3 Р Е Ш Е Н И Е № 332 София, 10 юли , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя Г. ИЛИЕВ дело № 903/2012 година. Производството е по реда на чл.420, ал.2 и сл.НПК. Образувано е по искане/молба на осъдения Д. А. А. от гр.С., той и искател в настоящето производството, за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производството, на Решение № 1260/28.11.2011г. постановено по внохд №3913/2011г. на Софийски градски съд с което е потвърдена осъдителната присъда от 30.03.2011г. по нохд № 5663/2010г. на Софийски районен съд. Поддържа се довод за отменителното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 НПК - допуснато нарушение на закона, поради отказ на съдът да приложи чл. 9, ал.2 НК, макар условията за това да били налице. По същество осъденият прави искане да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението или делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът даде заключение искането да не се уважава. Върховния касационен съд, разгледа искането, провери решението и за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 426 вр. чл. 347-348 НПК, съобрази следното: С потвърдената присъда Д. А. А. е признат за виновен в това, че: - на 27.08.2009г. в гр.С., като съизвършител с подсъдимия С. П. В., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, при условията на опасен рецидив за В., извършили кражба на чужди движими вещи на обща стойност-10 лв. от владението на А. И. Т., поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 НК, за подс. В., а за подс. А. по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, и чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 НПК и чл.55, ал.1, т.1 вр. чл.2, ал.2 НК, за двамата, са осъдени както следва : -подс.С. П. В. на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, -подс.Д. А. на три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. Искането на осъдения С. В. е било предмет на производство по к.д. № 646/2012г. по което с решение № 230 от 08 май 2012г. състав на трето наказателно отделение е оставил искането за възобновяване на наказателното производство без уважение. Претендираното от защитата на осъдения А. нарушение, по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК, не се оправдава от фактическа и правна страна. При установените фактически положения, относно инкриминираното деяние и личността на осъдения, направените от въззивната инстанция изводи за съставомерност на извършеното, респ.отказ да приеме претендираната липса на престъпление на полето на критериите по чл.9, ал.2 НК не са незаконосъобразни. Не противоречи на закона, разбирането на въззивният състав, че в конкретното му проявление, деянието на осъдения реално осъществява признаците на състава по чл.195, ал.1, т.3 НК, тъй като обществената опасност на извършеното не е явно незначителна. Този извод на съда е направен след съвкупна оценка на всички обстоятелства, относими към фактическият състав на деянието и тези за личността на подсъдимият, като негов извършител. Установените обстоятелства при които е извършена кражбата, както и с оглед на това, че характеристичните данни за подсъдимият не са добри, са позволили на съдът обосновано да приеме, че от деянието са настъпили изискуемите за съставомерност на извършеното вредни последици. На този извод не може да се противопостави, поддържаната с искането теза за изолиран случай в живота на осъдения, защото вече е бил предупреждаван за такова деяние. Определено е манифестирал изградени навици за противоправно поведение които са обективирани и в извършване на инкриминираното деяние. В тази част следва да се отбележи, че и предходния състав по възобновяване на делото по к.д. № 646/2012г. е имал възможност да обоснове отказ да приеме за основателно възражението за явна малозначителност на деянието и отсъствие на изискуемата степен на обществена опасност, поради което в тази част не се налага преповтаряне на съображенията на предходните инстанции с които е отхвърлено като несъстоятелно претендираното нарушение на закона. Тук следва да се отбележи, че при осъдения Д.А., процесът за определяне на общо наказание не е приключил, защото първоинстанционният съд е пропуснал да групира наказанието по настоящето дело и това по нохд №2939/2010г. на СРС, по което с влязла в сила присъда от 30.06.2010г. е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. Този пропуск следва да бъде отстранен в отделно производство по чл.306, ал.1, т.1 НПК Водим от гореизложеното и като съобрази, че не е допуснато поддържаното с искането нарушение на материалния закон, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 426 вр. чл.424, ал.1 вр.чл. 354, ал. 1 ,т. 1 НПК Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. А. А. от гр.С. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производството, на Решение №1260/28.11.2011г. постановено по внохд №3913/2011г. на Софийски градски съд с което е потвърдена осъдителната присъда от 30.03.2011г. по нохд №5663/2010г. на Софийски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.