Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София, 18.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдията Ю.Кръстев /на основание чл.33, ал.5 от НПК мотивите са изготвени от съдия Авдева / наказателно дело № 381 / 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационен протест на Р.И. - прокурор в Апелативна прокуратура - Велико Търново, против решение № 3 от 15.01.2014 г. по внохд № 295/2013 г.по описа на великотърновския апелативен съд. В протеста / и допълнителните мотиви към него /се сочи, че атакуваното решение е постановено при касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Акцентира се върху вътрешни противоречия и неверни констатации в изложението на апелативния съд относно оценката на доказателствата и доказателствените средства, довели до неправилен краен извод за невиновност на подсъдимата Ц. Н.. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда и ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимата оспорва неговата основателност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 , ал.1 от НПК, установи следното : Плевенският окръжен съд с присъда № 42 от 17.10.2013 г. по нохд № 223/2012 г. признал подсъдимата Ц. Т. Н. за невинна в това, че за периода от 14.02.2006 г. до 24.03.2010 г.в качеството си на управител на [фирма] избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери -67 959,04 лева ДДС , като не подавала справки – декларации за данък добавена стойност пред ТД на НАП, изискуеми от ЗДДС, и 28 648,47 лева годишен корпоративен данък по ЗКПО, като потвърдила неистина в подадени годишни декларации по ЗКПО пред ТД на НАП , поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.26, ал.1, 2 и 3 от НК. Великотърновският апелативен съд потвърдил първоинстанционната присъда. Касационният протест срещу така постановения въззивен акт е основателен поради следните съображения: Апелативният съд е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което в нарушение на закона счел инкриминираната дейност на подсъдимата Н. за несъставомерна по повдигнатото обвинение. Установената от предходните инстанции фактическа обстановка не показва базисни различия. Прието е, че подсъдимата е управител на търговско дружество с основна дейност извършване на технически прегледи на МПС, ремаркета и полуремаркета. За нейното осъществяване периодично, срещу заплащане, в дружеството били получавани от Дирекция”Автомобилна администрация”/ДАИ/ контролни талони и знаци за технически прегледи. При получаване на следващото количество талони и знаци /стикери/ задължително бил представян опис на вече издадените , а към него се прилагал първият екземпляр от протокола за извършен технически преглед и „спирачната карта”. Получаването и отчитането на талоните и знаците се извършвало веднъж седмично. Апелативният съд приел / на стр.21 от решението си/, че реално извършените технически прегледи „могат да се установят по протокол, но въз основа на тях не могат да се установят реално получените приходи при провежданата политика и на безплатни прегледи , бонуси и преференции”. На основата на така приетите факти въззивният съд направил решаващи за изхода на делото обобщения, които настоящият съдебен състав намира за неправилни. Веднага впечатлява некоректния прочит на съдържанието на обвинението. Според апелативния съд то се базира на методиката на чл.122 от ДОПК, неприемлива за наказателното производство. Всъщност в обвинителния акт се изтъква друго-„приходите от извършени технически прегледи, са направени на основата на средна цена на технически преглед за съответния вид МПС съобразно издадените фактури от [фирма] т.е. ясно е направено разграничение между изводите в ревизионния акт и съдържателната част на обвинението. Ето защо е неясно усилието на предходната инстанция да изтъква тези различия в контекст на недоказаност на релевираните факти, обхванати от предмета на доказване. Така на стр.14 от решението експертното заключение на вещото лице Б. А. от досъдебната фаза е отхвърлено с аргументи както за неправилна методика, така и поради „съществени различия” с констатациите по ДРА. След това, на стр.17, след признанието, че ДРА не е задължителен за прокурора, се формулира необходимост последният да „се обоснове, когато не приема констатациите в него /ДРА/, още повече, че са настъпили промени в заключенията на вещото лице.” В израз на превратно тълкуване на доказателствата и пренебрегване на съществена част от тях на стр.21 от решението въззивният съд заявява, че нито по счетоводна документация, нито чрез преброяване на броя на продадените стикери и отчетените протоколни и спирачни карти може да се установи реално броя на извършените технически прегледи , от които е имало приход. Данните по делото сочат друго.Според първото експертно заключение на вещото лице Б. А. при съпоставка на броя употребени стикери и отразените счетоводни приходи се установява, че 76 % от извършените през 2006 г. технически прегледи ,78 % от извършените през 2007 ,65 % от извършените през 2008 г. 65 % от извършените през 2009 г., са били отчетени на практика като безплатни. Въззивният съд напълно е отрекъл доказателствената стойност на информацията , че срещу всеки закупен и използван от дружеството стикер стои извършен технически преглед. В тази насока са показанията на свидетелите Н. и К., данните от експертизата относно механизма на закупуване и движение на стикерите, документите от ДАИ. Ето защо въззивният съд не е имал основание да прогласи неустановимост на броя извършени технически прегледи без да се задълбочи в анализ на цялата доказателствена съвкупност .Неприемливо е съждението ,че дори да се установи техния брой той не би рефлектирал върху приходите,респективно обороти и данъчна основа, поради гъвкавата ценова политика на дружеството и начина на водене на счетоводството. Тук е мястото да се отбележи, че въззивният съд е изпаднал в тежко противоречие, като приел, че счетоводството е водено по безукорен начин съгласно цитат от ревизионния доклад, но също така априорно отрекъл останалите констатации на доклада за укрити приходи, които не са намерили счетоводно отразяване.Позоваването на извод на ревизиращия орган влиза в конфликт и с многократно изтъкнатата / и принципно правилна/ позиция на съда, че ревизионното производство няма обвързваща доказателствена сила за ангажиране на наказателната отговорност на данъчнозадължени лица. Извън вниманието на съда са останали и изготвените от [фирма] справки за извършени годишни технически прегледи, включително по видове МПС, които подробно са анализирани от вещото лице и коментирани както в заключението от досъдебната фаза, така и в съдебното заседание от 20.07.2012 г. пред Плевенския окръжен съд. Съдебният състав при поставяне на допълнителни задачи на вещото лице е ограничил проверката до първичните счетоводни документи в дружеството, като по този начин е изключил възможността за тяхната проверка чрез съпоставяне с други документи /вкл. посочените справки и протоколи от ДАИ/, регламентиращи извършената дейност и насочващи към реални приходи. В крайна сметка съдът е приел за недоказуем броят на извършените от дружеството услуги и се е лишил от възможност да разсъждава върху тяхната стойност. При липсата на счетоводно отразяване на цената на всеки преглед съдът е следвало да използва инструментариума на данъчното законодателство за отговор на въпроса дали подсъдимата е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери.. Настоящият съд намира, че за установяване на обективните признаци на състава на чл.255, ал.1 от НК са приложими разпоредбите на съответните специални данъчни закони, регламентиращи възникването и размера на данъчните задължения. В конкретния случай това са ЗДДС и ЗКПО. Ето защо съдът е бил длъжен първо да установи броя на извършените услуги и след това да разсъждава върху тяхното данъчно третиране и определяне на данъчната основа, като съобрази чл.26 и чл.27 от ЗДДС и чл.15 и чл.16 от ЗСПО. С оглед ангажираните от обвинението обстоятелства съдът дължал коментар на доказателствения материал в насока на възмездност или безвъзмездност на сделките, който би позволил отговор на въпроса дали е налице хипотеза на отклонение от данъчно облагане. Крайно неубедително е заключението на въззивната инстанция, че в продължение на четири години повече от половината от дейността на търговеца е извън данъчна санкция, но законосъобразността на тази практика е непостижима с усилията на наказателното производство. Втората инстанция е проявила избирателност при оценката на доказателствата и е допуснала нарушение на правилата по чл. 13 и чл.14 от НПК, което формира касационното основание на чл.348, ал.1,т.2 от НК. Основният извод на решаващия състав, че в инкриминирания период не са установи недекларирани приходи, е опорочен от тези съществени процесуални нарушения, поради което базирана върху него констатация за несъставомерност на изследваната дейност на подсъдимата насочва към нарушение на закона по смисъла на чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК. Протестираното решение следва да се отмени / в отговор на редакцията на протеста се налага припомняне, че предмет на касационна проверка е само въззивния съдебен акт, но не и първоинстанционната присъда/ и делото се върне на апелативния съд за ново разглеждане, при което да се отстранят посочените нарушения на процесуалния и материалния закон. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 3 от 15.01.2014 г. по внохд № 295/2013 г.по описа на Великотърновския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : /особено мнение: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. Особено мнение на съдията Юрий Кръстев: По своята същност възраженията на прокуратурата се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Изводите за невинността на подс. Н. в осъществяване от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от кредитираните обяснения на подсъдимата, показанията на свидетелите Н., П., Б., К., К., от приложените писмени доказателства, от експертните заключения по двете допълнителни съдебно - икономически експертизи назначени по време на съдебното производство. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства – видно от изложените мотиви. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че не може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е да се приеме за безспорно установено, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля като неоснователни направените от прокуратурата възражения – стр. 17 - 22 от мотивите. Изложил е също така и убедителни съображения, на кои се дава вяра и на кои не и на кои се гради извода за невиновността на подс. Н.. При приетите за установени фактически положения със съответното допълване, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни. Посочените в касационния протест възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаните пред въззивният съд. Същият в мотивите си задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни и задълбочени съображения, защо не ги възприема. Законосъобразно е било прието, че не е осъществен състава на престъплението, поради което правилно е потвърдил осъдителната присъда. В тази връзка са точни изводите му, че не могат да се правят изводи за вина на подсъдимата в извършване на престъплението от факта, че е признала констатациите в ДРА и е платила начисления данък и лихва, че твърдението на прокуратурата за голяма част от техническите прегледи отразени като безплатни са били заплатени от клиентите, без да бъде издадена фактура или касов бон, за невъзможността да се установи по несъмнен начин от кога е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС и подаване на справки декларации, за недопустимостта в наказателното производство от едно усредняване и уеднаквяване от към стойност, за да могат да бъдат установени реално получени приходи, тъй като и самото вещо лице е заключило, че не може да се установят единичните цени на предоставената услуга по вид МПС, от издадените фактури и че от фактическото преброяване на предоставени от областния отдел на ДАИ [населено място] и приложените по делото протоколи и спирачни карти към тях от извършените периодични технически прегледи на ППС, не може да бъде установено какъв е точния брой на извършените технически прегледи по вид и години. От съдържанието на съображенията към касационният протест, може да се направи извод за твърдяно неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивния съд и нарушения по чл. 313 и 314 НПК, както и за не даден отговор на поставени във въззивния протест възражения. Считам и този касационен довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това и тази инстанция, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Н., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, както и от експертните заключения. Чрез тях е установено точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимата не е осъществила състава на това престъпление, правилно е бил оправдан за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, със съответните допълнения, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния закон. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализ и оценка на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението, липсват допуснати нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на прокуратурата. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност между страните е осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. С оглед на изложеното касационният протест и в тази си част се явява неоснователен. Съдия: