О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. София 27.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 540 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Л. Д. С., чрез адв.Н. М. срещу определение № 7519/04.05.2012 г. по ч.гр.дело № 5681/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената частна жалба с вх. № 1011680/09.03.2012 г. от Л. Д. С. против определение от 08.02.2012 г. по гр.дело № 12333/2006 г. на Софийски районен съд. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и постановяване на друго, с което делото да се върне на Софийски районен съд за разглеждане на предявените от жалбоподателя искове с пр.осн.чл.49 ЗЗД.
В изложението е формулиран правния въпрос за задължението на съда при нередовна искова молба да даде ясни, точни и изчерпателни указания за отстраняването им, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е определение № 360/27.06.2010 г. по ч.гр.дело № 7/2011 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски градски съд като въззивна инстанция е оставил без уважение подадената частна жалба от Л. С. против определение от 08.02.2012 г. по гр.дело № 12333/2006 г. на Софийски районен съд , с което е върната подадена искова молба от жалбоподателя срещу МВР и СДВР в частта по предявените искове по чл.49 ЗЗД за солидарно осъждане да заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди, последица от отнемане на автомобил в размер на 5793.00 лв., от която 2033 лв. извършени полезни разноски по автомобила, 3392 лв. необходими разноски и 386 лв. разходи за консумативи, сумата 4 489 лв. представляваща цената на автомобила, сумата 300 лв. направени разноски по прехвърлянето на автомобила, включително и заплатени данъци и такси, и е прекратено производството по гр.дело № 12333/2006 г. на Софийски районен съд в посочената част, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба.
Съдът е приел, че с определение от 15.11.2011 г. исковата молба на Л. С. срещу МВР и СДВР в частта по предявените искове по чл.49 ЗЗД е оставена без движение за отстраняване на констатирани в процеса нередовности. Прието е, че в указания едноседмичен срок жалбоподателят-ищец не е отстранил указаните нередовности. Поради това съдът е направил извода за наличие предпоставките на чл.100,ал.2 ГПК/отм./ за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото в частта по предявените искове с пр.осн.чл.49 ЗЗД срещу МВР и СДВР. При тези съображения съдът е приел, че частната жалба на ищеца срещу определението на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на посоченото основание следва да се остави без уважение.
По правния въпрос:
Съдът намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в п.1-ви от изложението на жалбоподателя за задължението на съда при нередовна искова молба да даде ясни, точни и изчерпателни указания за отстраняването им.
С определение № 360/27.06.2010 г. по ч.гр.дело № 7/2011 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК по правния въпрос е застъпено становището, че при нередовна искова молба указанията на съда за отстраняването им следва да са достатъчно ясни и точни. При неизпълнение на такива указания съдът следва да върне исковата молба на осн.чл.129,ал.3 ГПК. Настоящият съдебен състав възприема практиката на ВКС в цитираното определение, тъй като разпоредбите на чл.129,ал.3 ГПК е с аналогично съдържание на чл.100,ал.2 ГПК/отм./. Въззивния съд е разрешил правния въпрос в противоречие с посочената практика на ВКС.
С исковата молба ищецът Л. Д. С. е предявил искове както следва – 1. срещу МВР и СДВР по чл.108 ЗС за предаване владението върху лек автомобил марка М. 300 D с рег. № С. * Т., отнет неправомерно от служители на СДВР и който се държи без основание, 2. срещу МВР и СДВР по чл.49 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, последица от отнемането на автомобила в размер на 5793 лв., от които 2033 лв. извършени полезни разноски по автомобила, 3392 лв. необходими разноски и 386 лв. разходи за консумативи, сумата 4489 лв. представляваща цената на автомобила, сумата 300 лв. разходи по прехвърляне на автомобила включително данъци и такси, 3. срещу Д. П. Г. и В. Г. Ш. по чл.190, ал.1, вр.чл.189, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение вследствие на евикция за вреди в размер на 5793 лв., от която 2033 лв. извършени полезни разноски по автомобила, 3392 лв. необходими разноски, 386 лв. разходи за консумативи, сумата 4489 лв.,представляваща цената на автомобила, сумата 300 лв. направени разноски по прехвърляне на автомобила, включително и заплатени данъци и такси.
С определение от 15.11.2011 г. по гр.дело № 12333/2006 г. Софийски районен съд е върнал исковата молба, подадена от Л. Д. С. срещу МВР, СДВР, Д. П. Г. и В. Г. Ш. в частта по предявените искове с пр.осн.чл.108 ЗС срещу МВР и СДВР и по предявените искове срещу Д. Г. и В. Ш. с пр.осн.чл. 190,ал.1,вр.чл.189,ал.1 ЗЗД и е прекратено производството по делото в тази част.
Със същото определение е оставена без движение исковата молба на Л. С. срещу МВР и СДВР по предявените искове с пр.осн.чл.49 ЗЗД за отстраняване на нередовности, посочени в мотивите на определението. Указанията са какво следва – неизвършено уточнение в исковата молба за връзката между твърдяното от жалбоподателя-ищец неправомерно изземване на собствен автомобил или друго поведение на служителите на МВР и СДВР и настъпили конкретни имуществени вреди, неясна воля на ищеца за това дали претендира обезщетяване на претърпени от него вреди в резултат на неправомерно поведение на служители на ответниците или в резултат на постановени незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на ответниците – т.е. в резултат на административна дейност, не е обоснован правния интерес на ищеца да предяви искове и срещу двамата ответници, тъй като са изложени обстоятелства за неправомерно поведение на служители от КАТ-СДВР, а не и на МВР. Със заявление, подадено от жалбоподателя, чрез адв. Н. М. в указания от съда срок е уточнено, че вредите са настъпили в резултат на престъпно поведение на служители на МВР и СДВР, които иззели и разграбили автомобила, собственост на ищеца, че вредите не са причинени от административна дейност, че исковете са предявени срещу МВР и СДВР при условията на солидарна отговорност.
С определение от 08.02.2012 г. първоинстанционният съд е приел, че ищеца не е отстранил указаните нередовности на предявените искове с пр.осн.чл.49 ЗЗД и е върнал исковата молба на осн.чл. 100,ал.2 ГПК/отм./. Въззивния съд е приел за правилни изводите на районния съд и с обжалваното определение от 04.05.2012 г. е оставил без уважение частната жалба на ищеца срещу определението на Софийски районен съд от 08.02.2012 г.
С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос съдът намира за неправилни изводите на въззивния съд. Неправилно съдът е приел, че първоинстанционния съд е дал ясни, точни и изчерпателни указания за отстраняване на констатирани нередовности на предявените искове с пр.осн.чл.49 ЗЗД от ищеца Л. С. против МВР и СДВР.
Настоящият съдебен състав намира, че указанията на първоинстанционния съд, дадени с определението от 15.11.2011 г. за отстраняване нередовности на предявените искове от Л. С. срещу МВР и СДВР с пр.осн.чл.49 ЗЗД не са достатъчно ясни, пълни и изчерпателни. Поради това и извода за връщане на исковата молба на осн.чл.100, ал.2 ГПК/отм./и за прекратяване на производството по делото е неправилен. Когато съдът даде указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, които не са достатъчно ясни, точни и изчерпателни исковата молба не следва да се връща, поради неотстраняването им в срок. В такива случаи съдът следва да даде възможност ищецът с допълнителна молба да отстрани онези нередовности, които е преценил, че не са отстранени. При дадени указания за отстраняване на нередовности в срок, които не са в достатъчна степен ясни, точни и изчерпателни разпореждането с което е върната исковата молба следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд, за изпълнение разпоредбите на чл.100,ал.1 ГПК/отм./ - сега чл.129,ал.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени, съответно да се отмени и определението на районния съд.
Делото следва да се върне на Софийски градски съд, тъй като срещу определение от 15.11.2011 г. по гр.дело № 1233/2006 г. в частта, с която е върната исковата молба, подадена от Л. Д. С. срещу МВР и СДВР по предявените искове с пр.осн.чл.108 ЗС и в частта по предявените искове от същия ищец срещу Д. П. Г. и В. Г. Ш. с пр.осн.чл.190,ал.1,вр.чл.189,ал.1 ЗЗД е подадена частна жалба вх. № 1005045/23.01.2012 г./л.44 и сл. от въззивното дело/ от ищеца Л. Д. С.. По тази частна жалба Софийски градски съд не се е произнесъл с обжалваното определение от 04.05.2012 г. по ч.гр.дело № 5681/2012 г. Въззивният съд следва да се произнесе по тази частна жалба и след влизане в сила на определението делото следва да се върне на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове с пр.осн.чл.49 ЗЗД срещу МВР и СДВР. Относно останалите предявени искове от ищеца Л. С. с пр.осн.чл.108 ЗС и чл.190,ал.1 ЗЗД,вр.чл.189,ал.1 ЗЗД районният съд следва да ги разгледа или не съобразно влязлото в сила определение по подадената частна жалба вх. № 1005045/23.01.2012 г. от Л. С..
В изложението на жалбоподателя Л. С. са поставени и други въпроси, които касаят правилността на обжалваното определение, поради което съдът намира, че същите не обуславят извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Без уважение следва да се остави искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по чл.628 ГПК. В настоящият случай не се установява хипотезата на чл.628 ГПК, тъй като се касае до прилагане и тълкуване на разпоредба на националното законодателство, а не до тълкуване на разпоредба от общностното право. Съдът на Европейската общност се сезира с преюдициално запитване от българския съд, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Жалбоподателят поставя въпроса за тълкуване на разпоредбата на чл.47,ал. 1 и ал.2 от Х. за основните права на Европейския съюз за задължението на държавата да осигури „публичен процес”, задължението на държавата да осигури ефективни средства за защита пред съд, за изискването за „справедлив процес”, залегнало в чл.47,ал.2 от Х. за основните права на ЕС. Тълкуването на цитираните разпоредби от Х. за основните права на Европейския съюз съдът преценява, че не е от значение за правилното решаване на делото.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на определение № 7519/04.05.2012 г. по ч.гр.дело № 5681/2012 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 55398/21.05.2012 г., подадена от Л. Д. С., съдебен адрес [населено място], ж.к.”Н*”,[жилищен адрес] чрез адв. Н. М..
Отменя определение № 7519/04.05.2012 г. по ч.гр.дело № 5681/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената частна жалба с вх. № 1011680/09.03.2012 г. от Л. Д. С. против определение от 08.02.2012 г. по гр.дело № 12333/2006 г. на Софийски районен съд.
Отменя определение от 08.02.2012 г. по гр.дело № 12333/2006 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената искова молба от Л. Д. С. срещу МВР и СДВР в частта на предявените искове по чл.49 ЗЗД и е прекратено производството по делото в тази част.
Връща делото на Софийски градски съд за разглеждане на частна жалба вх. № 1005045/23.01.2012 г., подадена от Л. Д. С. против определение от 15.11.2011 г. по гр.дело № 12333/2006 г. на Софийски районен съд в частта, с която е върната исковата молба, подадена от Л. Д. С. срещу МВР и СДВР по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС и по предявените искове срещу Д. П. Г. и В. Г. Ш. с пр.осн.чл.190,ал.1 ЗЗД, вр.чл.189,ал.1 ЗЗД и е прекратено производството по делото в тази част.
След влизане в сила на определението на Софийски градски съд по подадената частна жалба с вх. № 1005045/23.01.2012 г. от Л. Д. С. делото да се изпрати на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове от Л. Д. С. с пр.осн.чл.49 ЗЗД срещу МВР и СДВР.
Оставя без уважение искането на Л. Д. С. чрез адв. Н. Х. М. да отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за тълкуване разпоредбите на чл.47,ал.1 и ал.2 от Х. за основните права в ЕС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |