Р Е Ш Е Н И Е № 139 София 24.04.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 926 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Г. Л. чрез адв.Б. Н. срещу решение № 189 от 10.04.12г.по в.гр.дело № 148/12г.на Окръжен съд – Враца.С него е отменено решение № 1318 от 8.12.11г.по гр.дело № 2176/11г.на Районен съд- Враца в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,предявени от същата страна против ПГ по л пр и у”М. О.” и вместо него е постановено друго,с което исковете са отхвърлени. С определение № 164 от 5.02.13г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: следва ли съдът да обсъди всички относими доказателства по делото за кумулативно наличие на всяка една от трите предпоставки на нормата на чл.328 ал.1 т.8 КТ,след като липсата на една от тях води до незаконосъобразно приложение на този текст от КТ,като разрешен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС,обективирана в решение № 802 от 23.02.11г.по гр.дело № 1783/09г.на ІV г.о.; решение № 791/18.05.11г.по гр.дело № 3697/08г.на ІV г.о. Според посочената задължителна съдебна практика при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 78 от 25.03.11г.на МОМН,с която е прекратен трудовия договор на М. Л.,на длъжност „директор” на П. г.по л. пр. и у. „М. О.”,на основание чл.328 ал.1 т.8 КТ,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение, тъй като в влязло в сила съдебно решение на заеманата от ищцата длъжност е възстановен незаконно уволнен служител. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката поддържа,че неправилно въззивният съд е приел,че заповедта й за уволнение е законосъобразна,тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.328 ал.1 т.8 КТ. Ответникът по касационната жалба П. г. „Д. Х.” моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът по жалбата М. на обр.,мл. и н. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,приема следното: Решението е неправилно. Установено е,че ищцата М. Л. е работила като директор на Професионалната гимназия по химични технологии „М. К.”гр.В..След преобразувано на П. и на ПГ по т. и д. [населено място] в ПГ по л.пр. и у.”М. О.”гр.В. /сега ПГ”Д. Х.”гр.В./,с допълнително споразумение към ТД № 12-415/12.09.08г.,сключено между МОН и М. Л.,същата е преназначена от длъжност „директор” на П.”М. К.”на длъжност”директор „ на П. г.по л. пр. и у..Поради преобразуването директорът на ПГ по т. и д. Юл. А. е била уволнена на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращаване в щата.Същата е обжалвала уволнението и с влязло в сила решение по гр.дело № 35560/08г.на СРС е възстановена на длъжността”директор” на ПГ за хр. пр. и у.”М. О.” [населено място].В изпълнение на съдебното решение Министърът на образованието,младежта и науката е издал атакуваната заповед № 78/25.03.11г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата М. Л. от длъжността „директор” на ПГ по л. пр. и у.”М. О.”гр.В.,на основание чл.328 ал.1 т.8 КТ – поради възстановяване на незаконно уволнен служител,заемал преди това същата длъжност. Настоящият съдебен състав намира,че при постановяване на решението си Врачанският окръжен съд е допуснал същество нарушение на съдопроизводствените правила /чл.236 ал.2 ГПК/,като в мотивите си е направил фактически констатации въз основа на част от доказателствата,без да обсъди всички други,релевантни за същите факти, което е довело до необоснованост на правните му изводи. Неправилно е прието,че уволнението на жалбоподателката е законно при липса на един от елементите от фактическия състав на чл.328 ал.1 т.8 КТ ,а именно: възстановеният на работа с влязло в сила съдебно решение незаконно уволнен работник или служител преди уволнението да е заемал същата длъжност,която да е заел работникът или служителят,който впоследствие е уволнен на основание чл.328 ал.1 т.8 КТ.Жалбоподателката не е назначавана на длъжност,заемана преди това от Юл.А.,а е заемала длъжността”директор”на ПГ по л. пр. и у.”М. О.”гр.В. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на А. - 12.09.08г.От друга страна,трудовото правоотношение с Юл А. е прекратено със заповед № РД-12-414/12.09.08г.на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ ,от длъжността”директор „на П. гимназия по текстил и дизайн. За да бъде възстановена по силата на съдебното решение незаконно уволнената служителка, останалата на работа ищца по настоящото дело незаконно е освободена на основание чл.328 ал.1 т.8 КТ,тъй като не е заемала заеманата от уволнената поради съкращаване в щата служителка длъжност.При наличието на двама директори за една длъжност поради съкращаване в щата,едната от тях би следвало да бъде уволнена на това основание,но само след извършване на подбор.Такъв не е направен,а е бил задължителен и за това уволнението е незаконно. По изложените съображения касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена,обжалваното решение – отменено,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК исковете по чл.344 ал.1 -3 КТ следва да се уважат. Искът за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр.с чл.225 ал.1 КТ следва да се уважи за сумата 4105.80 лв за процесния период от 29.03.11г.- 29.09.11г.,ведно със законната лихва,като се вземе предвид времето,през което ищцата е останала без работа и постъпването й на по-нископлатена работа. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати направените от ищцата съдебни разноски в размер на 467.50 лв и да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 182.12 лв /по 50 лв за двата неоценяеми иска и 82.12 лв върху присъденото обезщетение/. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 189 от 10.04.12г.,постановено по в.гр.дело № 148/12г.на Окръжен съд – Враца. ОТМЕНЯ заповед № РД12-78 от 15.03.11г.на МОМН,с която е прекратено трудовото правоотношение на М. Г. Л. на основание чл.328 ал.1 т.8 КТ, от длъжност „директор” на П. г. по л. пр. и у.”М. О.”гр.В.,като незаконосъобразна. ВЪЗСТАНОВЯВА М. Г. Л. на длъжността”директор” на П. г. по л. пр. и ус.”М. О.”гр.В. /сега ПГ”Д. Х.”гр.В./ ОСЪЖДА П. гимназия „Д. Х.” [населено място] да заплати на М. Г. Л. от [населено място],ЖК”Д.”[жилищен адрес]0 сумата 4105.80 лв/четири хиляди сто и пет лв и осемдесет ст/обезщетение на основание чл.225 КТ за периода от 29.03.11г.-29.09.11г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 5.05.11г.до окончателното изплащане,както и сумата 467.50 лв /четиристотин шестдесет и седем лв и петдесет ст/разноски. ОСЪЖДА П. гимназия „Д. Х.” [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 182.12 лв. Решението не подлежи на обжалване. ЬПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.