Ключови фрази
допустимост на иск * процесуална правоспособност * процесуална дееспособност * приемство в процеса * процесуални предпоставки * правосубектност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 576


София,12.10. 2010г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Стоилова
Мими Фурнаджиева

като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 458 по описа за 2010г., приема следното:

Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 6440/05.VІІ.2010г. на адвокат М. като процесуален представител на “С.” ООД София срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд /САС/ от 03.VІ.2010г. по гр.д. № 595/2010г.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение С. е потвърдил определението на СГС от 08.ІІ.2010г. по гр.д. № 9594/2009г., с което е прекратено по отношение на П. Д. Б. производството по предявените от “С.” ООД обективно и субективно съединени искове срещу петнадесет физически лица за присъждане на 15000 евро като получени при начална липса на основание, евентуално като получени на отпаднало с обратна сила основание. Въззивният съд е взел предвид, че ответницата П.Б. е починала на 31.VІІІ.2008г., а исковата молба е подадена на 12.Х.2009г., при което е приел, че към датата на предявяване на иска починалата не е съществувала като правен субект и не е могла да придобие качеството на страна в производството по смисъла на чл.26 ал.1 от ГПК поради липса на процесуална правоспособност и дееспособност. Липсата на процесуална правоспособност води до недопустимост на предявения срещу нея иск, тъй като той не може да създаде валидно процесуално правоотношение с ищеца. Тази невъзможност е начална и не може да бъде преодоляна чрез процесуални действия по чл.129 и чл.227 от ГПК с конституирането на наследниците на починалата, която не е имала качеството на страна.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл с атакувания акт по въпроса за допустимостта на исково производство, образувано по иск срещу лице, починало преди предявяването му, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представят се две решения на състави на ВС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт, тъй като с представените две решения на състави на ВС се обосновава наличието на противоречива практика по релевирания от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос.
В решение № 4262/15.ХІІ.1983г. по гр.д. № 2082/1983г. на ВС І ГО е прието, че “Процесуално правоприемство поради смърт на страна по делото може да се създаде по силата на чл.120 от ГПК /отм./ тогава, когато вече е създадено редовно процесуално правоотношение. Ако такова тне е създадено или пък неправилно е прието за създадено, не може да съществува и процесуално правоприемство. От друга страна, не може да се приеме, че при предявяване на иск от починало лице се допуска нередовност на исковата молба по смисъла на чл.100 от ГПК /отм./ и че така допуснатата нередовност се отстранява от встъпването в процеса на правоприемниците на посоченото като ищец починало физическо лице. Това е така, защото липсата на процесуална дееспособност не представлява нередовност на исковата молба, а положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск и за образуване на процесуално правоотношение”.
В решение № 51/02.ІІ.1995г. по гр.д. № 2197/1993г. на ВС ІV ГО е прието, че “Посоченият като ответник е починал през 1954г. и е оставил наследници съпруга и две дъщери. Ако съдът бе изпъллил задължението си да се запознае с тези доказателства още при образуване на делото, би оставил без движение исковата молба до посочване от ищците на адресите на наследниците на ответника, както го задължава чл.98 б. “б” от ГПК /отм./ и при отстраняване нередовността на исковата молба съобразно чл.100 ал.4 от ГПК /отм./ тя би се счела за подадена в срок и редовна”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобразно разпоредбата на чл.291 т.1 от ГПК счита за правилна практиката по релевирания процесуалноправен въпрос, обективирана в решение № 4262/15.ХІІ.1983г. по гр.д. № 2082/1983г. на ВС І ГО.
Съгласно чл.26 ал.1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото за защита на лични или имуществени права, предвидени в материалното право, носители на каквито по аргумент от разпоредбата на чл.1 от ЗЛС са физическите лица от момента на раждането до смъртта им. Интересът /нуждата/ от защита се обуславя от наличието на правен спор между страните относно тези права, а спор с починало лице не може да съществува. С оглед на това и по силата на чл.27 ал.1 от ГПК страната трябва да е процесуално правоспособна, а такова е физическото лице, което е носител на лични и имуществени права, т.е. лицето от раждането до смъртта му. Следователно наличието на процесуална правоспособност е предпоставка за възникването на качеството “страна по гражданско дело”, респективно за допустимост на гражданския процес, и за нея съдът следи служебно. Когато правоспособността по материалното право е отпаднала /погасила се е/ поради смъртта на физическото лице, настъпила преди предявяването на иск, към този момент отпада и процесуалната му правоспособност, т.е. то не може вече да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. В такъв случай не намира приложение разпоредбата на чл.227 от ГПК за приемство в процеса, тъй като предпоставка за това е смъртта на физическо лице, по отношение на което вече е било валидно възникнало качеството на страна по гражданско дело.
С оглед този отговор правилно въззивният съд е приел в атакувания акт, че производството по предявените срещу починало лице искове е недопустимо. Без значение в тази връзка е знаел ли е или не ищецът към момента на предявяването на исковете за настъпилата смърт. При това положение правилни са и изводите за неприложимост в случая на разпоредбите на чл.227 от ГПК, тъй като не е настъпило правоприемство в процеса, и на чл.129 от ГПК, тъй като не се касае за нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК. Неприложима е и разпоредбата на чл.228 от ГПК, предпоставка за което също е наличието на валидно възникнало качество “страна” по делото. Не почива на закона и становището на касатора, че не следва да бъде “санкциониран” с прекратяване на делото, защото ще бъдат заличени последиците от предявяване на иска с обратна сила, в това число като “загуби” давността срещу наследения патримониум на починалия ответник. Дори той да посочи по делото наследниците на починалата като ответници /такова изявление се съдържа в частната му касационна жалба, без да се сочат имената им, но каквато процесуална възможност в закона не е предвидена/, исковете срещу тях няма да се считат предявени от датата на предявяването на иска срещу наследодателката, в случая 12.Х.2009г., а от датата на постъпване в съда на новата искова молба.
Изложените съображения налагат извод, че атакувания съдебен акт е правилен, поради което той следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, ГК, № 919 от 03.VІ.2010г. по гр.д. № 595/2010г.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския апелативен съд, ГК, № 919 от 03.VІ.2010г. по гр.д. № 595/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: