5 Р Е Ш Е Н И Е №300 София, 25 януари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1228 по описа за 2016 година. С присъда № 29 от 07.06.2016 г. по нохд № 140/16 г. Окръжният съд-гр.Хасково осъдил подсъдимия С. Н. М. за две престъпления, а именно : 1) за деяние, извършено на 13.06.2014 г. – на основание чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, чл.28 и чл.54 от НК на 2 години лишаване от свобода; 2) за деяния, извършени в периода от 13 до 14.06.2014 г. – на основание чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева; на основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил едно общо наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл.23, ал.3 от НК присъединил наказанието глоба в размер на 2000 лева; със същата присъда е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на М. С. М. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 398 лева, дължими ведно със законната лихва, считано от 13.06.2014 г. до окончателното изплащане; направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Неоспорена от страните, присъдата влязла в сила по реда на чл.412, ал.2, т.3 от НПК – на 23.06.2016 г. На 15.11.2016 г. под № 11022 по описа на ОС-гр.Хасково е депозирано искане от осъдения за възобновяване на посоченото наказателно дело с искане за оправдаване по обвинението по чл.195 от НК или намаляване на наказанията, поради наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Пред ВКС, осъденият лично и защитата му – адв.Л., поддържат искането. Представят се писмени бележки, изготвени от адвокати Л. и Ф.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното дело. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.426, във връзка с чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Искането за възобновяване е направено на две основания – по чл.423, ал.1 от НПК и по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. 1. Първото основание се претендира при съображения, че осъденият не е участвал в наказателното производство пред първата инстанция, като липсват доказателства той да се е укрил от компетентните органи в наказателния процес (виж писмените бележки). В тази част, искането на осъдения, е неоснователно и съображенията за това са следните: Осъденият е взел лично участие в хода на досъдебното производство – поискал е осигуряването на служебен защитник с декларация от 06.01.2016 г. (т.3,л.28); в присъствието на осигурения му такъв, с постановление от 07.01.2016 г. му е предявено обвинение (т.3,л.13), като непосредствено след това е разпитан в качеството на обвиняем (т.3,л.14). С посоченото постановление спрямо М. е взета мярка за неотклонение „Подписка” и същият е поел ангажимент да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване от страна на компетентните органи. С постановление от 07.01.2016 г. (т.3,л.8) е наложена забрана на обв.М. да напуска пределите на РБългария и той лично е получил препис от коментираното постановление на прокурора. Все в тази посока, осъденият саморъчно е попълнил и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (т.3,л.29). На досъдебното производство обв.М. е посочил за свой адрес – [населено място], [улица]. На 10.03.2016 г. Окръжна прокуратура-гр.Хасково внесла обвинителен акт срещу С. Н. М. за две престъпления – по чл.195, ал.1, т.7 и чл.249, ал.1 от НК, по повод на който било образувано нохд № 140/16 г. по описа на ХОС. Призовката за първото по делото съдебно заседание, придружена от преписи на процесуални книжа (обвинителен акт и разпореждане на съдия-докладчик), насочена към адреса, заявен от М. на досъдебното производство, била върната с отбелязване от 24.03.2016 г., че „по сведение на майката той е в чужбина от три месеца” (л.57 нохд). Ненамирането на подсъдимия на посочения от него адрес предопределило изменение на мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”, както и редица действия за осигуряване възможността му лично да участва в съдебното разглеждане на делото. ХОС установил, че подсъдимият не се намира в арестите и затворите на страната ни и, че обявяването му за общо държавно издирване е без резултат (л.л.31,33,39). Установеният от съда настоящ адрес на подс.М. – [населено място] (л.23) също не довело до положителен резултат. При извършеното местно издирване, органите на Полицията не са установили подсъдимия и на настоящия адрес (48). При тези обстоятелства - променил адреса, заявен от него на досъдебното производство, без да уведоми за това съответните органи; нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка”, като се отклонил от същия адрес, без съответно уведомление; напуснал страната ни въпреки наложената и известна му забрана за това; безрезултатността на проведените местно и общодържавно издирване, съдът е имал основание да приеме, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК, доколкото очевидно са били налице условията на т.т.1,2 и 4 от НПК. Изложеното добре сочи, че след предявяване на обвинението на 07.01.2016 г., в досъдебното производство, подс.М. се е укрил, поради което и процедурата по чл.254, ал.3 от НПК не е било възможно да бъде изпълнена. В този случай, съответно на чл.423, ал.1, изречение второ от НПК, искането на осъдения се явява неоснователно и не може да бъде уважено. 2. Второто основание за възобновяване на делото, ангажирано от осъдения, е това по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е ангажирано, но в искането и допълнението, не са изложени данни, в негова подкрепа. Съображенията на л.2 от искането, обвързани от защитата тъкмо с това основание, по своето естество са относими към процесуалната дейност на съда, респ. към основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Липсата на конкретни данни, не позволява на касационния съд да изпълни задължението си, произтичащо от чл.426, във връзка с чл.354, ал.4 и чл.339, ал.1, и 2 от НПК. При липсата на доводи, изложени в подкрепа на искането, няма как да бъдат посочени основанията, поради които те се възприемат или не. Поддържа се, че при разглеждане на делото ХОС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като са ангажирани следните данни: неправилно са анализирани показанията на свидетелите С. и М. и едновременно с това, според защитата на осъдения, ХОС вместо да обсъди гласните доказателствени източници, само ги е посочил в мотивите на присъдата си. Отделно се поддържа, че са игнорирани обясненията на подсъдимия, дадени от него в досъдебното производство. Така направените възражения са неоснователни, тъй като не намират опора в данните по делото. Мотивите на оспорения съдебен акт са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Съдът ясно е заявил фактите, приети от него за установени по несъмнен и категоричен начин, както и доказателствената им основа. Невярно е твърдението, че показанията на свидетелите С. и М. не са анализирани детайлно, което произтича от съображенията, намерили място на л.71 от мотивите. По идентичен начин стоят нещата и с обясненията на подсъдимия, дадени от него в досъдебното производство, в качеството му на обвиняем, надлежно приобщени към доказателствения материал, по реда на чл.270, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от НПК – виж л.70 от мотивите. Що се отнася до възражението, свързано с наличието на противоречие относно размера на глобата, наложена на осъдения за престъплението по чл.249 от НК, ВКС намери, че в мотивите на съдебния акт, ХОС е аргументирал решението си в тази насока безпротиворечиво, в частта, относно наказанието – л.74. Очевидно е, че размера на наказанието глоба е обвързано от съда с размера на получената от осъдения сума, посредством неправомерното използване на чуждата дебитна карта. На същото място е заявено, че глобата е в размер на 2000 лева, на колкото възлиза общо получената сума. Казаното дотук дава основание на ВКС да приеме, че при аргументацията за приложението на чл.25, ал.3 от НПК, ХОС е допуснал техническа грешка в цифровото изражение на присъединената глоба, която не разкрива противоречие във волята му. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.3 от НПК се възразява срещу реда, по който са индивидуализирани наказанията на осъдения, като се претендира наличието на предпоставките на чл.55 от НК. Първостепенният съд правилно е отказал приложението на института на смекчената наказателна отговорност, тъй като от данните по делото не се установява наличието на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. ВКС не установи обстоятелства, от значение за обема на отговорността на осъдения, да са останали вън от полезрението на ХОС, Тъкмо обратното е видно от съображенията, изложени на л.73-74 от мотивите. Всички обстоятелства, на които е поставен акцент в искането на осъдения, са ценени от ХОС адекватно на обективното им значение. В рамките на фактите, приети за установени от ХОС, законът правилно е приложен. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави е предопредело ангажиране на наказателната отговорност на осъдения. Определените по вид и размер наказания, за всяко едно от престъпленията, не са очевидно несъответни, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. Намаляването на наказанията злепоставя постигането на целите както в личен, така и в генерален план. Съдебният акт е правилен и законосъобразен и в гражданската му част. Водим от горното и на основание чл. 424, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. М. за възобновяване на нохд № 140/16 г. на Окръжния съд-гр.Хасково. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: