6 Р Е Ш Е Н И Е № 318 гр. София, 07 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..……………….…. КР. ПАВЛОВА ……...……… и с участието на прокурор ………………… П. МАРИНОВА ……………………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 884/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. К., защитник на подсъдимия Ю. К. Х., срещу решение № 110 на Софийския апелативен съд, НО, ІІІ състав от 27.03.2014 г., постановено по ВНОХД № 14/2014 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на защитника се твърди, че въззивният съд неправилно е потвърдил първоинстанционната присъда на ОС – гр.Благоевград по НОХД № 379/13 г. в частта за наказанието, с която спрямо подсъдимия Ю. Х. е било постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. Адв. К. е изложила съображения, че въззивният съд незаконосъобразно игнорирал обстоятелството, че към момента на постановяване на присъдата по отношение на подсъдимия били налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като по отношение на предходните му осъждания била настъпила реабилитация на основание чл. 88а от НК. Неправилно било прието, че за целите на генералната превенция било необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. С оглед тези съображения защитникът моли ВКС на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 3 от НПК да измени въззивното решение на САС, като намали размера на наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода и приложи чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият Х. не се явява, редовно призован, и не излага отделно становище по касационната жалба на защитника си. Адв. К. поддържа жалбата и отправените с нея искания. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 4790 от 26.11.2013 г., постановена по НОХД № 379/2013 г., Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Ю. К. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 и чл. 36 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61 от ЗИНЗС и на глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест. На основание чл.354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – 327.12 грама марихуана и 1.95 грама хашиш. На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК – възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Х. и неговия защитник срещу първоинстанционната присъда в частта за наказанието е било образувано ВНОХД № 14/2014 г. по описа на САС, като с решение № 110 от 27.03.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил присъдата на окръжния съд. Решението на САС е съобщено на адв. К. по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на 01.04.2014 г. Нейната касационна жалба е подадена на 14.04.2014 г. (видно от пощенското клеймо на приложения плик), поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия Х. е неоснователна. Изложените в нея съображения се субсумират под касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон при определянето на наказанието на подсъдимия Х. и явната му несправедливост. При осъществения съдебен контрол касационната инстанция се солидаризира с изводите на САС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия И. Х.. В тази насока защитникът на подсъдимия адв. К. неоснователно претендира допуснати закононарушения на закона при определянето на наказанието на касатора. Тъй като първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, съдебните инстанции законосъобразно са индивидуализирали наказанието на подсъдимия Х. съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.), според която разпоредба при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК (в случая чл. 54 от НК) и намалява така определеното наказание с една трета. Следвайки правилата на посочената разпоредба, първоинстанционният съд е отмерил по отношение на подсъдимия Ю. Х. наказание лишаване от свобода в размер, клонящ към минимума на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК, а именно две години и три месеца лишаване от свобода, намалил го е на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета, като е фиксирал окончателния размер на наказанието на една година и шест месеца. При тази преценка на БлОС, споделена и от въззивния съд, балансирано е съобразена обществената опасност на деянието и на дееца, като не са подценени, нито игнорирани смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въззивната инстанция с основание не е констатирала нито едно смекчаващо обстоятелство, което да е убягнало от вниманието на БлОС при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Всички обективно налични смекчаващи обстоятелства – влошеното му здравословно състояние, тежкото му материално и социално положение, ангажираността му при отглеждане на внуците му, коректното му процесуално поведение, чистото му съдебно минало, изразената критичност към извършеното деяние, са взети предвид при конкретизирането на срока на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 54 от НК, което е определено при съществен превес на смекчаващите обстоятелства. Адекватно е оценено и действителното значение на самопризнанието на подсъдимия Х., като БлОС и САС напълно обективно са отчели, че същото не е подпомогнало реално доказването на престъпното деяние и установяването на неговия извършител, поради което съгласно т. 7 от ТР № 1/06.04.09 год. по ТД № 1/08 год. на ОСНК на ВКС, то не е третирано като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. От съдържанието на касационната жалба на адв. К. се установява, че недоволството на защитника е насочено основно срещу отказа на съдебните инстанции да приложат института на условното осъждане. В тази връзка касаторът неоснователно претендира незаконосъобразност на атакувания въззивен съдебен акт в частта, потвърждаваща постановеното от БлОС ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Видно от мотивите на въззивното решение, а и на първоинстанционната присъда, при преценката за неприложимост на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК нито САС, нито БлОС са оспорили твърденията на защитника за изтичане на сроковете, визирани в чл. 88а от НК, по отношение предходните осъждания на подсъдимия. На стр. 9 от мотивите на първоинстанционната присъда БлОС изрично е обсъдил този въпрос, САС се е съгласил с дадения от първата инстанция отговор, като именно с оглед верния краен извод за настъпила т.н. „абсолютна” реабилитация по чл. 88а от НК в съвкупността от смекчаващи обстоятелства е включено и чистото съдебно минало на подсъдимия. Отделен е въпросът за преценката на правилността на отказа на съдебните инстанции да приложат спрямо подсъдимия Х. условното осъждане в аспекта на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. С въззивното си решение съставът на САС се е съгласил с доводите на първоинстанционния съд относно обхвата на отегчаващите обстоятелства, които аргументират извода за необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното на Ю. Х. наказание лишаване от свобода. Като изключващи приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с основание са приети фактите за високата обществена опасност на престъпленията с предмет наркотични вещества и на конкретната престъпна проява, извършена от подсъдимия, както и недобрите му характеристични данни. По отношение на последните следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав принципно споделя залегналото на стр. 5 от атакувания съдебен акт становище на САС, че негативни изводи за личността на подсъдимия не следва да се градят на базата на предходните му осъждания, ако по отношение на тях е настъпила реабилитация. Това разбиране е законосъобразно, като съответства на даденото с чл. 85, ал. 1 от НК разрешение. В конкретния казус обаче, видно от мотивите на първоинстанционната присъда (стр. 10), БлОС е обосновал извода си за отрицателния личностов облик на подсъдимия Х. не с предходните му осъждания, за които е настъпила реабилитация, а с конкретно установеното по делото негово поведение – разкритите от свидетелите М., Х., Х., А. обстоятелства за продължителността на дейността на подсъдимия по разпространение на наркотични вещества извън инкриминирания период. Относителната тежест на тези обстоятелства, отегчаващи по естеството си, в пълна степен подкрепят становището на САС и на БлОС относно възможността за успешно постигане на целите по чл. 36 НК по отношение на подсъдимия Х. единствено с ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Настоящата инстанция не намира основания за преосмисляне на този извод. Отказът за приложение на института на условното осъждане спрямо подсъдимия Ю. Х. е съобразен със завишената му персонална обществена опасност и със сериозната обществена опасност на конкретно извършеното престъпление. При установените данни за осъществени от дееца две форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК – държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества, количеството на намереното в жилището му наркотично вещество марихуана – 315.93 грама, стойността на наркотика, която не може да бъде счетена за незначителна – 342 лева, безскрупулният начин, по който подсъдимият е подтиквал младежите към употреба на наркотични вещества (чрез безплатно предоставяне на марихуана, за да „пробват”), насочеността на действията му към млади хора, вкл. непълнолетни лица, приложението на условно осъждане, без реално обуславящи го обстоятелства, би се явило необосновано снизходително, не би постигнало адекватна реализация на нито една от целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, и би създало усещане за безнаказаност у подсъдимия и в обществото. Изложените по-горе съображения на ВКС относно справедливостта на наложеното спрямо подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода не се повлияват от обстоятелството, че в разглеждания случай поведението му поначало неправилно е квалифицирано във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК като продължавано престъпление. Като разграничителни критерии за обособяване на престъпната дейност на извършителя на три отделни деяния съдебните инстанции очевидно са приели различните осъществени от подсъдимия Х. форми на изпълнителното деяние – разпространение на 7.08 грама марихуана (дадени на свидетелите А. и С. Х.) и държане с цел разпространение на останалото инкриминирано количество наркотично вещество, както и различните места, където са били намерени веществата – в обитаваното от подсъдимия жилище и, съответно, намерените в самия него при личния му обиск. Когато фактите обуславят изводи за единство на решението, на целта, за относителна неизменност на обективните условия на извършване, се касае до единно деяние. В разглеждания случай обстоятелствата, че подсъдимият е осъществил две различни форми на изпълнителното деяние (разпространил наркотични вещества и държал такива), както и с оглед различното местонахождение на предмета на престъплението (у подсъдимия и в неговия дом), не дават основание за обособяване на няколко отделни самостоятелни деяния, респ. за квалификация на престъпната му дейност като продължавано престъпление. Възприетият в съдебните актове вариант на разграничаване на престъпното поведение на подсъдимия Х. на отделни деяния е юридически непрецизен, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде изменен, като подсъдимият бъде частично оправдан по обвинението във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК – да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5 от НК в условията на продължавано престъпление. Тази корекция на правната квалификация на деянието е без значение за наказуемостта му и не се отразява върху наказателноправното положение на подсъдимия Х. в насока смекчаване на наложеното му наказание. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да измени атакувания съдебен акт на САС по ВНОХД № 14/2014 г., като оправдае подсъдимия Х. по обвинението да е извършил инкриминираното престъпление във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 110 от 27.03.2014 г., постановено по ВНОХД № 14/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, ІІІ състав, като оправдава подсъдимия Ю. К. Х. по обвинението да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5 от НК в условията на продължавано престъпление във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.