Р Е Ш Е Н И Е № 293 гр.София, 10 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 854/2013 година Осъденият К. Р. Р. чрез свой защитник е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е осъден от съдилищата в Пловдив: от районния съд – като първоинстанционен, от окръжния – като второинстанционен. Първоинстанционната присъда – 169 от 17 април 2012 год. по нохд № 1852/2010 год., е осъдителна за разпространяването на чужди обекти на авторски и на сродни на тях права, без необходимото по закон съгласие на носителя на тези права – престъпление по чл.172а, ал.1 НК, извършено на 20 юни 2007 год. и отнасящо се до голям брой компютърни програми и компютърни игри-програми, записи и видеозаписи. Наложеното наказание е 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 години. Присъдата е оправдателна за извършване на престъплението като продължавано (чл.26 НК) и за възпроизвеждането-като второ изпълнително деяние на престъплението, на други чужди обекти на интелектуална собственост върху филми, записи и видеозаписи. Второинстанционното(въззивно) решение – 377 от 12 декември 2012 год. по внохд № 1015/2012 год., е за потвърждаване на присъдата, която също Р. чрез друг свой защитник обжалвал. В отправеното искане за възобновяване на делото се съдържа позоваване само на нарушението на закона като основание по чл.422, ал.1, т.5, свързано с чл.348 НПК, макар доводите в негова подкрепа да имат и процесуално естество, а предложеното по изхода на делото да е за новото му разглеждане в окръжния съд. Искането е поддържано в тази съдебна инстанция, а според прокурора трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. ВКС намери, че трябва да остави в сила по реда на възобновяването оспореното въззивно решение (което всъщност е предмет на проверка по този ред). Липсват основания за възобновяване на делото – както изрично посоченото от искателя, така и друго, което е възможно да бъде изведено от възраженията в искането срещу потвърденото осъждане на Р.. Тези възражения са преди всичко вече правени – вж. участието в съдебните прения в предходните инстанции от името на подсъдимия, където са били поставени въпросите например за изпълнителното деяние по чл.172а, ал.1 НК, за претърсването и за изземването на компютърна техника в досъдебното производство или за процесуалната забрана „не два пъти за едно и също”. Направените сега възражения са и вече получавали отговори в съдебните актове (доколкото ПОС се е съгласил и доразвил мотивите на ПРС – вж.например на л.678, 682 и 685 от мотивите към присъдата – според номерацията в цялото дело, или на с.26-29 от мотивите към решението). Освен това дадените отговори трудно могат да бъдат отхвърлени от ВКС като неправилни, въпреки че са могли да бъдат и по-критични към обвинението, особено по отношение на приложимия материален закон. Така например не може да има съмнение за съставомерността на извършеното като „използване чрез разпространяване” по чл.172а, ал.1 НК, във връзка с чл.18, ал.2, т.2 ЗАПСП-чрез предлагането на услугата „достъп до интернет” деецът предлагал на своите клиенти и възможността за „изтегляне” по желание на „складираните” от него чужди обекти на интелектуална собственост. Вижда се обаче, че инкриминираният конкретен „начин на използване” на чуждите обекти съдържа и допълнителните белези по т.10 от цитирания чл.18, които наистина са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но също така го правят и „друг начин” по смисъла пак на чл.172а, ал.1 НК, и точно този начин е трябвало да бъде формулиран в диспозитива на обвинителния акт (като конкретно извършено от дееца „предлагане […] по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях”). Сходно – с несъществено за изхода на делото значение (въпреки изразяваното от името на подсъдимия/осъдения обратно мнение, заниманията на който с компютърни технологии сами по себе си сочат, че има пълна яснота по делото) – е положението и с ред още неточности, които съдът е пренесъл безкритично от обвинението, смесвайки например о б е к т на авторско или на сродно на него право (например компютърни програми) със самото право (например в ъ р х у такива програми, от които пък се е получило впечатлението, че е било разпространявано правото, а не неговият предмет) или пък авторско (например върху игрални филми) със сродно на него право (например на участващите в тях артисти или пък на филмовите продуценти). Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 377 от 12 декември 2012 год. по внохд № 1015/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: