Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 1577_11_dec_303р.1,5.doc Р Е Ш Е Н И Е № 19 С., 08.02. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1577 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на В. И. М. с вх. № от 11.08.2011 г. за отмяна на влязло в сила решение от 20.05.2010 г. по гр.д. № 11239 /2010 г. на Софийски градски съд, ІІІ г с-в., в частта, с която е потвърдено решение от 30.12.2009 г. по гр.д. № 33805 / 2008 г. на СРС, 42 с-в., с която е уважен иск на Т. С. ЕАД срещу молителя Меледжиев с правно основание чл.124,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 ГПК за признаване за установено, че той дължи на Т. С. ЕАД сумата 4,568.69 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода до м. 07.2003 г. Молителят твърди, че след постановяването на въззивното решение се е снабдил с нови писмени доказателства и че не е бил надлежно представляван от адвокат в процеса пред първата инстанция. Насрещните страни [фирма] и третото – лице негов помагач [фирма] не изразяват становище по молбата за отмяна. Настоящият състав на съда е допуснал молбата за разглеждане (приел е наличието на предпоставките за нейната допустимост) със свое определение от 30.11.2011 г., в което не правилно е посочил годината на въззивното решение, чиято отмяна се иска – правилната година е 2010 г., а не 2005 г.. В отговора на исковата молба ответникът (молител в настоящото производство) не твърди, че не е ползвал топлинна енергия чрез посочения обект през посочения период от време, а излага доводи за неправилността на положението на ищеца като монополист – доставчик, за това, че не е запознат с общите му условия, които не му дават възможност да упражни правото си за избор и др. подобни. Софийският районен съд въз основа на доказателствата по делото, заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, е приел, че ответникът е потребявал топлинна енергия и че дължимите суми са начислени от ищеца в съответствие с действащата нормативна уредба, но е намерил за частично основателно направеното от ответника възражение за погасителна давност - за петгодишен давностен срок за главните задължения и тригодишен за лихвите, поради което е отхвърлил част от претенциите – за периода до м. 06.2003 г.. По въззивна жалба на В. М. въззивният съд е приложил тригодишна давност по отношение на главните задължения и е отменил и отхвърлил иска за ползваната от м. 07.2003 г. до м. 08.2005 г. топлоенергия, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, по отношение на която не се прилага тригодишна давност. По основанието по чл.303,ал.1,т.1 на ГПК: С молбата си В. И. М. сочи съдебни решения и определения, които не представя, по дела, по които не твърди, че е страна, те не са нови доказателства от значение за спора, по който е постановено и влязло в сила решението, чиято отмяна се иска, по смисъла на разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, не попадат и в нито една от останалите установени с чл.303,ал.1 ГПК хипотези, поради което не са основание за отмяна. Едно от решенията на ВКС, на което се позовава молителят, е № 168 / 22.12.2009 г. на ВКС, т.к., ІІ о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е даден отговор на материалноправния въпрос за това, че месечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлофикационните дружества са периодични (защото са повтарящи се и еднородни) и за тях следва да се прилага тригодишна давност. За това решение е достатъчно да се каже, че въззивното решение е постановено именно в приложение на него и в полза на молителя, като искът е отхвърлен и за вземанията за двете години, които предшестват тригодишния период на погасителната давност. Сочените от молителя нормативни актове от общностното право (на Европейския съюз) и вътрешното право също не представляват основания за отмяна. Представените фотоснимки (фотографии) не са писмени доказателства и не попадат в останалите хипотези, в които се предвижда отмяна. Не са между уредените в закона основания за отмяна и доводите на молителя по съществото на спора, поради което и не следва да се обсъждат. Между представените от молителя писмени доказателства са протоколи за подмяна на топломер от 03.05.2006 г., за който молителят твърди, че подписан от наемател, който не е упълномощен да подписва такъв документ и протокол от 23.05.2008 г., за който молителят твърди, че е без подпис от представителя на сградата (блока); молителят представя и свидетелства за подмяна на топломерите от 27.04.2006 г. и 20.05.2008 г.., съставени от [фирма] (трето за спора лице). Тези доказателства са съставени преди предявяването на исковата молба, молителят твърди, че не е бил своевременно уведомен за тях, но не твърди и не доказва, че е положил дължимата грижа за добро водене на делото и за снабдяване с тях до приключване на съдебното дирене пред инстанциите по същество, поради което не следва да се приеме, че не са могли да бъдат известни на молителя при решаването на делото и че молителят не е могъл да се снабди своевременно с тях. Отделно от това молителят не доказва твърдението си, че протоколът от 2006 г. е подписан от наемател. Следователно по отношение на тях не следва да се приеме, че представляват основание за отмяна на решението по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Двете свидетелства за подмяна на топломерите не са от значение за изхода на спора в полза на молителя (ответник в него), а са в полза на [фирма] (ищец в спора), доколкото с тях се установява, че двата подменени топломера съответстват на изискванията. Представеният от молителя констативен протокол от 06.06.2011 г. е съставен след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, не е обхванат от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и не попада между основанията за неговата отмяна. Поради изложеното следва да се приеме, че с представените доказателства не се обосновават предпоставките за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. По основанието по чл.303,ал.1,т.5 на ГПК: Молителят твърди, че не е бил надлежно представляван от адвокат в производството пред първата инстанция и са нарушени правата му на защита. От приложеното първоинстанционно и въззивно дело, по второто от които е постановено решението, чиято отмяна се иска, се установява, че : В съобщението, с което до молителя в качеството му на ответник е изпратен препис от исковата молба и приложенията (л.68) и в следващо (л.70) му е указано, че с писмена молба може да заяви желание да ползва правна помощ при необходимост и право за това; молителят (ответник) е получил лично и двете съобщения и не е направил искане за предоставяне на правна помощ. Молителят се е явил лично и в двете съдебни заседания, проведени от СРС - на 17.11.2009 г. (л.134) и на 01.12.2009 г. (л.154) и е изявил изрично волята си да се даде ход на делото. Пред първата инстанция молителят не е бил представляван от адвокат. Във въззивно производство се явява придружен от съпругата си и заявява, че тя е адвокат и упълномощена от него за негов процесуален представител, не представя пълномощно, съдът я е приел за адвокат и негов представител. От изложеното е видно, че молителят нито е упълномощил процесуален представител пред първата инстанция, нито е поискал да му бъде предоставена правна помощ. Молителят не твърди хипотеза, в която съдът е следвало да му назначи особен представител. В ГПК не е предвидено общо задължение за страните да бъдат представлявани от адвокат пред първата и въззивната инстанция, нито е предвидено задължение за съда да назначава процесуални представители на всички страни, които вече не са представлявани от такъв процесуален представител, представителството е предвидено като правна възможност, от която молителят не се е възползвал. От изложеното по-горе се установява, че молителят не е бил лишен от възможност да бъде представляван от адвокат пред първоинстанционния съд вследствие на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради това не са осъществени предпоставките за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила въззивно решение. Поради изложеното молбата за отмяната на влязлото в сила въззивно решение е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски. поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. М. с вх. № от 11.08.2011 г. за отмяна на влязло в сила решение от 20.05.2010 г. по гр.д. № 11239 /2010 г. на Софийски градски съд, ІІІ г с-в., в частта, с която е потвърдено решение от 30.12.2009 г. по гр.д. № 33805 / 2008 г. на СРС, 42 с-в., на основание чл.303,ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.