Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 330.   гр. София,26.04.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 952 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 457 от 24.10.2008 г. по гр. д. № 347/08 г. Окръжен съд гр. Д. е отменил решение № 15 от 04.03.2008 г. по гр. д. № 1041/07 г. на Районен съд гр. Д.. П. е за установено по отношение на ОСЗ гр. Д. и О. гр. Д., че С. С. М., В. С. Т. и Д. С. В. имат право да им бъде възстановена собствеността върху 9 дка земеделска земя в землището на с. О.. С. решението на въззивния съд е подадена жалба от ОСЗ гр. Д.. О. по касация не вземат становище. ВКС, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да уважи иска въззивният съд е приел че процесният имот не е бил заявен за възстановяване. Като се е позовал на данните в представения протокол за замяна от 30.07.1951 г. съдът приел за доказан факта, че наследодателят на ищците е бил собственик на 9 дка в с. О. които следва да бъдат възстановени на наследниците му. Според съда, възстановените 12 дка са друга земеделска земя, а не процесната. В касационната жалба се твърди че наследодателят на ищците е бил собственик на 9 дка в с. О., които видно от протокол на ТПС комисия от 30.07.1951 г. са били заменени с 9 дка в землището на гр. Т.. П. в замяна земи били одържавени и причислени към ДПФ с протокол от 02.04.1956 г. С решение на ОСЗ земята по протокола от 02.04.1956 г. е била възстановена на наследниците, а с исковата молба същата земя се претендира отново. С определение № 825 от 03.08.2009 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че специфичен за делото въпрос е за писмените доказателства, с които в хипотезата на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ се доказва правото на собственост върху земеделска земя. Според чл. 11 ЗСПЗЗ собствениците, или техните наследници, които са притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила. Лицата пропуснали да подадат заявления в този срок могат да установят с иск срещу съответната ОСЗ правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Съгласно чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ, правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по ЗТПС от 1946 г. и ППЗТПС, както и с други писмени доказателства. Тълкуването на текста сочи, че изброяването на допустимите писмени доказателства е примерно. Правото на собственост може да се установи и с други писмени документи които съдържат данни за имота на собственика, включително и с декларации, подавани от лицата преди и във връзка с обобществяването на земята. Като доказателствено средство са изключени само декларациите които са съставени с оглед производството по възстановяване на собствеността, както и свидетелските показания при липса на писмени документи. В цитираните от касатора решения са посочени отделни писмени доказателства с които се установява правото на собственост на заявителите. Настоящият състав счита че практиката в цитираните решения е правилна, с оглед момента на постановяването им и конкретните факти касаеща всеки един отделен случай на възстановяване на собствеността. По основателността на касационната жалбата настоящият състав намира следното: Исковата молба по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е подадена на 11.05.2007 г., затова законосъобразно въззивният съд е приел че нормата е приложима в редакцията с ДВ бр. 13 от 09.02.2007 г., според която лицата, пропуснали да подадат заявления в срок, могат да установят с иск срещу ОСЗ правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи само с писмени доказателства.становено е, че ищците са наследници на С. Д. Т. , починал на 27.09.1993 г. Съгласно протокол от 30.07.1951 г. на ТПС комисия наследодателят отстъпил нива от 9 дка в землището на с. О. и в замяна получил нива от 9 дка, част от парцел **** в кв. 132 в землището на гр. Т.. Представен е и протокол № 3 от 02.04.1956 г. на ТПС комисия гр. Т., с която от С. Т. са отчуждени и причислени към ДПФ 9 дка в парцел **** кв. 52. Приживе С. Т. подал заявление № 1* от 21.04.1992 г. за възстановяване собствеността на нива с площ 9 дка в гр. Д., кв. Рилци, като се позовал на протокола от 1956 г. С решение от 13.04.1993 г. ОСЗ Д. отказала да признае и възстанови правото на собственост тъй като имотът е в друго землище. Наследникът С. М. е сезирала комисията с молба за преразглеждане на решението, но комисията е оставила искането без уважение поради изтичане на тригодишния срок. Съгласно данните в преписка № 1* от 04.08.1992 г., по заявление на С. М. ОСЗ гр. Д. възстановила с план за земеразделяне на наследниците на С. Т. имот от 12 дка в землището на с. О.. Решението е издадено след постановено в производство по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ решение от 02.08.1995 г. по адм. д. № 1706/95 г. на Районен съд гр. Д.. От мотивите на решението е видно, че правото си на собственост наследниците са доказали с протокол от 20.02.1953 г. на ТПС комисия. Настоящият състав на ВКС счита че жалбата е основателна, тъй като въззивното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Ищците, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 127 ГПК /отм./, не са доказали по безспорен начин че претендираните 9 дка са различни от възстановените 12 дка в с. О.. Д. , протоколът на ТПС комисия е доказателство по чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ,, но в случая той не е достатъчен за да докаже правата върху претендираните 9 дка. Съдът е следвало да укаже на ищците да представят протокола от 20.02.1953 г., както и да назначи техническа експертиза, която след като съпостави данните в преписките и в протоколите от 1951 г., от 1953 г. и от 1956 г. да даде заключение кой от описаните в тях имоти е възстановен, дали отчужденият през 1956 г. имот е този който наследодателят е получил при замяната през 1951 г., и дали въз основа на записаното в тях може да се направи извод, че наследодателят е притежавал два имота в с. О., от които само единият е възстановен, а вторият не е бил заявен за възстановяване. Като е приел, че искът е основателен, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението. Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия, делото следва да се върне на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 293 ал. 3 ГПК, ВКС   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 457 от 24.10.2008 г. по гр. д. № 347/08 г. на Окръжен съд гр. Д. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: