8 Р Е Ш Е Н И Е № 185 София, 27.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 638 по описа за 2018 година. Производството е по чл. 290-293 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Хеброс-89“ ООД, чрез адв. С. С. В., АК – С., против решение № 185 от 12. 10. 2017 г. по в. гр. д. № 319/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, ГО в частта, с която е потвърдено решение № 292 от 16. 03. 2017 г. по гр. д. № 2998/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, 4 гр. с-в в частта, с която e отхвърлен предявеният от „Хеброс-89“ ООД – Пловдив против Община Пловдив частичен иск за присъждане на сумата 250000 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за извършени от „Хеброс-89“ ООД подобрения в общински имот и сграда - ресторант с кафе-сладкарница „Ловен парк“, построен в УПИ ...., в кв. .... по плана на [населено място]. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. чл. 68, 69, 72 и 74 ЗС. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. Ответната страна по касационната жалба – Община Пловдив, чрез юрисконсулт П. И. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата, правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му. С определение № 420 от 02. 08. 2018 г. по гр. д. № 638/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси касаещи владението като фактическо състояние, решени в противоречие с ППВС № 6/1974 г. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл. 2 от Закона за собствеността (в редакцията й от обнародване на закона, ДВ бр. 92/51 г., до изменението й със ЗИЗС, ДВ бр. 31/17. 04. 1990 г.), на чл. 86 от Закона за собствеността, на пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността касаят възможността юридически лица, различни от кооперации и обществени организации, да притежават право на собственост (чл. 2 ЗС), възможността да се придобиват по давност вещи социалистическа собственост, държавна и общинска собственост, публична държавна и публична общинска собственост (според различните редакции на чл. 86 от обнародване на ЗС до настоящия момент), спиране течението на придобивния давностен срок по отношение на имоти частна държавна и частна общинска собственост за определен период от време (пар. 1 ЗД ЗС). Посочената нормативна уредба нито създава забрана да се осъществява владение, като фактическо състояние, върху такива имоти или от определени субекти на правото, нито предвижда отпадане действието на правилата на Закона за собствеността при уреждане на отношенията между владелеца и собственика за извършените от владелеца необходими разноски и подобрения. Затова лицето установило владение върху имот по отношение на който е налице невъзможност за придобиването му по давност или на друго основание, поради действието на законова забрана или поради действието на законова разпоредба постановяваща спиране течението на давностния срок за определен период, има правата по чл. 71-74 ЗС при уреждане отношенията си със собственика на имота, ако установи качеството си на владелец и осъществяването на останалите елементи от пораждащия правото на обезщетение фактически състав. Разпоредбата на чл. 68 ЗС определя владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От тази дефиниция следва, че владелецът, без да е носител на правото на собственост, упражнява за себе си действия, за които е оправомощен собственикът на имота. Дали установените по конкретното дело действия на упражняващия фактическа власт запълват съдържанието на правомощията на собственика е въпрос на конкретна преценка. Обективират намерение за своене действия изразяващи се в снабдяване с нотариален акт за собственост по давност, предявяване на иск за собственост, отказ да се изпълни заповед по чл. 65 ЗОС и продължило след издаването й ползване на имота чрез отдаването му под наем от упражняващия фактическата власт лице и само в негова полза. Действия, изразяващи се в завеждане на недвижим имот в баланса на юридическо лице и записването му в счетоводните книги като дълготраен материален актив на същото обективират намерение за своене, освен ако не са извършени в изпълнение на нормативно изискване за записване в счетоводните книги и в баланса на чужд недвижим имот (например в изпълнение на чл. 12, ал. 2 ЗДС, предвиждаща завеждане в баланса на ведомствата, юридическите лица и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 ТЗ на предоставените им за управление държавни имоти, както и на чл. 97 НДИ /отм./, предвиждаща записване в счетоводните книги на държавните организации на предоставените им за стопанисване и управление имоти държавна собственост). По основателността на касационната жалба. С обжалваното въззивно решение е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която са отхвърлени предявените от „Хеброс-89“ ООД – Пловдив против Община - Пловдив частични искове за присъждане общо на сумата 250000 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за извършени от „Хеброс-89“ ООД подобрения в общински имот, както следва: а/. за подобрения извършени в периода октомври 1989 г. – 01. 08. 1991 г., изразяващи се в реконструкция и модернизация на ресторант с кафе-сладкарница „Ловен парк“, построен в УПИ ...., в кв. ... по плана на [населено място], възлизащи на 1079068, 79 лв.; б/. за подобрения извършени в периода от ноември 1992 г. до края на декември 1993 г., изразяващи се в изграждане на абонатна станция за топлофициране на ресторант „Ловен парк“, възлизащи на 273684 лв.; в/. за подобрения извършени в периода 11. 01. 1998 г. – 30. 11. 1999 г., изразяващи се в реконструкция на ВИП зала и приемна, възлизащи на 78754, 48 деноминирани лв. За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че подобреният имот към 1988 г. е бил предоставен за стопанисване и управление на Общинско предприятие „Обществено хранене и хотелиерство“ – [населено място]. В АДС № 2274/84г. обектът (тогава бюфет-ресторант, състоящ се от партер и етаж) е описан с площ 236 кв. м. Подобряването на имота започнало на 20. 11. 1988 г., с предаване на строителната площадка от ОП „Обществено хранене и хотелиерство“ – Пловдив (първоначален инвеститор) на ГУСВ, поделение 6634 в [населено място], за започване на строителни дейности въз основа на разрешения за строеж № № 180/18. 07. 88г. и 182/2. 11. 88 г. и протоколи за строителна линия и ниво № № 43/4.11. 88 г. и 62/16. 10. 89 г., а акт-образец 16 за обекта е издаден на 1. 08. 1991 г. На 8. 12. 1988 г., между ОП „Обществено хранене и хотелиерство“ – Пловдив и БНБ – Пловдив бил сключен договор за съвместна стопанска дейност – за неперсонифицирано гражданско дружество, но със собствена сметка и отделен баланс, на което е възложено реконструкция, разширяване и стопанисване на процесния търговски обект. След влизане в сила на УСД № 56/1989 г. ОП „Обществено хранене и хотелиерство“ се преобразува в ОФ „Ритон“, приемаща активите и пасивите на ОП „Обществено хранене и хотелиерство“ по баланса му към 28. 02. 1989 г. На 28. 09. 1989 г. ОФ „Ритон“ и БНБ – Пловдив (впоследствие „Пловдивска търговска банка“ АД) сключват договор за учредяване на фирма с ограничена отговорност „Хеброс-89“ ООФ, вписана в регистъра на дружествените фирми с решение № 15018 от 4. 10. 1989 г. по ф.д. № 1266/89г. на ПОС. С решение № 14502/20. 12. 1991 г. по ф.д. № 1265/89 г. на ПОС се вписват промени в „Хеброс – 89“ ООД – приемане на нови съдружници (СД „Хеброс-89“ и СД „ДАВ“), вписване на нов управител, увеличаване на капитала. Решението е постановено въз основа на протокол от 26. 07. 1991 г. от общото събрание за приемане на нови съдружници, задължили се да внесат общо 2606504 лв., които да бъдат използвани единствено за капитални вложения и за завършване на изграждащи се обекти, сред които и ресторант „Ловен парк“, както и дадено на 20. 11. 91 г. съгласие от председателя на ОНС – Пловдив, като упражняващ правата на собственика на капитала на съдружника ОФ „Ритон“, за увеличаване на дяловото участие на ОФ „Ритон“ в капитала на „Хеброс – 89“ ООД с равностойността на капитала, вложен за строителството на ресторант „Ловен парк“ и други обекти. На 17. 11. 1993 г. съдружниците на „Хеброс-89“ ООД („Пловдивска търговска банка“ АД, „Ритон“ ЕАД, „ДАВ“ ЕООД и СД „Хеброс-91“) са подписали анекс-споразумение, според което „Хеброс 89“ ООД има като своя собственост търговски обекти с оборудване, сред които фигурира и процесният ресторант „Ловен парк“. Със споразумението е взето и решение за разпределяне дялово участие на съдружниците). Акт-образец 16 за обекта е издаден на 1. 08. 1991 г. В АДС № 2748/25. 05. 1992 г. процесният обект е описан с площ от 1325 кв.м. Свидетелските показания, писмените доказателства и съдебно-технически експертизи установяват извършване на процесните подобрения от ищцовото дружество, време на извършването им, разходи за извършването им и увеличената стойност на имота. От 1991 г. процесният обект е заведен като дълготраен материален актив на дружеството в сметка „Сгради“ и записан в счетоводния баланс за 1991 г. От 1992 г. до 2011 г. вкл. „Хеброс – 89“ ООД е заплащало данък сгради за обекта. С н.а. № .... г. „Хеброс 89“ ООД е признато за собственик по давност на процесния търговски обект. От 09. 09. 2005 г. до 31. 12. 2012 г. имотът е бил отдаван под наем от ищцовото дружество и същото е получавало наемите. С решение № 253 от 4. 02. 2009 г. по гр. д. № 541/2008 г. на ПРС, 10 гр. с-в е отхвърлен предявен от „Хеброс-89“ ООД – Пловдив против Община – Пловдив иск за признаване за установено собствеността на дружеството върху спорния имот на основание придобивна давност. С решение № 253 от 27. 11 2007 г. по адм.д. № 215/2007 г. на АС – Пловдив е отхвърлена жалбата на ищцовото дружество срещу заповед № ОА-498/22. 03. 2007 г. на кмета на Община-Пловдив за изземване от дружеството на ресторант “Ловен парк“. Независимо от заповедта, дружеството е продължило да ползва вещта, отдавайки я под наем на трето лице, без да възмезди собственика й. От правна страна е прието, че ищцовото дружество не е извършило подобренията, чиято равностойност се претендира, в качеството си на владелец на имота. В периода 1989 г. – 1990 г. не би могло да бъде владелец, тъй като според чл. 2 ЗС (в ред. ДВ бр. 31/90г.) собствеността е била само социалистическа (на държавата, на кооперациите и другите обществени организации) и лична (на частни физически лица). Други юридически лица не са могли да придобиват собственост на предвидени в ЗС основания и да имат субективно усещане, че владеят вещта за себе си. По силата на пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА процесният имот е станал частна общинска собственост и не е доказано в периода 1990 г. – 2012 г. „Хеброс-89“ ООД да е демонстрирало спрямо собственика (общината) намерение за своене. Доказателство за качеството на държател на дружеството-подобрител било и обстоятелството, че за ремонтите и преустройствата е изисквано съгласие на общината. Обобщено е, че „Хеброс-89“ ООД е извършило процесните подобрения в качеството си на държател на имота, осъществявал фактическа власт първоначално за държавата, а впоследствие – за Община Пловдив, поради което няма право да претендира увеличена стойност на имота нито на основание чл. 72 ЗС, нито на основание чл. 74, ал. 2 ЗС. С оглед отговорите на въпросите по които е допуснато касационно обжалване, неправилен е изводът на съда, според който невъзможността за придобиване на правото на собственост върху определена категория недвижими имоти или от определена категория лица води и до невъзможност да се упражнява владение върху такива имоти, тъй като лицето не би могло да има субективно усещане, че владее вещта за себе си. Нормативна уредба в посочения смисъл засяга възможността за придобиване правото на собственост върху определени имоти, от определени лица или на определено основание, но не установява забрана да се осъществява владение по смисъла на чл. 68 ЗС върху такива имоти и от определени лица, нито предвижда отпадане действието на правилата на Закона за собствеността при уреждане на отношенията между владелеца и собственика за извършените от владелеца необходими разноски и подобрения. Затова лицето установило владение върху имот по отношение на който е налице невъзможност за придобиването му по давност или на друго основание, поради действието на законова забрана или поради действието на законова разпоредба постановяваща спиране течението на давностния срок за определен период, има правата по чл. 71-74 ЗС при уреждане отношенията си със собственика на имота, ако докаже качеството си на владелец и останалите елементи на фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Неправилен е и изводът, че в периода 1990 г. – 2012 г. ищцовото дружество не е извършвало действия обективиращи намерение за своене на процесния имот. Действия, изразяващи се в снабдяване с констативен нотариален акт по давност през 2004 г., отказ да се изпълни издадена през 2005 г. заповед по чл. 65 ЗОС, предявяване на установителен иск за собственост срещу общината през 2008г., ползване имота само за себе си чрез отдаването му под наем и получаване на наемите в периода 2005 г. – 2012 г. обективират намерение за своене. Допуснатите нарушения не са се отразили на правилността на решението, тъй като крайният извод за неоснователност на предявения частичен иск е правилен. Процесните подобрения са извършени от октомври 1989 г. до ноември 1999 г. През този период дружеството е упражнявало фактическа власт върху имота, но не е имало качеството на владелец. Презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена от събраните по делото доказателства, установяващи, че владение върху обекта е осъществявала държавата чрез държавни организации и държавна ограничено отговорна фирма, както следва: първоначално само чрез Общинско предприятие „Обществено хранене и хотелиерство“, на което имотът е бил предоставен за стопанисване и управление през 1984 г., от 1988 г. до 1989 г. – чрез ОП „Обществено хранене и хотелиерство“ и БНБ – Пловдив, които са сключили договор за неперсонифицирано гражданско дружество с цел осъществяване на съвместна стопанска дейност, включваща и дейности по реконструкция, разширяване и стопанисване на търговския обект, а след учредяване на ООФ „Хеброс-89“ на 4. 10. 1989 г. – чрез ограничено отговорната фирма. Последната е учредена от ОФ „Ритон“ (правоприемник на ОП „Обществено хранене и хотелиерство“) и БНБ-Пловдив. В тази връзка следва да се съобрази, че при реорганизиране на държавни предприятия във фирми с държавно имущество по реда на пар. 5 ПЗР, вр. чл. 11 от Указ 56 за стопанската дейност, реорганизираната държавна фирма не придобива право на собственост върху държавното имущество включено в уставния й фонд, а разполага само с правото на стопанисване и управление на това имущество (чл. 1, чл. 20, ал. 1 от указа и пар. 5 от допълнителните му разпоредби). Няма данни за преобразуване на държавната фирма, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност, в еднолично търговско дружество по реда на пар. 7 ПЗР ТЗ, вр. чл. 61 и 62 ТЗ, вр. ЗОЕТДДИ от 1991 г., съотв. ЗППДОП (отм.) с акт на съответния държавен орган. Данните са, че в учредената ООФ „Хеброс-89“ са приети като съдружници и две събирателни дружества, като същата е пререгистрирана от ООФ в ООД, без да е извършено преобразуване по реда на цитираните разпоредби. Пререгистрацията не е обстоятелство, доказващо промяна на държането на имота във владение. Не е доказано до края на 1999 г. „Хеброс-89“ ООД да е променило държането на имота във владение за себе си, извършвайки действия обективиращи намерение за своене спрямо държавата и общината. Всички действия от такъв характер (снабдяване с констативен нотариален акт по давност през 2004 г., отказ да се изпълни издадена през 2005 г. заповед по чл. 65 ЗОС, предявяване на установителен иск за собственост срещу общината през 2008г., ползване имота само за себе си чрез отдаването му под наем и получаване на наемите от 2005 г. до 2012 г.) са извършени в период следващ периода на извършване на подобренията. Завеждането на обекта като дълготраен материален актив в сметка „Сгради“ на ООФ „Хеброс-89“ е било в изпълнение на установеното в чл. 97 НДИ /отм./ изискване държавните организации, на които са предоставени за стопанисване и управление имоти държавна собственост, да ги запишат в счетоводните книги на организацията -носител на правото на стопанисване и управление. Обстоятелството, че и след пререгистрацията на ООФ в ООД имотът е продължил да бъде записан като дълготраен материален актив в сметка „Сгради“ не е достатъчно, за да се приеме, че държането на имота е превърнато във владение. Плащането на данък сгради също не доказва трансформиране на държането във владение, тъй като съгласно чл. 11, ал. 5 ЗМДТ за имоти държавна или общинска собственост данъчно задължено е лицето на което имотът е предоставен за управление, а от разпоредбите на чл. 5, 9 и 12 ЗМДТ /отм./ следва, че предприятията, управляващи и стопанисващи имоти държавна собственост, са били задължени да плащат данък върху стопанисваните сгради, дворни места и парцели. Изложеното налага извода, че в периода 1989 г. – 1999 г. ищцовото дружество „Хеброс – 89“ ООД (преди пререгистрацията по ТЗ – „Хеброс – 89“ ООФ) е било държател, а не владелец на имота, поради което няма правата по чл. 72 и чл. 74 ЗС. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, обобщена в решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, 1 г.о., въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот (владелец, държател, гестор) или посочения от ищеца вид на предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими и полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“) не ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно основание. Посочените от ищеца факти съдържат и квалификация на предявения иск, с която съдът не е обвързан. В случая по делото е установено, че ищцовото дружество е извършило процесните подобрения в качеството си на държател на вещта, поради което отношенията между подобрителя и собственика следва да се уредят съгласно правилото на чл. 59 ЗЗД (ТР 85/68 г., ОСГК на ВС) – собственикът дължи на подобрителя по-малката сума между тази на обедняването на подобрителя (извършените разходи за подобряване на имота) и обогатяването на собственика (увеличената стойност на имота в резултат на подобренията). По делото е доказано извършването на процесните подобрения от ищцовото дружество: в периода октомври 1989 г. – 01. 08. 1991 г. същото е извършило реконструкция и модернизация на съществуващата към 1989 г. сграда (тогава бюфет-ресторант „Ловен парк“ с площ от 236 кв.м.); от ноември 1992 г. до края на декември 1993 г. е изградило абонатна станция за топлофициране на ресторант „Ловен парк“; за периода 11. 01. 1998 г. – 30. 11. 1999 г. е извършило реконструкция на ВИП зала и приемна. Установена е стойността на разходите за подобряване към извършване на съответните строително-ремонтни работи възлизаща общо на сумата 587530, 43 лв., с която се съизмерява обедняването на подобрителя, както и увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, възлизаща общо на 1509233, 43 лв. без овехтяване (като нови) и на 991972 лв. с отчетено овехтяване. Собственикът на земята и сградата дължи на подобрителя сумата 587530, 43 лв. Основателно е възражението за изтекла погасителна давност. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането става изискуемо и погасителният давностен срок започва да тече от момента на обедняването, съотв. обогатяването – в случая от извършване на подобренията. Към предявяване на иска (16. 11. 2015 г.) петгодишният погасителен давностен срок е бил изтекъл, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по давност. Въззивното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото „Хеброс-89“ООД следва да бъде осъдено, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на Община – Пловдив сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 от 12. 10. 2017 г. по в. гр. д. № 319/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, ГО в частта потвърждаваща решение № 292 от 16. 03. 2017 г. по гр. д. № 2998/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, 4 гр. с-в в частта, с която e отхвърлен предявеният от „Хеброс-89“ ООД – Пловдив против Община-Пловдив частичен иск за присъждане на сумата 250000 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за следните подобрения, извършени от „Хеброс-89“ ООД в недвижим имот - ресторант с кафе-сладкарница „Ловен парк“, построен в УПИ ...., в кв. .... по плана на [населено място]: а/. в периода октомври 1989 г. – 01. 08. 1991 г. - реконструкция и модернизация на ресторант с кафе-сладкарница „Ловен парк“; б/. в периода ноември 1992 г. - декември 1993 г. - изграждане на абонатна станция за топлофициране на ресторант „Ловен парк“; в/. в периода 11. 01. 1998 г. – 30. 11. 1999 г. - реконструкция на ВИП зала и приемна на ресторант „Ловен парк“. ОСЪЖДА „Хеброс-89“ ООД, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на Община-Пловдив сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществявано процесуално представителство пред настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: