Ключови фрази
Ревандикационен иск * нищожност на договор * наследяване * предаване на владение * наследяване по закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 352

София,12.12.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 568 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. Ц. от [населено място],общ.Г. и самостоятелна касационна жалба на “Б. И.”-А. д. с. с. и. ц., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 13.01.2010г. по гр.д.№953/2009г.
С определение №958/12.10.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за определяне дяловете на сънаследници в хипотезата на чл.8,ал.3 ЗН при наследяване на еднокръвни и еднородни братя и сестри.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно ,тъй като в нарушение на материалния закон съдът е приел,че делът на Б. Ф. Т. от наследството на Г. Ф. Т. е равен на дела на Ц. Ц. Ц. и не е отчел факта,че Б. Ф. Т. не е наследник на Е. И. Т.. Излагат и съображения, свързани с неправилност на изводите за неоснователност на направеното от тях възражение за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност.Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от Б. Ф. Т. ревандикационен иск бъде отхвърлен,като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба Б. Ф. Т. не изразява становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение е отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо това е отменен н.а.№*/28.11.2001г., т.*,рег.№*,н.д.№*/2001г.,с който е признато правото на собственост на Ц. Ц. Ц. върху описаните в същия земеделски земи до размера на ½ ид.част от същите,които са собственост на Б. Ф. Т.,осъдено е на основание чл.108 ЗС “Б. И.” А. да отстъпи собствеността и предаде владението на Б. Ф. Т. върху ½ ид.част от земеделските земи, представляващи нива с площ от 10.395 дка в м.”С. л.”,ІV категория,представляваща имот №*; нива с площ от 20.064 дка в м.”В.”,ІV категория,представляваща имот №*; нива с площ от 28.790дка в м.”В.”,ІІ категория,представляваща имот №*;нива с площ от 8.850дка в м.”В. г. п.”,ІІ категория,представляваща имот №*;нива с площ от 5.180дка в м.””В. г. п.”,ІІ категория,представляваща имот №*;нива с площ от 24.000 дка в м.”К.”,ІІ категория,представляваща имот №* и нива с площ от 20.413дка в м.”К. к.”,ІІІ категория,представляваща имот №* и са отхвърлени предявените от Б. Ф. Т. срещу Ц. Ц. Ц. иск за признаване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти,отразен в н.а.№* от 19.05.2006г.,том *,рег.№*,н.д.№*/2006г.
Прието е,че Б. Ф. Т. и Ц. Ц. Ц. са син и дъщеря и съответно наследници по закон на починалия на 25.02.1990г. Ф. Ф. Т.,като с решение №17/11.04.1995г. на ПК-Г. на наследниците на този общ наследодател е възстановена собствеността върху процесните земеделски земи. Прието е,че с възстановяване на собствеността и след смъртта на техния брат Г. Ф. Т.,Б. Ф. Т. и Ц. Ц. Ц. са придобили собствеността върху земеделските земи съответно по ½ ид.част за имотите.
Възражението на Ц. Ц.,че е придобила по давност и идеалната част на Б. Т. е прието за неоснователно независимо,че само тя е упражнявала фактическата власт върху имотите,тъй като не е установено да е отблъснала владението на своя брат,като е била напълно наясно с факта,че имотите са съсобствени между нея и брат й,който също е наследник по закон.
Прието е,че за периода от 1995г. до 2001г,.когато Ц. Ц. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост,не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен давностен срок,а такъв не е изтекъл и до 2006г. Поради това е прието,че констативният нотариален акт не отразява реалните права на собственост,което е основание за отмяната му.
Прието е,че договорът за продажба,сключен на 19.05.2006г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/2006г./ не е нищожен на твърдяното основание-чл.76 ЗН,тъй като в случая е налице продажба на имот,като продавачът не притежава пълното право на собственост. С оглед на това е прието,че дружеството не е придобило собствеността изцяло-Ц. Ц. е прехвърлила само правото,което е притежавала,Б. Т. е запазил правото си на собственост,а оттам има правото да ревандикира своите идеални части от имотите.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за определяне дяловете на сънаследниците в хипотезата на чл.8,ал.3 ЗН при наследяване на еднокръвни и еднородни братя и сестри.
В решение №548/12.03.1977г. по гр.д.№2883/1976г. на І ГО на ВС и решение №1278/11.12.2008г. по гр.д.№2782/2007г. на І ГО на ВКС е прието,че еднокръвните и едноутробни братя и сестри получават половината от това,което получават родните братя и сестри,когато към наследяване са призовани само наследници от трети ред,докато в обжалваното въззивно решение е прието,че дяловете на еднокръвните и родните братя и сестри са равни.
По реда на чл.291,т.1 ГПК настоящият състав приема за правилно становището,изразено в решение №548/12.03.1977г. по гр.д.№2883/1976г. на І ГО на ВС и решение №1278/11.12.2008г. по гр.д.№2782/2007г. на І ГО на ВКС.Съображенията за възприемане на това становище са следните:
Разпоредбата на чл.8,ал.3 ЗН установява специални правила за определяне на дяловете на еднокръвните,едноутробните и родните братя и сестри,различни от установените в разпоредбата на чл.8,ал.1 ЗН. Ако към наследяване се призовават братята и сестрите на наследодателя,които обаче нямат еднакъв произход по майка или баща с наследодателя, това обстоятелство следва да бъде взето предвид при определяне на припадащите им се дялове от наследственото имущество по силата на изрична правна норма,като за родните братя и сестри бъде определен два пъти по-голям дял от този на еднокръвните и еднородни братя и сестри.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.8,ал.3 ЗН,чл.9,ал.1 ЗН/ в частта,с която е прието,че Б. Ф. Т. притежава право на собственост върху процесните имоти над 3/8 ид.части и съответно исковете са уважени над този дял.
При определяне на правата на Ц. Ц. и Б. Ф. от наследството,останало след смъртта на Ф. Ф. въззивният съд не е взел предвид обстоятелството,че след смъртта на наследодателя призовани към наследяване са както неговите деца Г. Ф.,Ц. Ц. и Б. Ф.,но и неговата преживяла съпруга Е. Ф.,между които по правилата на чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗН наследството не разпределя по равно или всеки от призованите към наследяване получава по ¼ ид.част от наследството. След смъртта на Е. Ф. нейният дял е придобит по наследство от низходящите й Г. Ф. и Ц. Ц. при равни квоти съгласно чл.5,ал.1 ЗН,т.е. към момента на смъртта си Г. Ф. е притежавал 3/8 ид.части от имуществото,включващо се в наследството,останало след смъртта на Ф. Ф..
Неправилно също така са определени дяловете на Ц. Ц. и Б. Ф. от наследството на Г. Ф.. След смъртта на Г. Ф. неговият дял следва да бъде разпределен по правилата на чл.8,ал.3 ЗН между неговата родна сестра Ц. Ц. и еднокръвния му брат Б. Ф.,като Ц. Ц. получава два пъти по-голям дял или 2/8 ид.части,а Б. Ф. 1/8 ид.част. Или към настоящия момент делът на Ц. Ц. от имуществото,останало в наследство от Ф. Ф.,включително и от земеделските земи,правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ,е в размер на 5/8 ид.части,а делът на Б. Ф. е в размер на 3/8 ид.части,за каквато част от процесните имоти предявеният от него иск е основателен.
