Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 412                                        София,  30 октомври 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев                                                                                 Фиданка Пенева   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 450/2009 г.   Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец – С. Б. , чрез неговия з. – адвокат Н. С. от АК-Смолян, срещу нова присъда № 59/1.06.2009 година постановена по в н о х д № 59/2009 година от Смолянския окръжен съд. В жалбата са въведени две касационни основания – по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на материалния закон и по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – допуснато съществено процесуално нарушение. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че подсъдимият С неправилно е бил признат за невиновен по обвинението повдигнато с частната тъжба, тъй като дори и само сезираният окръжен прокурор да е научил за позорните обстоятелства и приписаните престъпления на частния тъжител, той се явява трето лице на което са станали достояние тези обстоятелства. От същото е направен извод, че И. е осъществил състав на престъплението по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и чл. 147 ал. 1 НК. К. не го е приложил, въззивният съд е допуснал нарушението по обсъжданото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК. Както в основната, така и в допълнителната жалба, по второто основание – допуснато съществено процесуално нарушение, доводи не са изложени. В допълнението е направен собствен анализ на доказателствата и във връзка с това възражения, които сочат на необоснованост на атакувания съдебен акт. Направено е искане за отмяна на новата присъда и оставяне в сила на присъдата на първостепенния съд. Пред касационната инстанция, жалбоподателят се явява лично и с адвокат С, който устно и в писмена защита поддържа твърденията описани в допълнението към касационната жалба, както и исканията за отмяна на новата присъда. Явява се и подсъдимият С с упълномощения за третата инстанция адвокат П от САК. Защитата устно и в писмени бележки поддържа, че въззивната присъда е законосъобразна и следва да се остави в сила. С позоваване на съдебна практика и коментари на практикуващи юристи, се твърди, че подсъдимият не е осъществил престъпния състав посочен в частната тъжба нито от обективна, нито от субективна страна. Освен това се възразява срещу съдържанието на частната тъжба, тъй като в нея част от „съставомерните” обстоятелства са неверни. Например – не е вярно, че подсъдимият е сезирал друг орган, освен компетентния /окръжния прокурор/ за да осигури гаранции за обективност и безпристрастност при разследването на досъдебното производство срещу сина на подсъдимия. В писмената защита са развити доводи за несъставомерност на деянието в две посоки. Първо, сезираният окръжен прокурор не е трето лице по смисъла на чл. 147 НПК, а компетентен държавен орган, който не би могъл да изпълни процесуалните си функции, ако не бъде надлежно сезиран. Второ, обстоятелствата посочени в сигнала до прокурора, че частният тъжител е бил уволнен дисциплинарно заради незаконно подслушване на своя директор са били публично известни, чрез медиите и обсъждани сред обществото като „Смолянгейт”. Поради това, защитата, с позоваване на съдебна практика /Р 745-91-ІІІ н.о. и Р 287-97-ІІ н. о. ВС/ твърди, че липсва съзнание за оклеветяване, когато чрез публикации в печата се изнасят факти за определено лице, изнесени в други публикации, щом деецът не е съзнавал неистинността им. Искането на защитата на подсъдимия е новата оправдателна присъда да се остави в сила. Прокурорът дава заключение обжалваната нова присъда да се остави в сила, поради несъставомерност на деянието по аргументи още от съдържанието на частната тъжба. Счита, че твърдения за приписано евентуално бъдещо престъпление не би могло да бъде елемент от състава на престъплението, с правната квалификация посочена в същата тъжба. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна.   С обжалвания съдебен акт е отменена присъда № 77/26.03.2009 година постановена по н ч х д № 378/2008 г. по описа на Смолянския районен съд и вместо това, подсъдимият С е признат за невиновен в това, че в молба № 365/2.04.2008 година до Окръжна прокуратура – Смолян е посочил, че С. Б. , в качеството му на „началник на дознателите” има интерес заедно с комисар Н. М. от опорочаване на следствието, образувано срещу непълнолетния му син И. И. , поради „тежки взаимоотношения още от времето когато”…С. И. е бил заместник областен управител на Област Пловдив, а С. Б. бил „дисциплинарно уволнен за незаконно подслушване на директора си”, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 1 и чл. 147 ал. 1 НК. С новата присъда е отхвърлен предявеният от Б. граждански иск за причинени от подсъдимия неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимия направените по делото разноски. По основанието за допуснато нарушение на закона: Настоящият състав изразява съгласие с аргументите изложени в писмената защита на процесуалния представител на подсъдимия, тези поддържани от прокурора и мотивите към новата присъда на въззивния съд. Наистина видно от съдържанието на диспозитива на обвинението в частната тъжба и от съдържанието й, както и от доказателствата събрани по време на проведения състезателен процес, не се установяват обективни данни за съставомерност на деянието квалифицирано от частния тъжител като престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 1 и чл. 147 ал. 1 НК. Опасенията на бащата на уличено лице в пристрастност или незаконосъобразна намеса в работата на дознателя отразени в сигнала до окръжния прокурор и искането този орган да упражни правомощията си за наблюдение, контрол и евентуална намеса за осигуряване на обективност и безпристрастност при разследването не съдържат факти, от които може да се изведе наличие на елементи от обективния състав на посоченото престъпление – приписано престъпление или позорни обстоятелства по отношение на частния обвинител. Освен изложеното, настоящият състав счита, че като е използвал правото си да иска от окръжния прокурор проверка за законосъобразност на разследването спрямо задържания му син, подсъдимият, в най-широк аспект е реализирал правата си, които му дава чл. 39 ал. 1 от Конституцията и процесуалното право да сезира прокурора, с оглед правомощията му по чл. 53 ал. 2, вр. чл. 47 ал. 1 – 3 НПК. Конституционното право на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слова има своето ограничение в ал. 2 на същия конституционен текст – това право да не се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Въздигната в престъпление злоупотреба с това право е престъплението по чл. 147 НК – всяко наказателноотговорно лице, което разгласява позорни обстоятелства за другиго или му припише престъпление се наказва за клевета. В случая, както вече се посочи в сигнала до окръжния прокурор не се съдържат позорни обстоятелства за жалбоподателя, само се изразяват опасения, че ако не се провери законосъобразността на разследването, може да се стигне до неправомерна намеса и накърняване интересите на уличеното лице. Извън волята на подсъдимия са последвалите действия на сезирания прокурор, който препратил сигнала по компетентност на военен прокурор. От изложеното следва, че изводите на въззивния съд, като инстанция по фактите за правната квалификация на поведението на подсъдимия, като несъставомерни действия са законосъобразни, защото са направени при спазване процесуалните правила за разкриване на обективната истина – чл. 13 ал. 1 НПК и за изграждане на вътрешното убеждение-чл. 14 ал. 1 НПК. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивната нова присъда, с която е отменена присъдата на първата инстанция. Поради липса на доводи за допуснати процесуални нарушения, настоящата инстанция е лишена от предмет за касационна проверка по основанието по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК. Изложените в жалбата възражения за необоснованост на изводите на въззивния съд са извън предмета на касационния контрол – основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 348 ал. 1 НПК. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 59/1.06.2009 година, постановена по в н о х д № 59/2009 година по описа на Смолянския окръжен съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: