Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие


Р Е Ш Е Н И Е

№ 381

гр.София, 10.10.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година,
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 515/ 2011 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от М. П. Н., Л. С. Н. и Д. С. Н. молба за отмяна на влязло в сила решение на Софийски градски съд от 31.01.2007 г. по гр.д.№ 966/ 2005 г. С него молителите са осъдени солидарно да заплатят на Р. Х. Р. сумата 20 736 лв със законната лихва от 12.04.2005 г. и 1 540 лв разноски по делото.
В молбата са изложени твърдения, че молителите са били лишени от възможността да участват в производството по делото, тъй като не са призовавани за проведените съдебни заседания и не са уведомени за постановеното решение. Приложените по делото призовки до тях като ответници в исковото производство неправилно били оформени като връчени при отказ, тъй като не са посочени трите имена и адрес на свидетел на отказа. На датата, на която било посочено, че Д. Н. е отказал да приеме призовките, той всъщност не се намирал в [населено място]. Идентично било положението с връчването на съобщенията за решението – удостовереното в призовките, че Л. Н. отказала да ги приеме, не било вярно. На тези основания молят да бъде отменено влязлото в сила решение.
Ответната страна Р. Х. Р. оспорва молбата и поддържа, че същата е недопустима, тъй като е просрочена – подадена е след изтичане на срока по чл.305 ал.1 т.5 от ГПК. Евентуално поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като молителите били призовани редовно за заседанията по делото, но се укривали и злоупотребявали с правото си на участие в производството. Пледира за отхвърляне на молбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата за допустима, тъй като именно въпросът за редовното връчване на призовките и съобщенията по делото е поддържаното основание за отмяна. По този въпрос съдът дължи да се произнесе с решение, а не с определение по допустимостта на производството. Разгледана по същество обаче, молбата е неоснователна.
Пред Софийски градски съд делото е образувано по искова молба на Р. Х. Р. против М. П. Н., Л. С. Н. и Д. С. Н., подадена на 12.04.2005 г. С нея са предявени искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 48 500 лв. Първото съдебно заседание по делото е насрочено за 01.11.2005 г., за когато ответниците са призовани при отказ – всички призовки са връчени на ответника Д. Н., който се явява син на ответницата М. Н. и брат на ответницата Л. Н.. Призоваването е удостоверено с подписа на връчителя и с подписа на един свидетел – З. М. с адрес [улица]. Съдът е счел призоваването да редовно и е дал ход на делото, провел е второ и трето съдебно заседание по делото на 18.04.2006 г. и 19.10.2006 г., за които дати ответниците са счетени за редовно призовани при условията на чл.41 ал.6 от ГПК (отм.) и е постановил решение на 31.01.2007 г. За това решение ответниците са уведомени чрез връчване на съобщенията при отказ на ответницата Л. Н. на 19.04.2007 г. Връчването е удостоверено с подписа на връчителя и на един свидетел – С. Й. Б. с адрес [улица].
При тази фактическа обстановка молителите не са лишени от възможността за участват в производството по делото и да се защитават срещу предявения иск. Те са призовани редовно за първото съдебно заседание при условията на отказ на Д. Н. да получи призовката лично за себе си и за роднините си, с които живее в едно домакинство. В случай на такъв отказ законът предвижда възможност призоваването да се счита за редовно, когато призовкарят е отбелязал това в призовката и отказът е удостоверен с подписа на един свидетел с посочени три имена и адрес. В случая това е сторено с едно опущение – доколкото призовкарят не е посочил трите имена на свидетеля, а само инициал и фамилията му. Съдът намира това нарушение за несъществено. Адресът на свидетеля сочи, че той също е призовкар към Софийски градски съд (тъй като [улица] адресът на съдебната палата в [населено място]) а и самите страни в съдебно заседание заявиха, че са установили самоличността на свидетеля. Целта на изискването в призовката да са посочени три имена на свидетеля е да съществува възможност лицето, което е подписало, да бъде индивидуализирано достатъчно, за да може при нужда да се установи то и да бъде разпитано за обстоятелствата, при които е извършено връчването. Когато се касае за свидетел, който също е призовкар, тази цел е постигната с посочване на инициал, фамилията и адреса на лицето, защото от съответната администрация могат да бъдат установени всички необходими данни за издирване и разпит на лицето. Ето защо съдът приема, че за първото съдебно заседание по делото ищците са били призовани редовно, а за следващите те се считат уведомени, съгласно разпоредбата на чл.41 ал.6 от ГПК (отм.) и съдът не е бил длъжен да ги призовава. За постановеното решение ищците са уведомени с връчено при стриктно спазване на условията на чл.47 ал.1 от ГПК съобщение (отказът е удостоверен с подписа на един свидетел с посочени три имена и адрес) и са могли да обжалват решението в законния срок, но не са го сторили. Следователно не може да се направи извод, че са лишени от възможността да участват в процеса по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.
Без значение са представените в настоящето производство писмени доказателства за това, че Д. Н. има настоящ адрес в [населено място] и доводите, че на посочените в призовката и съобщението дати той и Л. Н. не са били на посоченият в тях адрес, съответно – че не са могли да откажат получаването на призовката. Отбелязването на връчителя, скрепено с подписа на свидетел, съставлява официално удостоверяване и обвързва съда да приеме удостоверените факти за станали. До установяването на обратното по надлежния ред (с влязъл в сила съдебен акт) съдът не може да приеме официалното удостоверяване за опровергано въз основа на косвени доказателства за отсъствие на получателя на призовката от адреса.
Въз основа на тези мотиви подадената молба за отмяна следва да бъде счетена за неоснователна, като молителите бъдат осъдени да заплатят на ответната страна сторените в производството разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. Н., Л. С. Н. и Д. С. Н. за отмяна на влязло в сила решение на Софийски градски съд от 31.01.2007 г. по гр.д.№ 966/ 2005 г.
ОСЪЖДА М. П. Н., Л. С. Н. и Д. С. Н. да заплатят на Р. Х. Р. сумата 1 000 лв (хиляда лева) разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: