2 Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 30.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдия Бранислава Павлова гражданско дело № 5077/2015 г. и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. Т. Т. чрез процесуалния представител адв. П.А. е обжалвал въззивното решение № 1119 от 18.06. 2015 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1105/ 2015 г. , с което е уважен предявения срещу него установителен иск с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК № 231 от 15.04.2016г. на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос дали е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. Ответниците И. Д. Т. и Д. Т. Т. изразяват становище, че жалбата е неоснователна като поддържат, че разрешението в т. 3А от ТР 4/2014г. на ВКС, ОСГК не се отнася за разглеждания случай. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Предявен е иск от И. Д. Т. и Д. Т. Т. против Д. Т. Т., Е. Г. В. и М. Г. С. с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Твърденията в исковата молба са, че ищците и ответниците са наследници на Т. Т. Пощаджийски /Г./ . Със заявление вх. № 711/29.08.1991 г. подадено от Д. Т. Т. в качеството му на наследник на сина на общия наследодател Т. Т. Т., е поискано възстановяване на притежавани от него земеделски земи в землището на [населено място]. Посочените в заявлението земи са разделени с протокол от 09.11.1948 г. като в общ дял на Т. Т. Т. наследодател на ответниците и наследодателя на ищците Д. Т. Т. са се паднали нива в м. „Бадемлика ", от 1 дка ; лозе в същата местност от 1 дка и от нива в м. „Керезлика”, цялата от 2 дка . Оттук е изведен правният интерес от иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че възстановените земи са съсобствени между всички страни по делото. По спорния въпрос за допустимостта на предявения иск при наличие на противоречиви решения на ВКС, въззивният съд е възприел практиката, според която дори и когато не е заявил имота за възстановяване в срока по чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ и не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г., ищецът има правен интерес от предявяване на иска по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, ако в полза на ответника е постановено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, тъй като въз основа на влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, ищецът би могъл на основание чл. 14 ал. 7а от ЗСПЗЗ да поиска от ОСЗ да измени постановеното решение по отношение на лицата, на които следва да се възстанови собствеността. С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е разгледал спора по същество след частична отмяна на първоинстанционното решение на Карловския районен съд № 34 от 16.02.2015 г., по гр.д. № 501/2011 г. като е признал за установено по отношение на страните, че лозе от 1 дка в землището на [населено място], местността ,,Бадемлика’’ , нива от 0,7 дка в землището на [населено място], местността ,,Бадемлика’’, със сегашно описание УПИ VII -50 с площ 713 кв.м., в местността „Бадемлика” [населено място] при граници и съседи от две страни път, УПИ V – 51 и УПИ VIII – 50, кв. 154А, с площ 712 кв.м., в м. ,,Бадемлика’’, [населено място] при граници: от една страна път; УПИ VII – 50, УПИ V – 51, път, УПИ X. -280, УПИ X. 2895, възстановени на наследниците на Т. Т. Т. с решение № 31/13.01.1992 г. на Поземлената комисия [населено място], към момента на внасянето им в ТКЗС са били собственост на Т. Т. Т. и Д. Т. Т.. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е разрешен с ТР 4/2014г. на ВКС, ОСГК от 14.03.2016 г. т. 3А като е прието, че не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление за възстановяване на собствеността пред Общинската служба по земеделие в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. Мотивите за това разрешение са, че ако ищецът по иска с правна квалификация чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ не е инциирал процедура по възстановяване на собствеността в в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. - 12.05.2007 г., правото му да иска от Общинска служба по земеделие издаване на решение за възстановяване на собствеността , е погасено. В този случай, дори и искът да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ . По настоящото дело ищците не са подали заявление до Общинската служба по земеделие за възстановяване на земите, притежавани от техния наследодател и не са предявили иск по чл. чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, поради което с оглед приетото в т. 3А от ТР 4/2014г. на ВКС, ОСГК, за тях липсва правен интерес от провеждане на установителния иск с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Ето защо решението на въззивния съд, с което спорът е разгледан по същество е недопустимо и подлежи на обезсилване на основание чл. 281 ал.1 т.2 във връзка с чл. 270 ал.3 ГПК. Решението следва да се обезсили изцяло с оглед приетото в т. 3 на ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК относно необходимостта от еднакво установяване на общия факт за принадлежността на правото на собственост върху спорните земи към момента на включването им в ТКЗС, а производството по делото в тази част да се прекрати. Касаторът не е поискал разноски за делото пред въззивната и касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл. 270 ал.3 ГПК въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1119 от 18.06. 2015 г. по гр. д. № 1105/ 2015 г. в частта, в която е прието за установено по отношение на ищците И. Д. Т. и Д. Т. Т. и ответниците Д. Т. Т., Е. Г. В. и М. Г. С., че имотите : 1. лозе от 1 дка в землището на [населено място], местността ,,Бадемлика’’ ; 2. нива от 0,7 дка в землището на [населено място], местността ,,Бадемлика’’, със сегашно описание УПИ VII -50 с площ 713 кв.м., в местността „Бадемлика” [населено място] при граници от две страни път, УПИ V – 51, 3. УПИ VIII – 50, кв. 154А, с площ 712 кв.м., в м. ,,Бадемлика’’, [населено място] при граници: от една страна път, УПИ VII – 50, УПИ V – 51, път, УПИ X. -280, УПИ X. 2895, възстановени на наследниците на Т. Т. Т. с решение № 31/13.01.1992 г. на Поземлената комисия [населено място], към момента на внасянето им в ТКЗС са били собственост на Т. Т. Т. и Д. Т. Т., както и в частта, в която Д. Т. Т., Е. Г. В. и М. Г. С. са осъдени да заплатят на И. Д. Т. и Д. Т. Т. сумата 658.28лв. разноски за въззивното произродство и 58.52лв. разноски за първата инстанция и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: