Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 493
София, 29.06.2020 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1095 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. С., чрез пълномощника й адв. А. Р. против решение № 2691/04.12.2019 г. по в.гр.д. № 879/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 5535/05.12.2018 г. по гр.д. № 262/2017 г. по описа на ОС-Благоевград, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Аффинити-К“ ЕООД искове за обявяване нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на обективираната в нот.акт № 23/2012 г. сделка за учредяване право на ползване от В. К. Р. в полза на ответното дружество върху два самостоятелни обекта с идентификатори № ***** и № *****, предназначени за обществено хранене, попадащи в сграда №3, с идентификатор *****, построена в ПИ с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], одобрен със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, с административен адрес [населено място], [улица].
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят правни въпроси относно задължението на съда да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и задължения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на последните, както и относно съществото на спора и основателността на иска, за които въпроси се поддържа, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 75 от 20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г., II т.о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., II т.о.; решение 206/31.07.2015 г. по гр.д. № 6832/2014 г., IV г.о.;решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г., II т.о.; решение № 156 от 21.06.2017 г. по гр.д. № 5182/2016 г., IV г.о. и решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр.д. № 4621/2015 г., III г.о., т.е. иска се допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на останалите два въпроса, а именно дали е нужно накърняването на добрите нрави да е явно и грубо, за да се квалифицира сделката като нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и води ли до нищожност на сделката на това основание факта, че цената по нея е многократно по-ниска от пазарната, касаторът поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като обосновава наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с обстоятелството, че в практиката на ВКС, а и в доктрината по тези въпроси няма достатъчно яснота относно критериите, по които са преценява дали една сделка, при която цената й е многократно по-ниска от пазарната, е нищожна поради накърняване на добрите нрави и дали се преценява единствено съотношението на насрещните престации по сделката или следва да се съобразят всички факти и обстоятелства, при което последната е сключена.
Ответната страна „Аффинити-К“ ЕООД, представлявана от адв. М. М., в отговор на касационната жалба излага подробни доводи за липсата на посочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Л. Д. С. срещу „Аффинити-К“ ЕООД, с която се иска обявяване нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на договор за учредяване на вещно право на ползване върху недвижими имоти, обективиран в нот.акт № 23, т. I, рег. № 364, дело № 21/2012 г., сключен между В. К. Р. и „Аффинити-К“ ЕООД. В исковата молба са изложени твърдения, че В. К. Р. е починал на 17.02.2013 г., като е оставил за свои законни наследници Е. А. Р.-съпруга и двама низходящи – М. В. Р. и Е. В. Р., като последните двама са се отказали от наследството на баща им. Твърди се също така, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесните имоти, обременени с вещно право на ползване от Е. А. Р. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 23, том II, рег. № 4259, дело № 172/2015 г. Именно в качеството си на титуляр на правото на собственост върху имотите, ищцата обосновава и правния си интерес от предявяване на иска с правно основание чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД срещу ответното дружество – титуляр на вещното право на ползване с твърдения за нееквивалентност на престациите по договора за учредяването му. В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания за насочване на иска срещу двете страни по сделката, чиято нищожност се иска, ищцата е предявила иска и срещу Е. А. Р. в качеството й на единствен наследник на В. Р., като поправената искова молба е надлежно вписана. С последващо определение от 23.04.2018 г. първоинстанционният съд е приел, че искът срещу ответницата Е. Р. е недопустим поради липса на правен интерес за ищцата от предявяването му срещу този ответник и е прекратил производството по отношение на него, като определението не е обжалвано и е влязло в сила. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Л. Д. С. срещу „Аффинити-К“ ЕООД за прогласяване нищожността на договора за учредяване на вещно право на ползване върху процесните имоти, като е приел, че нееквивалентността на престациите по договора сама по себе си не води автоматично да накърняване на добрите нрави. За да потвърди решението на ОС-Благоевград, въззивният съд е приел, че нееквивалентността на престациите би могла да представлява основание за нищожност на договора на посоченото от ищцата основание, само в случаите, в които практически е сведена до липса на престация, а в конкретния случай отклонението от пазарната стойност не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и не води до нищожност на сделката.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Ето защо, настоящият състав на четвърто гражданско отделение на ВКС приема, че следва да допусне касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност последното да е недопустимо поради неконституирането на страна в производството.
За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 1 335,16 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2691/04.12.2019 г. по в.гр.д. № 879/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Л. Д. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 335,16 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: