Р Е Ш Е Н И Е № 438 София, 12.12.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4785/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на М. В. Р. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 1903/15.12.2014 г., постановено от Русенски районен съд, ХІ състав, по гр.д. № 2213/2014 г. В молбата се твърди, че са налице новооткрити обстоятелства от значение за постановения по делото резултат. Насрещната страна Б. Л. П., чрез адв. М. С., назначена за особен представител от съда, е депозирал възражение, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение – обстоятелствата, които сочи страната не са нови, нито новооткрити от нея. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е неоснователна. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2213/2014 г. Русенският окръжен съд признал за установено по отношение на Б. Л. П., че М. В. Р. е собственик на 1/6 ид.ч. от 82 кв.м., подробно индивидуалзирани съгласно скица, неразделна част от съдебното решение, като отхвърлил претенцията на Р. за предаване владението върху признатите й собствени идеални части от вещта. Съдът установил, че М. Р. притежава 1/6 ид.ч. от процесния имот, на основание наследствено правоприемство от Р. И. Р.. По делото не са събрани доказателства ответникът лично или чрез трети лица да упражнява фактическа власт върху спорните 82 кв.м., поради което е уважена само претенцията относно притежаваното от ищцата право на собственост. С молбата за отмяна ищцата М. Р. се позовава на нови доказателства – постановление на Върховна касационна прокуратура – изх. № 5171/12.06.2015 г., от което й станало известно, че съсобственик на процесния имот е и Д. П., както и, че според прокуратурата към 12.06.2015 г. решението на Русенския районен съд не било влязло в сила. Поради противоречивата информация относно момента на влизане на решението в сила, страната не могла да обжалва първоинстанционното решение, поради което процесът не протекъл така, че да защити и докаже претендираните си права в цялост. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в хипотезата на отмяна поради новооткрито доказателство, предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи релевантното за спора обстоятелство. Това значи, че ако решаващият съд би го взел предвид, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новооткритият документ, също така, следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факти, които са твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на същия документ. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за документа или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Разглежданият случай, безспорно, не е такъв. Представените писмени документи нямат отношение към правният извод на решаващия съд, че ответникът по иска с правно осн. чл. 108 ЗС Б. П. не упражнява фактическа власт върху спорната земя към датата на устните състезания, проведени пред районния съд. В Постановление от 12.06.2015 г. на В. е прието, че постановлението на АП Велико Т. от 28.04.2015 г. е законосъобразно. Извършена е проверка по молба от 10.12.2014 г. до РПУ и е установено, че в имота няма самоволно настанили се лица – М.М. с детето А. К. са настанени със знанието на Д.П., която се представя като собственик на мястото, по повод на което се води гражданския спор по гр.д. № 2213/2014 г. на Р. Според разглеждания документ, трети лица, не ответникът по иска Б. П., упражняват фактическа власт върху недвижими имот, което няма как да доведе до осъждането му да преде владението на М. Р.. Без значение е дали Д. П. или някой друг оспорва собствеността на М. Р., съответно владее/държи имота. Страната не може да разреши евентуалния си спор с трети лица по предявения от нея ревандикационен иск против Б. П.. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК, подадена от М. В. Р. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 1903/15.12.2014 г., постановено от Русенски районен съд, ХІ състав, по гр.д. № 2213/2014 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: