодатели на ищците и този на ответниците, владението върху процесния имот да бъде предадено на Я. С., сочи именно на установяване на такава фактическа власт върху имота с намерение за придобиване на собствеността, противопоставима както на предалите владението лица, така и на техните наследници. В тази хипотеза е приложима презумпцията на чл.69 ЗС, като следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си още от момента на нейното установяване. Не е необходимо да се демонстрира и последваща промяна в намерението, с което се упражнява тази фактическа власт след откриване наследството на лицата, от които е получено владението. В цитирания смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. и решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, първо г. о. По отношение на довода, изложен от ответниците по касация, че първоначално е била подадена данъчна декларация от ответника П. С., в която е заявено, че имотът е съсобствен, следва да се посочи, че действията по деклариране и заплащане на данъци са насочени към общинската и данъчна администрация /в случая във връзка с издаването на констативен нотариален акт/, като със същите /ако не са доведени до знанието на останалите съсобственици/ не се демонстрира завладяване. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно, тъй като в него е прието, че е оборена доказателствената сила на констативния нотариален акт, с който е установена принадлежността на правото на собственост в полза на касаторите – ответници, без да се извърши съвкупна преценка на останалите събрани доказателства. Тези доказателства /писмени и гласни/ установяват въведеното от тях придобивно основание – давностно владение в изискуемия се период от време. Ответниците С. са се легитимирали като индивидуални собственици на целия процесен имот, който са прехвърлили валидно на ответника Л.. Исковете за установяване правото на собственост на ищците върху общо 5/6 ид. ч. от имота и за предаване на владението на описаните идеални части от него, са неоснователни. Неоснователни са и исковете с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/6 ид. ч. от процесния имот, тъй като предвид липсата на съсобственост ищците не притежават това право. С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на исковете за ревандикация и за изкупуване, а оттам - и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ответниците са основателни. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира предявените искове за неоснователни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото, които възлизат на сума в общ размер от 1 210 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № № 620, постановено на 08.05.2018 г. по в. гр. д. № 386/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение от 02.07.2018 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. Н., Е. К. П., П. К. Н., И. К. Н., К. К. Н., А. И. П., Г. П. В., И. П. В. и А. Я. Г. срещу П. Я. С., Е. Й. С. и И. Й. Л. искове за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост в полза на ищците общо върху 5/6 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в [населено място]: поземлен имот № **, за който е отреден УПИ * в кв.607 по плана на населеното място, с площ от 597 кв. м., при граници: имот № **-наследници на Т. С., имот № **- [община], имот № **-улица, имот № **- [община] и за осъждане на ответника И. Й. Л. да им предаде владението върху общо 5/6 идеални части от гореописания имот, като на собственици на основание наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността при описани дялове: 1/30 ид. ч. за всеки от ищците К. П. Н., Е. К. П., П. К. Н., И. К. Н., К. К. Н. и 1/6 ид. ч. за всеки от ищците А. И. П., Г. П. В., И. П. В. и А. Я. Г., както и предявените искове с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за допускане изкупуване общо на 1/6 ид. ч. по договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 80, т.1, н. д. № 79/09.03.2015 г., между П. Я. С. и Е. Й. С., като продавачи и И. Й. Л., като купувач. ОСЪЖДА К. П. Н., Е. К. П., П. К. Н., И. К. Н., К. К. Н., А. И. П., Г. П. В., И. П. В. и А. Я. Г. със съдебен адрес: гр. Р., [улица], адв. И. Р., да заплатят на П. Я. С., Е. Й. С. и И. Й. Л. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. Н. А., разноски за водене на делото в общ размер на 1 210 лв. /хиляда двеста и десет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.