Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр. София, 03 юли 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 896 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура и жалба на защитника на подсъдимия С. А. М. против присъда № 60 от 19.03.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 22/2012 г. В протеста се изтъкват доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Прокурорът твърди, че наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три години и два месеца е занижено, тъй като подсъдимият е бил многократно санкциониран по административен ред, а за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК – освобождаван от наказателна отговорност чрез приложението на чл. 78а НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на защитника са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно – за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК и намаляване на наказанието лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста, а жалбата на подсъдимия счита за неоснователна. Защитникът на подсъдимия (адв. С.) подкрепя жалбата. Развива тезата за незаконосъобразност на правната квалификация и подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието. Повереникът на частния обвинител е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Не взима конкретно отношение по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 60 от 19.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 22/2012 г. Великотърновският апелативен съд е отменил присъда № 56 от 14.12.2001 г. по н. о. х. д. № 565/2011 г. на Русенския окръжен съд, като е признал подсъдимия С. А. М. за виновен в това, на 14.04.2011 г. по пътя гр.В. – село С. при управление на моторно превозно средство – л. а. „Сузуки” с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДП в пияно състояние по непредпазливост да е причинил смъртта на К. С. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложил наказание от три години и два месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години и два месеца. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото Касационният протест и жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Основният довод на защитника на подсъдимия е свързан с квалифициращото обстоятелство за пияно състояние на подсъдимия по време на пътно-транспортното произшествие. Твърди, че алкохолната концентрация не е била установена по надлежния ред, предвиден в Наредба № 30/2001 г. Доводите са неприемливи. При отсъствието на химически анализ на кръвна проба, взета от подсъдимия въззивният съд законосъобразно е извел пияното състояние, позовавайки се на свидетелските показания за употребата на алкохол и на съдебномедицинската експертиза. Посоченото е в съответствие с указанията по т. 4, б. „д” от Постановление № 1/83 г. на Пл.ВС. В тях изрично е отбелязано, че пияното състояние на дееца може да се установява „ с медицинска експертиза за алкохолната концентрация, когато не е направено химическото изследване, но има данни за поет алкохол, свидетелски показания и др.…”. Изводите на съда относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, се основават на съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства, както и на заключенията на експертите. При възприетите факти, установени без съществено процесуално нарушение, материалният закон е приложен правилно. Ето защо жалбоподателят неоснователно претендира преквалификация на деянието по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. Доводите за явна несправедливост на наказанието също са неприемливи. При индивидуализация на наказанието въззивният съд е съобразил поредицата от смекчаващи отговорността обстоятелства, разкриващи личността на подсъдимия - добри характеристични данни и трудова заетост, чисто съдебно минало, здравословно състояние, ярко изразено разкаяние и критичност. Русенският окръжен съд не е могъл да пренебрегне и отегчаващите отговорността обстоятелства. Адекватно е отчел нивото на изражение на квалифициращия признак „пияно състояние” в извършеното престъпление предвид фактически установеното, че подсъдимият е управлявал автомобила с висока концентрация на алкохол в кръвта (1,77 промила на хиляда), предходното престъпление по чл. 343б НК, за което е бил приложен чл. 78а НК, многократните наказания на водача по административен ред. От значение е също и обстоятелството, че в резултат на деянието са били причинени леки телесни повреди на други пътници в автомобила, управляван от подсъдимия М.. Наказанието лишаване от свобода не е явно несправедливо, тъй като липсва очевидно несъответствие със степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Срокът на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство отговаря на установените по делото обстоятелства. Съвкупно определената санкция в достатъчна степен може да постигне целите по чл. 36 от НК. Затова и от гледна точка на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК жалбата и протестът са неоснователни, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 60 от 19.03.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 22/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е към решение № 305/03.07.12 г. гр. София, 13 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева касационно дело № 896 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е молба, чрез повереника (адв. К.), за постановяване на определение, с което да се възложат в тежест на подсъдимия направените разноски от частния обвинител С. К. К. за адвокатско възнаграждение пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е било образувано по протест и по жалба на подсъдимия. В проведеното открито съдебно заседание на 22.06.2012 г., когато частният обвинител С. К. К., редовно призован, не се е явил и не е изпратил свой представител, делото е било разгледано в присъствието на явилите се страни и е било обявено за решаване. На 26.06.2012 г., т. е. след съдебното заседание, в което са били разгледани протестът и жалбата, повереникът (адв. К.) на частния обвинител е депозирал в деловодството на Върховния касационен съд писмено становище по протеста и жалбата. В него е направил искане подсъдимият да бъде осъден да заплати на частния обвинител разноски за адвокатско възнаграждение. Приложил е пълномощно, според което договореното и изплатено възнаграждение възлиза на сумата от 4 000 лева. С решение № 305 от 3.07.2012 г. по н. д. № 896/2012 г. Върховният касационен съд е оставил в сила осъдителната присъда № 60 от 19.03.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 22/201 г. срещу подсъдимия С. А. М. за престъпление по чл. 343, ал. 3 вр. ал. 1, б. „в” НК. При тези данни искането на частния обвинител, чрез повереника, за осъждане на подсъдимия да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство следва да бъде оставено без уважение. В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъжда подсъдимия да заплати направените разноски от частния обвинител, ако последният е направил такова искане. Не подлежи на разглеждане обаче искане, което частният обвинител е направил след като делото е било разгледано от Върховния касационен съд в открито съдебно заседание и обявено за решаване, какъвто е настоящият случай. Респективно, липсва основание Върховният касационен съд да се произнесе с определение за осъждането на подсъдимия С. А. М. да заплати на частния обвинител С. К. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4000 лева, които надлежно да са били поискани. По изложените съображения, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния обвинител С. К. К., чрез повереника (адв. К.), за осъждане на подсъдимия С. А. М. да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от четири хиляди лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: