Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 26 март 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2288/2012 година. Производството е образувано по реда на гл. ХХХІІІ НПК по искане от осъдения Д. М. Д. за възобновяване на нохд № 2264/2011год. по описа на Районен съд-Русе, отмяна на постановената по него присъда № 136 от 11.05.2012год. и на решение № 173 от 02.11.2012 год. по внохд № 544/2012 год. на Русенския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от първата съдебна инстанция. В изготвеното от защитника на осъдения искане се излагат съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон - основания за възобновяване и отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Навежда се доводът, че първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на осъдения като въпреки неговото изявление, че желае да ползва адвокатска помощ срещу обвинението, не е отложил делото, а му е дал ход и е започнал провеждането на съдебно следствие. Нарушение от своя страна е допуснал и въззивният съд, който не възприел направените в тази насока оплаквания от защитата на осъдения за основателни и е потвърдил присъдата. Пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения поддържа искането по изложеното в него основание. Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 136 от 11.05.2012 год. по нохд № 2264/2011 год. Русенският районен съд е признал Д. М. Д. за виновен в това, че в периода от 04.04.2010 год. до 25.05.2010 год. в гр.Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Ц. Ч. и с това му причинил имотна вреда в размер на 9968,06лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. С присъдата Д. М. Д. е осъден да заплати на С. Ц. Ч. сумата от 7968,06 /седем хиляди деветстотин шестдесет и осем и 0.6/ лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2011 год. до окончателното изплащане на сумата като за разликата до 9968,06 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, които възложил в тежест на осъдения. С решение № 173 от 02.11.2012 год. Русенският окръжен съд е потвърдил присъдата. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт. В него се съдържа оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение от категорията на съществените и представляващо основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3, т.1, пр. 1 от НПК, като същото това оплакване е правено и пред въззивния съд, като основание за въззивна проверка на присъдата. В подкрепа на соченото основание се излага довода, че подсъдимият е бил ограничен от правото си по чл. 55 от НПК, тъй като въпреки изявлението му, че желае да бъде подпомогнат от адвокат, с който имал предварителни разговори в тази насока, съдът не е уважил тази му позиция и е дал ход на делото като изложил съображения, че не са налице предпоставките по чл. 94 от НПК за задължителна адвокатска защита. Настоящият съдебен състав намира искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело за неоснователно. В съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивният съд е направил цялостна проверка на обжалваната пред него присъда и след като е обсъдил защитните доводи на осъдения, съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, ги е отхвърлил като неоснователни. Първоинстанционният, а и въззивният съд не са допуснали релевираното в искането съществено нарушение на процесуалните правила, с което правото на защита на осъдения да е било нарушено. Русенският районен и Русенският окръжен съд са изградили вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Не са допуснати нарушения по чл. 14 и чл. 107 НПК, като законът е приложен правилно. Установените от въззивния съд фактически положения за авторството на Д. в деянието предмет на обвинението са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото. С проверяваното решение е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на Д., както и в устната пледоария на защитника-адв.Б. М. по отношение материалната и процесуалната незаконосъобразност на присъдата на първата инстанция. Доказателствата са били обсъдени и подложени на задълбочена и внимателна проверка с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното от осъдения авторство на деянията, както и твърдението за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Правото на осъдения на справедлив съдебен процес съгласно критериите на чл. 6, т. 3, б. “а”, “b”, “с” от КЗПЧС не са нарушени, защото след като е бил информиран за характера и причините на обвинението, /за което надлежно му е бил връчен обвинителен акт/ е имал достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита в срока по чл. 254, ал. 3 от НПК, включително и да си ангажира адвокат по свой избор. Отклоняването от тази възможност от страна на осъдения представлява избрана от негова позиция на защита, поради което отправения към съда упрек, че не му е осигурил възможност да си ангажира адвокат е несъстоятелен. Право на подсъдимия е да си избере адвокат за оказване на правна помощ по наказателни дела, което представлява задължение за съда само тогава, когато подсъдимия заяви, че няма възможност да си ангажира защитник и желае съдът да му определи служебен защитник. Съобразно тежестта на обвинението срещу Д. съдът е преценил, че не са налице условията на чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК за задължителна адвокатска защита, а обстоятелството, че на 23.11.2011 год. той се явил без защитник е ценено като опит за неоправдано отлагане разглеждането на делото. Неоснователно е оплакването за ограничено право на защита и защото след 23.11.2011год., делото е отложено за друга дата, на която съдебното следствие е продължило в присъствието на подсъдимия и на вече ангажирания като негов защитник адв. Б. М. от САК. В хода на съдебното следствие съдът е уважил доказателствени искания от страна на този защитник видно от протоколите на проведените съдебни заседания от 16.12.2011 год., 24.02.2012 год., 06.04.2012год. и 11.05.2012год. По този начин е изпълнено и изискването по чл. 6, т. 3, б. “d” от КЗПЧС - подсъдимият и защитникът му да участват в разпита на свидетелите на обвинението и да изискват призоваването и разпита на свидетелите на защитата. От протоколите на проведените съдебни заседания е видно, че защитникът на подсъдимия не е направил искане за преразпит на свидетелите дали показания пред съда на съдебното следствие от 23.11.2011 год., нито пък е направил съответно искане за допълване на доказателствените източници при разглеждане на жалбата му срещу присъдата от въззивния съд. Всичко изложено сочи, че твърдяното допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от съдилищата представляващо основание за отмяна на постановените съдебни актове по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НПК не е налице. Ето защо, не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на внохд № 544/2012 год. на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение. При тези съображения и на основание чл. 425 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. М. Д. за възобновяване на внохд № 544/2012год. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 173 от 02.11.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: