2 Р Е Ш Е Н И Е № 120 София,24.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 61/2011 година. Производство за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Т. Ц. З. и Е. К. З., двамата от[населено място], област Пазарджик са подали молба за отмята на влязло в сила решение на Окръжен съд Пазарджик по ч. гр. д. № 686/2010 г.. Молителите считат, че е налице основанието по чл. 303, т. 4 ГПК, тъй-като преди това решение е постановено друго решение между същите страни и за същия предмет, което му противоречи. Ответниците Д. Б., Л. Б. и С. Б., тримата от[населено място], считат искането за неоснователно. След проверка, касационният съд установи следнотко: Оспорваното решение е постановено от Пазарджишкият окръжен съд по реда на чл. 437 ГПК и с него е потвърден отказът на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Пазарджик, удостоверен с постановление от 14. 7. 2010 г. по изп. д. № 1005/2004 г., да се извърши въвод във владение на взискателите Т. и Е. З.. Окръжният съд е приел, че претенцията на взискателите е основана на чл. 525 ГПК с оглед на твърдението им, че след извършен въвод, длъжниците по изпълнението –ответници по делото, самоволно са си възвърнали владението върху част от имота, който е бил предаден на молителите и взискатели по изпълнението. При това основание на молбата на взискателите до съдебния изпълнител, съдът е съобразил, че повторното извършване на въвод е обусловено от доказване на правопораждащия факт, посочен в хипотезата на чл. 525 ГПК – самоволно възвръщане на владението върху имота от изваденото лице.. От приетото от съдебния изпълнител заключение на вещо лице следва, че владяната от ответниците по делото и длъжници по изпълнението, част от съсобствения с молителите поземлен имот в[населено място], има граници, които съответстват напълно на границите, показани на скицата, представляваща неразделна част от съдебно решение, с което е разпределено реалното ползване на общия имот и което съдебно решение е било изпълнено с първоначалния въвод. При тези данни, съдът е счел за правилен отказът да се извърши повторен въвод, тъй-като не е налице промяна във владението на вече предадените части. Решението от 23. 3. 2010 г. по ч. гр. д. № 193/2010 г., на което се позовават молителите с твърдението, че то противоречи на оспорваното решение, е постановено между същите страни, за същото искане, но не и на същото основание. От мотивите и диспозитива на решението от 23. 3. 2010 г. следва, че съдебният изпълнител е отказал да насрочи извършване на нов въвод по искането на взискателите, твърдящи, че длъжниците по изпълнението са си възвърнали части от предадения имот. Съдът е квалифицирал за незаконно именно това действие – ненасрочването на въвод, като в мотивите на своето решение е посочил, че само при посещение на имота на място и извършване на съответни измервания с помощта на вещо лице, може да бъде установена или отречена необходимостта от повторен въвод. Съдебният изпълнител е действал съобразно тези указания на окръжния съд като е назначил посещение на място на вещото лице в присъствие на страните за констатиране има ли съответствие между частите, предадени на страните по първоначалния въвод и фактически владяните от тях части или има нарушаване на предишния въвод и „възвръщане на владението”. При безспорното заключение на вещото лице Б. Г., че ответниците по молбата владеният на място частта, която съответства на частта, предвидена за тях по скицата, представляваща неразделна част от решението за разпределение на ползването, т. е. не е налице владение извън определеното с решението за разпределение на ползването, съдебният изпълнител е отказал извършването на повторен въвод, като е отказал да извади ответниците от владение, защото не е установено те да са си възвърнали владение, което не им се е полагало. По същите съображения, окръжния съд е потвърдил отказа за извършване на повторен въвод – липса на фактическите предпоставки по чл. 525 ГПК.. При тези данни по делото, касационният съд счита молбата за отмяна за неоснователна. Не е налице фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – идентичност на основанието, въз основа на което е постановено предходно съдебно решение между същите страни и за същото искане, което противоречи на оспорваното решение. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Ц. З. и Е. К. З. за отмяна на решението 2. 9. 2010 г. по гр. д. № 686/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ОСЪЖДА Т. З. и Е. З., двамата от [населено място], област Пазарджик да заплатят на Д. Б., Л. Б. и С. Б., общо на тримата, сумата 150 /сто и петдесет /лева разноски по делото за производството пред касационния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: