Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 28.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията С. Б. гр.дело № 3381 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба,подадена от ОУ” Проф.М.Д.” К.,представлявано от директора З. С. - Я. чрез пълномощник адв.И. Д. срещу решение № 106 от 6.04.15г.по в.гр.дело № 11/15г.на Окръжен съд – Кюстендил.С него е отменено решение № 535 от 27.11.14г.по гр.дело № 899/14г.на Районен съд – Кюстендил и вместо него е постановено друго,с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 713 от 7.05.14г.на директора на ОУ”Проф.М.Д.” [населено място],с която на основание чл.195 ал.1 КТ във в.с чл.188 т.2 и чл.187 т.10 КТ на П. М. Д. е наложено дисциплинарно наказание”предупреждение за уволнение”. С определение № 1081 от 2.10.15г.настоящият състав на Четвръто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: достатъчно ли е в заповедта за дисциплинарно наказание да са описани нарушенията и да е посочена дата, на която са извършени, по начин,осигуряващ на работника знание за фактическите и правни основания за наказанието,за да се счете,че е законосъобразна,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 278 от 19.05.11г.по гр.дело № 1276/10г.на 4-то г.о.;решение № 642 от 12.10.10г.по гр.дело № 1208/09г.на 4-то г.о.;решение № 339 от 5.10.12г.по гр.дело №1422/11г.на 4-то г.о.и др.; постановени по реда на чл.290 ГПК. Според задължителната съдебна практика задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването на еднократност на наказанието,за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно и когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195 ал.1 КТ. В противоречие с тази практика в обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 713 от 7.05.14г.на директора на ответното училище,с която на П. Д.,на длъжност”старши възпитател” е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,е незаконосъобразна,тъй като работодателят не е спазил изискването на чл.195 ал.1 КТ за мотивираност на акта,с който е наложено дисциплинарното наказание.В заповедта е посочено,че на 22.04.14г.е ищецът е допуснал нарушение на чл.129 ал.1 т.8 ППЗНП,чл.84 от Правилника за дейността на училището,заповеди на директора № 474/22.02.14г. и № 472/1501.13г.,чл.3 т.1 от длъжностната характеристика на старши възпитател,в резултат на което е възникнал инцидент с ученичката Б. А. от ІVб клас,при което тя е получила сериозна травма на крака,а напускането на района на училището от две ученички и станало със знанието му.Описанието на нарушението е достатъчно да индивидуализира от обективна и субективна страна деянието.За наказания възпитател няма съмнение,че става въпрос за инцидент,при който е разрешил на ученичката Б. А. и на нейна съученичка да напуснат двора и района на училището,за което свидетелстват и писмените му обяснения. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да приеме,че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ в точния й смисъл и цел – да гарантира възможността за ефективна защита на работника/служителя срещу уволнението. Поради констатираното нарушение на материалния закон въззивното решение следва да се отмени,а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия за решаване на спора по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 106 от 6.04.15г.,постановено по в. гр.дело № 11/15г.на Окръжен съд- Кюстендил. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.