О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 30.03.2010 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско
отделение в закрито заседание на двадесет
и шести март две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА
КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от
съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 9/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. Д. от гр. С. срещу определение №473/14.04.2009 год. на Софийски апелативен съд , ІІ състав по ч.гр.д. № 658/2009 год. , с което след като е отменено определение от 23.01.2009 год. по гр.д. № 513/2009 год. на Софийски градски съд , е постановено ново определение, с което е оставено без уважение искането на Д. Д. Д. за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу „М” ЕООД и е обезсилена издадената на 26.01.2009 год. на Софийски градски съд, обезпечителна заповед.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго определение, с което исканото обезпечение да бъде допуснато.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и с оглед определение № 750/30.12.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 593/2009 год. на ВКС , състав на ІV г.о., е срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт.
При извършената проверка по чл. 288 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК Върховният касационен съд,състав на 3 г.о. констатира, че са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касационният частен жалбоподател е релевирал процесуалноправния въпрос относно това доколко в обезпечителното производство съдът може да навлиза в оценка по същество на представените писмени доказателства. Дали съдът следва да прави подробна преценка на представените с молбата за обезпечение доказателства и кореспондиращите с тях факти и да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права.
Посочено е, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. В тази насока се позовава на Определение № 411/30.10.2008 год., постановено по гр.д. № 1597/2008 год., на ВКС, ІІ г.о. С него съдът е приел , че в обезпечителното производство съдът не може да навлиза в подробна преценка на представените по делото доказателства и по този начин преди окончателното приключване на делото да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права.
С обжалваното определение повдигнатия от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с тази практика на ВКС, поради което касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството по делото е било образувано по молба на Д. Д. Д. по чл. 390 ГПК за обезпечаване на бъдещ негов иск срещу „М” ЕООД, гр. С. и М. А. З. с пр. осн. чл. 93 ЗЗД, за сума в размер на 664 982 лв., представляваща двойния размер на платено капаро по сключен между тях предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. С молбата е поискано съдът да допусне обезпечение като наложи обезпечителна мярка възбрана върху имота, предмет на договора.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че за да се допусне обезпечение на иска, същият следва да е допустим , вероятно основателен , да е налице обезпечителна нужда и посочената обезпечителна мярка да е подходяща. Приел е че за да е налице вероятна основателност на исковата претенция, иска следва да е подкрепен с убедителни писмени доказателства. След като е направил подробен анализ и обсъждане на представените по делото писмени доказателства е стигнал до извода, че предявеният иск е вероятно неоснователен и с оглед на това е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение.
Въззивната инстанция правилно е посочила предпоставките, които законът е извел като условие за допускане на исканото обезпечение. В нарушение на процесуалните правила обаче, съдът е навлязъл в преценка на представените с молбата за обезпечение писмени доказателства и е изразил становище относно съществуването на спорното право като изобщо не е обсъдил наличието на останалите предпоставки за допускане на обезпечението.
Действително в рамките на обезпечителното производство съдът следва да извърши проверка за вероятната основателност на иска, но в степен, която да съответства на нуждите на това производство, а не да предрешава спора . Доколкото вероятната основателност се определя въз основа на представените от молителя писмени доказателства ,ако такива не се представят или представените не са достатъчно убедителни , законът дава възможност ако са налице останалите законови изисквания , обезпечението да се допусне при определяне на подходяща гаранция. Случая е именно такъв.
Налице е обезпечителна нужда , доколкото ако обезпечението не се допусне, ответникът може да отчужди имота и по този начин изпълнението на евентуалното осъдително решение да се затрудни или стане невъзможно /при липса на друго имущество в патримониума на евентуалния длъжник/. Освен това исканата обезпечителна мярка е от предвидените в чл. 397 ГПК и е подходяща.
С оглед цената на бъдещия иск съдът счита, че подходящата гаранция е в размер на 33 000 лв.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което исканото обезпечение бъде допуснато при условие, че молителят внесе определената гаранция.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №473/14.04.2009 год. на Софийски апелативен съд , ІІ състав по ч.гр.д. № 658/2009 год. , по частна касационна жалба на Д. Д. Д. от гр. С..
ОТМЕНЯ определение №473/14.04.2009 год. на Софийски апелативен съд , ІІ състав по ч.гр.д. № 658/2009 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на иска, който ще бъде предявен от Д. Д. Д. от гр. С. срещу ТД „М” ЕООД гр. С. и М. А. З. с пр. осн. чл. 93,ал.2 ЗЗД за сума в размер на 664 984 лв., претендирана солидарно от двамата ответници като налага ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот, собственост на дружеството: дворно място от 2 435 кв.м., съставляващо УПИ ХХХІ-25, в кв.3, съгласно действащия регулационен план на гр. С., местността „В” - „Национален киноцентър” заедно с всички подобрения и приращения в този урегулиран имот и построените в него в степен на завършеност „Г” две жилищни сгради : къща № 3, ситуирана в западната част на описания УПИ с обща разгърната застроена площ от 512,57 кв.м. , включваща застроената площ на всички подземни, приземни и надземни нива, при граници от четири страни – двор и къща №4 ситуирана в източната част на описания УПИ с обща разгърната застроена площ от 499,33 кв.м. , включваща застроената площ на всички подземни, приземни и надземни нива, при граници от четири страни – двор, срещу внесена ГАРАНЦИЯ в размер на 33 000 лв. по специалната сметка на ВКС.
Да се издаде ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД след представяне на доказателства за внесена гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: