Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 360

 

гр. София, 05.07.2010 год.

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

                                                                        ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

                                                                        

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 515 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по подадена от Г. В. Г., А. С. А. и В. С. Д., чрез пълномощника им а. Н. Р. , молба за отмяна на влязлото в сила решение № 579 от 15.12.2009 год. по гр. д. № 1647/2008 год. на ВКС, ІV г. о., с което по реда на чл. 218и ГПК /отм./ е оставено в сила въззивното решение от 18.11.2007 год. по гр. д. № 158/2007 год. на Силистренския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на молителите, че не притежават 54.864 % ид. ч. от правото на собственост върху терен с площ 7 000 кв. м., представляващ имот пл. № 18 в кв. 2 и 3 по плана на гр. С., понастоящем в държане на “Д” АД, гр. С..

Молителите се позовават на влезли в сила решение и определения по административни производства пред ВАС – решение № 5* от 19.07.2001 год по адм. д. № 5502/99 год., определение № 2* от 21.03.2002 год. по адм. д. № 9922/2001 год. и определение № 8* от 22.11.2001 год. по адм. д. № 9049/2001 год., които според тях противоречат на решенията, чиято отмяна искат в настоящето производство.

Ответникът по молбата за отмяна – “Д” АД, чрез пълномощника адв. Г. А. , я оспорва като недопустима, респ. неоснователна, по съображенията в представения отговор и в съдебно заседание.

С определението от 13.05.2010 год. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като процесуално допустима.

Разгледана п осъщество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Установено е, а и не е спорно, че в полза на молителите е издадена заповед от 9.03.1998 год. на министъра на икономиката, с която им е признато право на обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ чрез съсобственост върху производствената сграда и върху терена от 7 000 дка, находящи се в гр. С., имот пл. 18, кв. 2 и 3. За да остави в сила въззивното решение в частта му, с която е уважен предявения от “Д” АД против молителите иск за признаване, че последните не са собственици на определените им идеални части от терена, касационният съд е приел, че административният акт по обезщетяването със съсобственост върху него е постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, тълкуването на която /във връзка и с чл. 3 ЗОСОИ/ налага извод, че правоимащите лица имат право на обезщетение чрез съсобственост само върху обектите, включително сгради, изградени върху земите им /без значение одържавени или отнети/, или върху терените, към които тези земи са присъединени. В тази хипотеза попада и настоящият казус, при който сградата е преустроена по начин, непозволяващ реалното връщане, а и с оглед чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ реално връщане на земя е предвидено само в случаите, когато е възможно тя или част от нея да бъдат отделени и обособени в самостоятелен парцел, съобразно нормативните изисквания. Съдът е приел, че определянето на обезщетение чрез съсобственост и върху терен при пълната невъзможност за това представлява незаконосъобразност, чиято степен обуславя нищожност на административния акт в тази му част, и непораждащ правни последици.

В частта на обезщетяване на молителите чрез съсобственост върху производствената сграда, съдът е приел административния акт – заповедта от 9.03.98 год. за валиден, като съобразен със закона и издаден в рамките на предоставената на министъра на промишлеността материална компетентност. На валидността му не се отразява последващото изменение на закона – ал. 6 на чл. 6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./ от 11.04.98 год., тъй като към този момент е бил определен начинът на обезщетяването на правоимащите.

Молителите поддържат наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, позовавайки се на приключилите административни производства по повод заповедта за обезщетяване по ЗОСОИ. Довод за недопустимост на производството по предявения иск на “Д” АД, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска, е поддържан и в това производсто. По него касационният съд се е произнесъл, като го е приел за неоснователен, тъй като постановените съдебни актове в административните производства не обуславят наличие на предпоставките зза приложение на чл. 224 ГПК /отм./.

Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и молбата за отмяна е неоснователна.

Това основание за отмяна на влязло в сила решение предполага между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постанвено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи. Настоящият случай не се обхваща от приложението на това основание за отмяна, тъй като спорът за собствеността не е решен във водените и приключили административни производства, на които се позовават молителите. В тях не е налице и такъв предмет на делото, тъй като предметът им е законосъобразността на издадения административен акт – производството по адм. д. № 5502/99 год. на ВАС е по жалбата на правоимащите против оценката на обезщетението, признато им със заповед № Р* от 9.03.98 год. на министъра на икономиката, а производствата по адм. д. № №* и 9922/2001 год. касаят недопустимостта на жалбите на дружеството против административния акт поради поддържания от него довод за неговата нищожност. Приетият от административния съд стабилитет на влязлата в сила заповед на министъра на икономиката не означава преклудиране правата на засегнатите от нея трети лица, които имат право на защита в общия исков процес, каквато защита дружеството е предприело в производството, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска в настоящето производство.

Изложените съображения налагат изводът, че актовете, постановени в административните производства не представляват основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и молбата следва да се остави без уважение. Останалите съображения на молителите представляват оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат обсъждани с оглед изчерпване на съдебния контрол по съществото на спора.

Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. В. Г., А. С. А. и В. С. Д., всички от гр. С., чрез пълномощника им а. Н. Р. , за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязлото в сила решение № 579 от 15.12.2009 год. по гр. д. № 1647/2008 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставено в сила въззивното решение от 18.11.2007 год. по гр. д. № 158/2007 год. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на молителите, че същите не са собственици на 54.864 % ид. ч. от терен с площ 7 000 кв. м., представляващ имот пл. № 18 в кв. 2 и 3 по плана на гр. С..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.