Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
03.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О ДА
Върховният касационен съд,гражданска колегия, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
с участието на секретаря Албена Рибарска, сложи на разглеждане гр.д.№ 5833/2013 г., докладвано от съдията Диана Хитова, и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. Й. Д., чрез процесуален представител адв.Д. Е., срещу решение № 200/10.05.2013 г. по гр.д.№ 1122/ 2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
Касаторът прави оплакване , че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.Поддържа и че същото е недопустимо, но не излага аргументи в подкрепа на това свое становище.Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба М. Д. Л. не изразява отношение по нея.
С определение № 150/29.01.2014 г., постановено по настоящото дело, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с разрешенията дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. ОСГТК .
ВКС, състав на ІІІ г.о., след като прецени данните по делото, приема следното:
Ищецът-касатор в настоящото производство, е предявил иск с правно основание чл.45 и чл.52 ЗЗД, като е претендирал обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лв.С решение № 143/ 31.01.2013 г. по гр.д.№ 5474/ 2012 г. на Старозагорския районен съд искът е уважен до размер на сумата 9 000 лв. и е отхвърлен до пълния претендиран размер.Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в частта, с която искът е уважен до размер на сумата 9 000 лв. Ищецът е подал заедно с отговора насрещна въззивна жалба,която е прикачена към задната корица на въззивното дело и не е администрирана. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по първоначалната жалба ,като е отменил съдебния акт на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на касатора обезщетение над сумата 3 000 лв. и вместо това е постановил отново осъждането му да заплати сумата 3 000 лв. и е отхвърлил иска до размер на сумата 15 000 лв. В срока по чл. 250 ГПК касторът не е подал молба за допълването му с произнасяне по насрещната въззивна жалба.
От изложеното следва, че въззивният съд е излязъл извън петитума на въззивната жалба на ответника, с която първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която искът е уважен до размер на сумата 9 000 лв. Действал е без надлежно сезиране и при повторното постановяване на диспозитиви за уважаване на иска до размер на сумата 3000 лв. и за отхвърлянето на иска за разликата над 9 000 лв. до размер на сумата 15 000 лв.В приложение на диспозитивното начало въззивният съд разполага с правомощието да се произнесе само в очертаните с въззивната жалба граници.В случая той е постановил решение в повече от предмета на спора и извън обхвата на търсената защита.Поради това постановеното от него решение на основание чл. 293 ал.4 вр.чл.270 ГПК следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, че той страда от такъв порок, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания.
По направеното искане от касатора за присъждане на разноски направени в настоящото производство, на основание чл.294 ал.2 ГПК следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОБЕЗСИЛВА решение №200/10.05.2013 г. по гр.д.№1122/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
|