Като е отменил н.а.№*/28.11.2001г.,том *,рег.№*, н.д.№*/2001г. на нотариус Б. К. до размера на ½ ид.част от описаните в него имоти,признал е права на Б. К. върху ½ ид.част от същите и е осъдил “Б. и.”А. да предаде владението върху ½ ид.част от имуществото,въззивният съд е постановил неправилно решение ,което в частта,с която претенциите на Б. Ф. са уважени над 3/8 ид.части от процесните недвижими имоти следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен за 1/8 ид.част. В останалата обжалвана част решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила,тъй като наведените в касационните жалби доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.79,ал.1 и ал.2 ЗС са неоснователни. Както правилно е приел въззивният съд,след като по делото не е установено Ц. Ц. да е противопоставила на своя брат Б. Ф. намерението си да владее останалите в наследство имоти само за себе си,при което е била напълно наясно с факта,че Б. Ф. има качеството наследник по закон на Ф. Ф. /в представеното пред ПК удостоверение за наследници същият е посочен като наследник/, възражението й за придобиване на имотите по давност следва да се приеме за неоснователно.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Плевенския окръжен съд,ІІ граждански състав, постановено на 13.01.2010г. по гр.д.№953/2009г. в частта,с която нотариален акт №*/28.11.2001г.,том *,рег.№*, н.д.№*/2001г. на нотариус Б. К. е отменен за разликата между 3/8 ид.части и 4/8 ид.части от описаните в него земеделски земи, както и в частта,с която на основание чл.108 ЗС “Б. и.”А. е осъдено да отстъпи и предаде владението на Б. Ф. Т. върху земеделските земи, представляващи нива с площ от 10.395 дка в м.”С. л.”,ІV категория,представляваща имот №*; нива с площ от 20.064 дка в м.”В.”,ІV категория, представляваща имот №*; нива с площ от 28.790дка в м.”В.”,ІІ категория,представляваща имот №*;нива с площ от 8.850дка в м.”В. г. п.”,ІІ категория,представляваща имот №*; нива с площ от 5.180дка в м.””В. г. п.”,ІІ категория, представляваща имот №*;нива с площ от 24.000 дка в м.”К.”,ІІ категория,представляваща имот №* и нива с площ от 20.413дка в м.”К. к.”,ІІІ категория,представляваща имот №* за разликата между 3/8 ид.части и 4/8 ид.части и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Ф. Т. против “Б. и.”А. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху 1/8 ид.част от нива с площ от 10.395 дка в м.”С. л.”,ІV категория,представляваща имот №*; нива с площ от 20.064 дка в м.”В.”,ІV категория,представляваща имот №*; нива с площ от 28.790дка в м.”В.”,ІІ категория,представляваща имот №*;нива с площ от 8.850дка в м.”В. г. п.”,ІІ категория,представляваща имот №*;нива с площ от 5.180дка в м.””В. г. п.”,ІІ категория,представляваща имот №*;нива с площ от 24.000 дка в м.”К.”,ІІ категория,представляваща имот №* и нива с площ от 20.413дка в м.”К. к.”,ІІІ категория,представляваща имот №*,както и искането за отмяна на н.а.№*/28.11.2001г.,том *,рег. №*,н.д.№*/2001г. на нотариус Б. К. за 1/8 ид.част от описаните в нотариалния акт земеделски земи.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Плевенския окръжен съд,ІІ граждански състав, постановено на 13.01.2010г. по гр.д.№953/2009г. в частта,с която нотариален акт №*/28.11.2001г.,том *,рег.№*, н.д.№*/2001г. на нотариус Б. К. е отменен за 3/8 ид.части от описаните в него земеделски земи, както и в частта,с която на основание чл.108 ЗС “Б. и.”А. е осъдено да отстъпи и предаде владението на Б. Ф. Т. върху 3/8 ид.части от земеделските земи, представляващи нива с площ от 10.395 дка в м.”С. л.”,ІV категория,представляваща имот №*; нива с площ от 20.064 дка в м.”В.”,ІV категория, представляваща имот №*; нива с площ от 28.790дка в м.”В.”,ІІ категория,представляваща имот №*;нива с площ от 8.850дка в м.”В. г. п.”,ІІ категория,представляваща имот №*; нива с площ от 5.180дка в м.””В. г. п.”,ІІ категория, представляваща имот №*;нива с площ от 24.000 дка в м.”К.”,ІІ категория,представляваща имот №* и нива с площ от 20.413дка в м.”К. к.”,ІІІ категория,представляваща имот №*.
ОСЪЖДА Б. Ф. Т. на основание чл.78 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Ц. Ц. Ц. сумата 180лв./сто и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от предявения от него иск и на “Б. и.”А. сумата 437лв./четиристотин тридесет и седем лева/, представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от предявения срещу дружеството иск.

Председател:

Членове: