О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 255 гр. София, 17.06.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1003 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Гафи“ООД /в ликвидация/ против определение № 228/26.07.2021г. по ч.т.д. № 430/2021г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 311/24.03.2021г. по т.д. № 920/2020г. на ВОС, с което е прекратено производството в частта по иска с правно осн. чл.72, ал.1 вр. чл.70, ал.3 ЗС, за заплащане на стойността на процесния имот, в резултат на извършени подобрения в него. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като не е отчетен фактът, че молбата за оттегляне на иска е направена при условията на евентуалност, при положени усилия от негова страна да удовлетвори указанията на ВОС. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение ВнАС е приел, че производството пред ВОС е било оставено без движение с указания за отстраняване на нередовности по исковата молба – индивидуализиране на извършените подобрения, заплащането на чиято стойност се претендира с иска по чл.72, ал.1 вр. чл.70, ал.3 ЗС. Въззивният съд е констатирал, че в дадения срок ищецът е подал молба с искане за продължаване на срока, а ако същата не бъде уважена е направил изявление за оттегляне на иска. Първоинстанционният съд не е уважил молбата по чл.63, ал.1 ГПК и след преценка, че молбата за оттегляне е била направена преди първото по делото съдебно заседание от лице с права да оттегля този иск, е прекратил производството по него. ВнАС е посочил, че предвид непродължаването на срока за изпълнение на указанията и изричната молба за оттегляне на иска за ВОС не е съществувало задължение отново да указва на ищеца да отстрани констатираните вече нередовности на исковата молба. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения правен въпрос. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор е въвел само допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селекция на частната касационна жалба. Не е формулиран правен въпрос, което не позволява извършване на проверка по чл.288 ГПК. Мотивировката на изложението съдържа оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Според цитираното ТР касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не следва да се отъждествяват с правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд. Предвид неизпълнение на изискванията към общото основание за селектиране на частната касационна жалба, същата не следва да с е допуска до касационно обжакване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 228/26.07.2021г. по ч.т.д. № 430/2021г. по описа на Варненски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: