Р Е Ш Е Н И Е № 330 гр. София, 30.09.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 763/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 28/06.03.14 г., постановена от ОС-Варна /ВОС/ по В.Н.О.Х.Д. 1401/13 г., е отменена оправдателна присъда, постановена на 02.10.13 г. по Н.О.Х.Д. 7203/11 г. от РС-Варна /ВРС/, и подсъдимият П. И. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него при условията на опасен рецидив престъпление по чл.211,пр.2 вр.чл.209,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален строг режим в затвор, като деецът е оправдан да е поддържал заблуждение у Т. Й. С. за периода 06.09.10 г.-16.09.10 г. На основание чл.70,ал.7 НК е приведена в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, наложено на К. с определение № 30/ 15.10.07 г.по Н.Ч.Д.4/07 г.по описа на РС-Генерал Тошево, а именно- шест месеца и осемнадесет дни лишаване от свобода при строг режим в затвор, от изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен с определение на ВОС от 26.03.10 г.по Н.Ч.Д.468/10 г. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Т. С. сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия имуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от 05.09.10 г., до окончателното изплащане на сумата. Срещу така постановената присъда на въззивната инстанция в нейната наказателно-осъдителна част е постъпила жалба от подсъдимия чрез защитника му, с оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се оправдаване на дееца на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК или алтернативно-отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС. В жалбата е отбелязано, че след запознаване с мотивите на присъдата ще бъдат изложени допълнителни аргументи и доводи по силата на чл.351,ал.3 НПК. Представяне на такива липсва, включително и в двете насрочени съдебни заседания пред ВКС. При устното изслушване на страните по делото на 19.09.14 г., подсъдимият се явява, поддържа касационната си жалба и моли да бъде взета предвид оправдателната присъда на първоинстанционния съд, поради правилна оценка на представения по делото доказателствен материал. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Такова е становището и на частния обвинител и граждански ищец, който, редовно призован, не се явява. Не се явява и неговият представител, но прилага писмена молба, с която моли присъдата на ВОС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Първото оплакване е такова за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, като не е прието твърдението на защитата за липса на доказателства, установяващи вината на подсъдимия. Набляга се на престъпване от страна на ВОС на заложените в чл.13,14 и 314 /неясно защо е посочена последната разпоредба, уреждаща пределите на проверка на първоинстанционния съдебен акт от страна на въззивния съд/ НПК правила, което от своя страна е довело до ограничаване процесуалните права на К.. В този смисъл е формулирана превратна оценка на показанията на свидетелите на обвинението и защитата, приетите и неоспорени съдебно-технически експертизи и обясненията на самия касатор. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично акцентира върху неправилността на фактологическите изводи на ВОС, доколкото съдът е построил същите върху доказателства, които не служат за тяхно потвърждаване. Като се абстрахираме от обстоятелството, че до голяма степен оплакванията по касационната жалба и изложените от самия касатор твърдения пред ВКС обособяват недоволство от доказателствената оценка на въззивната инстанция, определимо като възражения за необоснованост /същата не е касационно основание, тъй като при първо и второ разглеждане на делото пред себе си върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е инстанция по правото, а не по фактите/, внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда не е в състояние да доведе до заключение за изопачен разбор на доказателствата, който е в разрез със заложените в процесуалния закон постулати. Всъщност, решаващ в процесния казус се явява представеният запис от охранителни камери, инсталирани в офисите на А. ЕООД, гр.С. Въз основа на подхода към тях се определя дали съдилищата по фактите дават вяра на казаното от пострадалия, свидетелите Ш. и П. или на казаното от подсъдимия и свидетелите С. и И.. Първите трима установяват предаване на процесната сума, вменена по обвинителен акт като предмет на престъпно посегателство, а групата от другите трима съобщава, че към 05.09.10 г.-времето на предаване на парите, касаторът се е намирал далеч от Варна, в офиса си в Добрич. Следва да се отбележи, че и първата, и втората инстанция са положили сериозни процесуални усилия да установят достоверността на представения запис от видеокамери и истинността на съдържащата се в него информация и всеки от тях е стигнал до различни изводи, което е процесуално допустимо. На касационен контрол подлежи съдебният акт, постановен от ВОС и в този контекст е нужно да бъде изследвана именно неговата аргументация относно осъждането на подсъдимия. На страница 51 и 52 от въззивното дело този съд е дал пространни разяснения относно това защо е формулирал извод за установеност на вменената на касатора престъпна фактология. Нито в касационната жалба, нито в съдебно заседание пред ВКС се предлага да са допуснати процедурни и/или логически грешки при този анализ и оспорването му е по принцип, като водещо до неблагоприятни изводи за К.. Видно от мотивите към атакуваната присъда, решаващата втора инстанция е аргументирала тезата си със следните обстоятелства: кога са представени записите по време на наказателното преследване; защо само за съответния период са останали записи на съхранение в дружеството,където е работел подсъдимият; какво е било назначението на последния във фирмата, неговата компютърна експертност и какво е било отношението му точно към процесните записи; в какво се състои недобросъвестността на казаното от свидетелите С. и И.; как биха могли да бъдат манипулирани записите посредством настройката на самата записваща уредба /дивиар/; свидетелите С. и И. и присъстващите на записите други работещи в А. лица, облеклото на които насочва за студено, а не за топло време, каквото е било то към 05.09.10 г.- 22 градуса температура на въздуха; нахождащата се информация в квадратор 16, където е експонирано заснетото от четирите външни охранителни камери и където съществува различна дата- 2011/12/18, който ден също е неделя като 05.09.10 г. На тази основа ВОС е заключил, че обсъжданите записи са манипулирани и съответно не е дал вяра на казаното от свидетелите С. и И., наред с твърденията на К.. Не на последно място, към извод за виновността на подсъдимия е навела и доказателствено обезпечената информация откога и какви текстови съобщения е започнал да получава свидетелят С. от касатора, свързани с доставката на жито; както и че въпреки твърденията му, деецът не е сигнализирал полицията за извършена спрямо него лично измама за предоставените му от потърпевшия средства. Това от своя страна е обмислено в потвърждение на заявеното от пострадалия и от свидетелите Ш. и П.. Предвид изложеното, не може да се приеме,че решаващата втора инстанция е престъпила процесуалните правила при доказателствената оценка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон чрез осъждане на дееца- нарушение по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Единственото съзряно служебно от ВКС обстоятелство, явяващо се в полза на подсъдимия, е неговото осъждане по диспозитив на присъдата за това, че на 05.09.10 г. е въвел и поддържал заблуждение у Т. С., докато законосъобразно по мотивите е установено, че втората форма на изпълнителното деяние на измамата- „поддържал”, липсва и за тази дата. Доколкото третираното не е прието по фактологията на престъпната дейност, няма пречка за прецизност да се пристъпи към оправдаване на касатора на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК, макар и това да не влияе съществено върху ангажираната наказателна отговорност. Все в сферата на пълнота на касационната ревизия трябва да се отбележи, че правилно в диспозитива на присъдата на ВОС е приложена нормата на чл.70, ал.7 НК, но в мотивите се говори за чл.68,ал.1 НК, за наказание лишаване от свобода за срок от осем години, определено по реда на чл.25 вр.чл.23 НК- обстоятелства, които очевидно не се отнасят за настоящото производство. ВКС не желае да взима отношение по въпроса на какво е възможно да се дължи соченото неблагополучие, нито пък намира, че се касае за порок, при който волята на решаващия съд е толкова неясна, че не може генерално да бъде разбрана, за да подлежи атакуваният съдебен акт на отмяна на такова основание /явяващо се процесуално нарушение от категорията на абсолютните/. Затова само следва да го маркира,за да се обърне внимание на необходимостта от проверка от страна на долустоящия съд на изписаните от него доводи, след приключване на изготвянето на съдебния акт. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.2,пр.посл. вр.чл.24,ал.1,т.1 и ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 28/06.03.14 г.,постановена от ОС-Варна по В.Н.О.Х.Д. 1401/13 г. в частта, с която подсъдимият П. И. К. е признат за виновен и осъден за това, че на 05.09.10 г.е поддържал заблуждение у Т. Й. С. и го оправдава за осъществяване на тази форма на изпълнително деяние. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/