Р Е Ш Е Н И Е   № 510   София, 15 януари  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА   при участието на секретаря  Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 578/2009  година   Производството е образувано по искане на осъдения С. А. Х. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 240/2006г. по описа на Разградски окръжен съд,с което е потвърдена присъдата по нохд № 753/2004г. постановена от Разградския районен съд и отменяване на съдебните актове . Поддържа,че съдебните актове са постановени при съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК и в негово отсъствие. Прави се искане за тяхното отменяване и оправдаване на осъдения,или връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за основателно,тъй като при разглеждане на делото пред въззивния съд,Х. не е бил редовно призован. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 294 от 02.06.2006г. по нохд № 753/2004г. Разградският районен съд е признал подсъдимия С. А. Х. за ВИНОВЕН в това,че на 07.07.2004г. в гр. Р. се е съвъкупил с лице от женски пол- М. В. О. ,като я принудил към това със сила,поради което и на основание чл.152,ал.1 т.2 пр.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при ОБЩ режим на изтърпяване. С решение № 73 от 05.04.2007г. по внохд № 240/2006г. Разградският окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. В искането се поддържат две основания-по чл.423 НПК и по чл.422,ал.1 т.5 НПК. Искането с правно основание чл.423 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО: Това е така защото присъдата не е била постановена в хипотезата на задочно осъждане по смисъла на чл.269 НПК. Видно е ,че както досъдебното производство,така и първоинстанционното пред районен съд-Разград са проведени с участието на осъдения Хашиш. Присъдата е произнесена също в негово присъствие и с участието на защитника му по делото. Обстоятелството,че въззивното производство е приключило в негово отсъствие не го легитимира като задочно осъдено лице. В това производство съдът се произнася по правилността на обжалваната от него присъда,приложението на закона и на процесуалните правила. Подсъдимият обаче към този момент знае за постановената срещу него присъда за деяние по обвинение срещу което той се е защитавал с предвидените в закона процесуални средства. Освен това, производството пред въззивния съд е инициирано по негова жалба, като подсъдим е знаел за образуваното дело и видно от протоколите от съдебни заседания е присъствал в две от тях. Вярно е че последното заседание, проведено на втори април 2007г.е приключило в негово отсъствие,но това се дължи на обстоятелството,че Х. не е бил намерен на адреса посочен от него и от който е бил призоваван по делото. Той обаче е бил призован и чрез защитника му ,видно от разпореждането от 09.03.07г.на съдията и призовката получена от адв. Н. Последният не е възразил,както при връчване на призовката,така и в съдебно заседание при даване ход на делото. Съгласно чл.423 НПК в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда,задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство. Искането се уважава,освен ако осъденият след изпълнение на процедурата по чл.254,ал.4 не се явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. От изложеното следва,че задочно осъдено е това лице,по отношение на което наказателното производство е приключило в негово отсъствие. Обстоятелството,че разпоредбата касае наказателното производство в съдебната фаза, следва от цитираната процедура по чл.254,ал.4 НК,която визира процесуално действие по връчване на обвинителния акт, относимо към първоинстанционното производство. В случая,след като присъдата спрямо С. Х. не е постановена отсъствено,при хипотезата на чл.269 НПК,същият не е задочно осъден и няма процесуалното право да иска възобновяване на наказателното дело по чл.423 НПК. В този смисъл искането е неоснователно и следва да се остави без уважение,тъй като не са налице предпоставките за възобновяване на делото на това основание. Доводът на осъдения,че не е бил призован за съдебното заседание на 02.04.2005г.пред въззивния съд,може единствено да се обсъжда на плоскостта на процесуално нарушение по чл.348,ал.1 т.2 НПК,което обаче съставлява основание по чл.422,ал.1 т.5 НПК,но не и основание по чл.423 НПК. По искането за възобновяване на делото по реда на чл.422,ал.1 т.5 НПК. Искането в тази част е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. За да се разгледа искане на горното основание,следва същото да е направено в 6-месечен срок от влизане в сила на съответния акт. Присъдата по нохд №753/2004г. е влязла в сила с решение № 73 от 05.04.2007г.,което означава,че осъденият е следвало да направи искането си до м.ноември 2007г. След като не е подадено в срока по чл.421,ал.3 НПК,искането по силата на закона не подлежи на разглеждане. Видно е,че осъденият с молба с вх. № 1499/20.05.2008г. е сезирал ВКС на основание чл.420 вр.с чл.422,ал.1 т.5 НПК,която молба е била върната поради преклудиране на 6-месечния по НПК, с оглед влязлата в сила присъда на 05.04.2007г. В този смисъл доводите за нарушение на материалния закон,за процесуално нарушение и явна несправедливост на наказанието не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. Х. с правно основание чл.423,ал.1 НПК за възобновяване на внохд № 240/2006г. по описа на Окръжен съд-Разград и отменяване на решение № 73 от 05.04.2007г.с което е потвърдена присъда № 294/02.06.2006г. по нохд № 753/2004г. на Районен съд-Разград. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ същото искане с правно основание чл.420,ал.2 вр.с чл.422,ал.1 т.5 НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: