Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 03.04.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1327/18г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. А., Н. А., Н. А. и Л./Л./ Б. срещу въззивно решение № 8674 от 21.12.2017г., постановено по в.гр.д.№ 3794/17г. на Софийския градски съд, ІV-Д с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците по жалбата Й. А., Е. А. и Е. М. М. считат същата за неоснователна, а останалите ответници не вземат становище по нея. Решението е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № ІІ-66-26 от 28.03.16г., постановено по гр.д.№ 6412/10г. на Софийския районен съд, 66 с-в, с което е допусната да се извърши съдебна делба на УПИ **** от кв.13 по плана на [населено място], м.””, с площ от 308 кв.м., заедно с построената в мястото двуетажна сграда със застроена площ 210,75 кв.м. между Й. Н. А. с квота 6/24 ид.части, Е. А. с квота 1/24 ид.част, Л. А. Б. А. с квота 6/24 ид.части, Е. М. М., С. А. С., Б. А. С. с квоти по 1/24 ид.част, Е. Й. Л., Е. А. А., Н. А. и Н. А. с квоти по 2/24 ид.части. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил одържавен през 1949г. по реда на ЗОЕГПНС от наследодателите на страните А. С. Б., М. Й. Л., Й. Н. А., Е. А. и С. А. А., като собствеността върху имота е била възстановена по силата чл.1 и чл.3 ЗВСОНИ. Във връзка с направения по делото от касаторите довод, че в настоящото производство следва да участва като главна страна Р. Й. /сестра на ищеца в първоинстанционното производство Й. Н. А./, която през 1985г. се е отказала от наследството на своя баща Н. Й. А., починал през 1981г., в полза на брат си, въззивният съд е приел, че отказът от наследство е направен пред компетентния орган – районен съд Тел Авив, Израел и този отказ изключва окончателно и завинаги отреклата се от наследство от кръга на наследниците на починалия, поради което тя не може да бъде призована отново към новооткритото наследство на основание чл.90, ал.2 КМЧП. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при неучастие на задължителен необходим другар. Съгласно разпоредбата на чл.91а ЗН при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от закона. С възстановяването на собствеността върху одържавените имоти се получава хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, което не са били в патримониума на наследодателя при откриване на наследството. Това ново положение е породило необходимостта законодателно да бъдат уредени правилата за наследяване на възстановените имоти и поради това е създадена фикцията “новооткрито наследство”. С нея се обособява възстановената собственост в отделен обект на наследяване, за които се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Реституираните имоти представляват новооткрито наследство, защото правото на наследяване за тях се поражда в по- късен момент – този който е посочен в съответния закон. Установеното правило осигурява възможността на всеки един от наследниците да придобие по наследство правото на собственост върху реституиран имот при наличието на кумулативно посочените в закона предпоставки, а именно отказът от наследство да е направен след одържавяването и преди възстановяването на собствеността. Следователно за приложението на цитираната разпоредба е от значение обстоятелството, че е едно лице е притежавало недвижим имот на територията на Република България, който е бил одържавен от него, както и че негов наследник /респ. наследник на негов наследник, както е в случая/ е направил отказ от наследство преди реституцията на имота, като мястото на откриване на наследството и на отказа от наследство са ирелевантни. Този извод се налага от възприетия в международните наследствени отношения принцип на приложение на правото по местонахождението на недвижимия имот /lex rei sitae/, възпроизведен в чл.89, ал.2 КМЧП. До приемането на КМЧП през 2005г. това правило, макар и да не е изрично уредено в българското законодателство, има характер на правен обичай и е възприето както в съдебната практика, така и в правната теория. Съответствието на направен в друга държава отказ от наследство с действащото в нея законодателство също е без правно значение, тъй като разпоредбата на чл.91а ЗН предполага действително направени откази от наследство, а не и такива, които не са произвели действие на друго основание. Разпоредбата на чл.90, ал.2 КМЧП, на която се е позовал въззивният съд, се отнася за формата на завещанията и няма отношение към настоящия спор. Предвид изложеното се налага изводът, че въззивният съд неправилно е приел, че Р. Й., която се отказалата от наследството на своя баща Н. Й. А. преди възстановяване собствеността върху процесния имот по силата на ЗВСОНИ, понастоящем не притежава права върху него. Тъй като в делбеното производство всички участници в имуществената общност имат качеството на задължителни необходими другари, а участието на всички задължителни другари е условие за допустимост на процеса, обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими. С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.4, вр. с чл.270, ал.3 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционнно решение следва да бъдат обезсилени, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, които следва да предприеме необходимите действия за конституиране на всички задължителни участници в делбеното производство /ТР № 1/2013г. на ОСГТК, т.6/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О б е з с и л в а въззивно решение № 8674 от 21.12.2017г., постановено по в.гр.д.№ 3794/17г. на Софийския градски съд, ІV-Д с-в, и потвърденото с него решение № ІІ-66-26 от 28.03.16г. по гр.д.№ 6412/10г. на Софийския районен съд, 66 с-в. В р ъ щ а делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДЕСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: