1 10 Р Е Ш Е Н И Е № 50138 гр. София, 11.04. 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1773 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. срещу решение № 212 от 15. 12. 2020 г. по в. т. д. № 297/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 59 от 26. 02. 2020 г. по т. д. № 22/2019 г. на Габровски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 29. 09. 2018 г. за разликата над 72 000 лв. до 160 000 лв. Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото по делото не са доказани действия или бездействия от страна на пострадалата, които да са способствали и/или допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Сочи, че неправилно начинът на получаване на уврежданията при съобразяване на механизма на процесното ПТП не е изследван от комплексна експертиза, включваща вещи лица медик и машинен инженер. Позовава се на допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, доколкото в атакуваното въззивно решение са обсъдени само част от приетите по делото доказателства във връзка с възражението за принос на пострадалата за вредите, а други са изцяло игнорирани. Оспорва като необосновано завишен определения от въззивния съд принос на пострадалата за вредите в размер на 40 %. Твърди, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е необосновано занижен, тъй като решаващият състав не е съобразил характера на уврежданията на ищцата, интензивните й болки и страдания, възстановителния период, усложненията и остатъчните последици от всяко едно увреждане, някои от които с пожизнен характер, както и икономическата конюнктура в страната. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, [населено място] оспорва жалбата. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка. Твърди, че изводите на съда са формирани коректно съгласно установените факти и при законосъобразна преценка на доказателствата, ангажирани в хода на производството. Счита, че при определяне на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид всички установени факти и обстоятелства, като е съобразил, че пострадалата е допринесла значително за настъпване на вредоносния резултат с оглед доказаното неизползване на предпазен колан и получаване на уврежданията от съприкосновение с твърда повърхност при изхвърлянето й от купето на автомобила. С определение № 463 от 28. 07. 2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по значимия за изхода на спора въпрос относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, Великотърновски апелативен съд е приел, че на 29. 09. 2018 г. при управление на лек автомобил „Л. Ровер Фриландер“ с ДК [рег.номер на МПС] Д. Т., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответния застраховател, е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, задължаващо го да контролира непрекъснато МПС, в резултат на което настъпило ПТП, при което посоченият автомобил, движещ се със скорост от около 100 км/ч, загубил устойчивостта си на движение и напуснал надясно платното за движение, при което били причинени увреждания на пътуващата на задната седалка зад шофьора ищца Т. Т.. Счел е, че са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество. Въззивният съд е направил извод, че обезщетение в размер на 120 000 лв. би репарирало неимуществените вреди на ищцата във връзка с телесните й увреждания при ПТП. Преценката за този размер на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е мотивирана от решаващия състав с вида и тежестта на получените от ищцата травми, проведеното й лечение, включително оперативно, периода на възстановяване, търпените от нея болки, страдания и неудобства, обусловени от уврежданията, прогнозата за здравословното й състояние, както и с възрастта на ищцата и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. След обсъждане на заключенията на съдебната-автотехническа и на съдебномедицинските експертизи, приети в първоинстанционното производство, в решението на въззивния съд е формиран извод, че е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди с 40 %, съответно за присъждане на такова в размер на 72 000 лв., доколкото е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца, тъй като е пътувала на задната седалка вляво на автомобила при настъпване на ПТП без поставен предпазен колан в нарушение на правилото на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Решаващият състав е изтъкнал, че съгласно заключението и обясненията на вещото лице д-р К. по повторната съдебномедицинска експертиза уврежданията на ищцата са причинени основно от обекти извън купето на автомобила – при изхвърлянето от него, което е настъпило при първото, най-късно при второто обръщане на лекия автомобил, когато инерцията е била голяма и вероятността за изпадане на пътник без обезопасителен колан е била по-голяма. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23. 12. 2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19. 02. 2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІІ т.о. и др., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случаите, при които пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляване на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите. По същество на касационната жалба: Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по значимия за спора правен въпрос и е частично неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неоснователни са касационните доводи, че изводите на решаващата въззивна инстанция за принос на пострадалата за увреждането поради неизползването на обезопасителен колан в съответствие с изискването на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП са неправилни поради допуснато нарушение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства - автотехническа и медицински експертизи и показания на свидетелите Тонкови, родители на ищцата, пътували в същия самокатастрофирал автомобил, по време на реализирането на ПТП пострадалата Т. Д. Т., пътник на задното ляво място в автомобила, е била без поставен обезопасителен колан, независимо от фабричното оборудване на моторното превозно средство с такъв. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че така установеното нарушение на правилата за движение по пътищата от увреденото лице / чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/ - пътуване без поставен предпазен колан е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което се явява основателно възражението на ответното застрахователно дружество за принос на пострадалата за настъпване на вредите. Изследваният от вещото лице по автотехническата експертиза механизъм на ПТП сочи, че произшествието е настъпило на прав пътен участък, при нормална видимост, слънчево време и суха пътна настилка, като управляваният от застрахования водач лек автомобил поради резки движения върху волана напуска пътното платно вдясно спрямо посоката си на движение с висока скорост от 102 км/ч, при което започва да се преобръща наляво с преминаване през таван и окончателно се установява на колелата в крайпътния банкет със задната си част перпендикулярно на пътното платно. Автоекспертът поддържа, че при преобръщане използваният обезопасителния колан на задната седалка на катастрофиралия автомобил се заключва и придържа тялото на пътника, като не може да се опъва и разтяга, съответно предпазва от излитане от купето на автомобила. Съгласно показанията на свидетеля Т., водач на катастрофиралия автомобил, при преобръщането на МПС тялото на ищцата е излетяло от купето и след удара се е намирало на 10 м. от автомобила. От заключенията на съдебномедицинските експертизи, приети в първоинстанционното производство, е установено, че при ПТП пострадалата Т. Т. е получила открита черепно-мозъчна травма със счупване на множество кости в областта на главата и счупвания на костите на таза. Вещото лице д-р Я. К. е изяснило, че се касае до увреждания, причинени при удари и притискане на главата и тялото – основно удар/удари вдясно странично и лицево на главата и удар/притискане на таза. Предвид възпроизведените фактически констатации въззивният съд правилно е съобразил и възприел заключението на посоченото вещо лице, че уврежданията на пострадалата са причинени от обекти извън купето на автомобила – при изхвърлянето от него, което е настъпило при първото, най-късно при второто обръщане на лекия автомобил, когато инерцията е била голяма и вероятността за изпадане на пътник без обезопасителан колан е била по-голяма, както и че с оглед наличната предпазна дъга на тавана на автомобила /конструкция, предпазваща от травми при преобръщане/ рискът от травми в автомобила би бил по-малък. Експертното мнение на посоченото вещо лице следва да се кредитира, доколкото се базира на механизма на ПТП /преобръщане на купето/, движението на тялото на пострадалата по време на произшествието с оглед местоположението й /зад водача на задната седалка на автомобила/, местонахождението на тялото след ПТП / на 10 м. извън МПС/ и получените телесни увреждания /основно в областта на главата, в частност в лицевата и дясната странична част/. Останалите вещи лица по първоначалната медицинска експертиза и комплексната медицинска експертиза, допусната за изясняване на неврологичния и УНГ статус на ищцата към момента на депозиране на заключението, също не изключват възможността част от травмите на ищцата да са получени извън купето на автомобила. В обясненията си при приемането на заключението на първоначалната медицинска експертиза вещото лице д-р Р. заявява, че не изключва част от травмите на ищцата да са причинени от удари с твърди предмети след излитането й от автомобила. В заключението на комплексната медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д. и д-р В., е посочено, че всеки удар с твърд предмет може допълнително да „обогати“ травмите на главата. Въз основа на събраните допълващи се доказателства следва да бъде изведено заключение, че поставеният колан би фиксирал тялото на Т. Т. в рамките на купето и би предотвратил съприкосновението му с твърди предмети извън автомобила, от което е произтекла тежката открита черепно-мозъчна травма. Настоящият състав намира, че въззивният съд не се е отклонил от процесуалното правило на чл. 195 ГПК, като не е допуснал служебно комплексна автотехническа и медицинска експертиза във връзка с доказването на възражението на ответника за съпричиняване на уврежданията от страна на пострадалата ищца поради неизползването на обезопасителен колан. С оглед така релевираното допустимо възражение на ответника експертизата следва да даде заключение дали при съобразяване механизма на настъпване на процесното ПТП, движението на тялото на пострадалата по време на произшествието, местонахождението му след произшествието и настъпилите телесни увреждания, пострадалата е била с поставен предпазен колан и ако не е била с такъв, дали при правилно поставен предпазен колан, би се избегнало настъпването на получените от нея травматични увреждания или същите биха били по-малки по обем. Отговорът на тези въпроси действително изисква специални знания в различни области на науката и техниката. В първоинстанционното производство във връзка със защитното възражение на ответника по искания на страните са били поставени задачи на допуснатите автотехническа и съдебномедицински експертизи, които са изпълнени от вещи лица с необходимите специални знания /автоексперт и лекари – патолог, съдебен медик, невролог и УНГ специалист/ и са приети от съда. Ето защо в касационната жалба неоснователно се поддържа, че изводите относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не биха могли да бъдат основани на посочените заключения, които в съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е обсъдил заедно с останалите събрани по делото доказателства. Основателен е обаче касационният довод за неправилно определяне на приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Решаващият състав на Великотърновски апелативен съд не е съобразил конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието, като не е извършил необходимата съпоставка и оценка на поведението на виновния за ПТП водач от една страна и това на ищцата, возеща се на задната седалка на самокатастрофиралия автомобил. Съгласно заключението на автотехническата експертиза причините за настъпване на ПТП са неправилно боравене с волана от водача и напускане с висока скорост/102 км/ч/ на пътното платно. При съпоставяне на поведението на пострадалата ищца, която се е возила в лек автомобил на задната седалка без поставен предпазен колан, съответно не е изпълнила задължението си по чл. 137а, ал. 1 ЗДВП, и на водача на лекия автомобил - нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП с оглед неосъщественото непрекъснато контролиране на управляваното МПС и движението със скорост, превишаваща установената в закона максимална скорост от 90 км/ч /102 км/ч/, се налага извод за съществен принос на водача за настъпване на самото произшествие, а оттам и за причинените на ищцата увреждания. Приносът на пострадалата за настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди е значително по-малък от приетия от въззивната инстанция и следва да бъде определен на 20 %, а не на 40 %. Основателни са и оплакванията на касационната жалбоподателка, че при определяне на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинените й неимуществени вреди при ПТП решаващият състав не е оценил в достатъчна степен установените по делото релевантни обстоятелства, което е довело до необосновано занижаване на присъденото обезщетение. Въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, но не е отчел в пълнота надлежно установените по делото релевантни обстоятелства. При определяне на справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди не е взето предвид, че ищцата е получила многобройни увреждания, като част от тях са били с голяма тежест. Съгласно заключенията на съдебномедицинските експертизи в случая се касае до открита черепно-мозъчна травма с голямо счупване на челната и теменна кост на черепа, счупване напречно на костите на черепната основа, счупване на ръба на дясната орбитална кост, счупване на дясната скула, на етмоидалната и сфеноидалната кост, на задната стена на десния максиларен синус на горната челюст и на костната пирамида на вътрешното ухо вляво, с промени в слуха, с кръвоизливи в носните кухини, кръвоизлив от ушите, кръвоизливи над твърдите мозъчни обвивки двустранно в челните зони, с въздух в черепната кухина, травматично увреждане на очния нерв вдясно с падане на клепача, разширена зеница, травматично увреждане на лицевия нерв вляво с лицева осиметрия, хематоми в меките тъкани на лицето вдясно и в челно-теменната област, разместено счупване на лявата сакро-илиачна става /кръстцово-хълбочна/ на таза с костен откъс вътреставно и костен откъс от долната част на кръстцовата кост вляво, разместено счупване на рамото на срамната кост на таза вдясно и счупване на седалищната кост на таза вдясно. Необосновано въззивния съд не е придал значение и на проведеното на ищцата лечение около 4-5 месеца, включващо неврохирургична операция за отваряне на черепната кухина и отстраняване на нарастващия вътречерепен кръвоизлив, притискащ мозъка, и за затваряне на костния дефект на черепа с метален имплант /титаниева мрежа/, както и на установеното от експертите, че останалият дефект на черепа, макар и покрит с имплант, нарушава пожизнено нормалните черепна конструкция, здравина и пропускливост за инфекции. Не са съобразени в достатъчна степен и фактите, че вследствие травмите ищцата е търпяла интензивни болки и страдания, трудности в храненето, придвижването, неудобства и нужда от чужда помощ и помощни средства за придвижване, както и установените по делото остатъчните последици от уврежданията - белези, нарушаващи естетиката на лицето, намаляване на слуха и постоянен субективен шум в ушите, пожизнен посттравматичен церебрастенен синдром, свързан с главоболие, световъртеж, прилошаване, емоционални и паметови нарушения. Във въззивното решение не са оценени и установените с гласни доказателства обстоятелства, че уврежданията на ищцата, причинени й на възраст 18 години, са се отразили на емоционалното и психичното й състояние, довели са до затруднения със справянето с материала в училище в особено важния момент на завършване на средното й образование и до значима негативна промяна в живота й. Съобразявайки гореизложените обстоятелства и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г./, съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 29. 09. 2018 г., настоящият състав приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 140 000 лв. По тези съображения при приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и определеното обезщетение за неимуществени вреди от 140 000 лв., дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с размера на приетото съпричиняване - 20 % или искът се явява основателен за сумата от 112 000 лв. Върху обезщетението за неимуществени вреди, следва да се присъди законната лихва за забава, считано от 21. 11. 2018 г. – датата на заявяване на претенцията на ищцата пред застрахователя. Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП е отхвърлен за разликата над 72 000 лв. до 112 000 лв., и ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 21. 11. 2018 г. до окончателното му изплащане. В останалата му обжалвана част, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 112 000 лв. до 160 000 лв., решението е правилно и следва да се остави в сила. Въззивното решение, при извода досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отмени и в частите, с които Т. Д. Т. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 390, 62 лв. и разноски за въззивното производство за разликата над 11, 52 лв. до 811, 52 лв. Изходът на делото налага ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат М. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в общ размер от 4352, 07 лв. за първоинстанционното, въззивното и касационното производство /1 470, 27 лв. за въззивното производство и по 1440, 90 лв. за всяка от останалите две инстанции/, определено при приложение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Касационната жалбоподателка дължи на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК заплащане на ответника по касация на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационното производство. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 3 200 лв., определена върху уважената в касационното производство част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 212 от 15. 12. 2020 г. по в. т. д. № 297/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 59 от 26. 02. 2020 г. по т. д. № 22/2019 г. на Габровски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29. 09. 2018 г., за разликата над 72 000 лв. до 112 000 лв., както и в частта, с която Т. Д. Т. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 390, 62 лв. и разноски за въззивното производство за разликата над 11, 52 лв. до 811, 52 лв., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Т. Д. Т., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, разликата над присъдените 72 000 лв. до дължимите 112 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29. 09. 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21. 11. 2018 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212 от 15. 12. 2020 г. по в. т. д. № 297/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД да заплати на адвокат М. И. Д. от САК, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], офис 215 сумата от 4352, 07 лв. /четири хиляди триста петдесет и два лева и 07 ст./ адвокатско възнаграждение за първоинстанционното, въззивното и касационното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. ОСЪЖДА Т. Д. Т. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. /сто лева/. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 3200 лв. /три хиляди и двеста лева/ държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.