Ключови фрази
Реивандикационен иск * апорт * учредяване на дружество * нищожност на вписване в търговски регистър


7

Р Е Ш Е Н И Е
№141/2011
Гр.София, 04.06.2012г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 829 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] /л./, [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 1358/16.07.2009г., постановено по гр.д.№ 2477/08г. от Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 43/02.04.2008г. по гр.д.№ 2319/07г. на Пловдивския районен съд и касаторите са осъдени да предадат владението и отстъпят собствеността на [фирма] /н./, [населено място] върху дворно място с площ от 1217 кв.м., съставляващо УПИ № VІ-510 от кв.353 по плана на [населено място], комплекс “Триъгълника”, ведно с целия вход №2 от построената в него пететажна масивна сграда със застроена площ от 163 кв.м. и е отменен по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 127/22.10.2002г.
Касаторите поддържат, че решението е недопустимо и неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] /н./ оспорва жалбите.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска [фирма] /н./ е бил собственик на процесния имот, включен в капитала му по реда на чл.17а ЗППДОП, а през 2002г. същият е апортиран в новосъздаденото дружество [фирма]. През 2005г. имотът е бил апортиран в капитала на втория ответник - [фирма], който го владее в течение на процеса. Изложени са съображения, че с влязло в сила съдебно решение от 2002г. вписването на апортната вноска е признато за нищожно, поради което не е осъществен фактическият състав на апорта и [фирма] не е придобило собствеността върху имота.
С определение № 382/20.05.2011г. по т.д.№ 829/10г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: “С предявения иск по чл.108 ЗС, по който се твърди нищожност на апортна вноска, не се ли цели заобикаляне на установения в закона срок по чл.70, ал.2 ТЗ за предявяване на специалния иск по чл.70, ал.1 ТЗ за недействителност на учредяването на търговско дружество, ако недвижимият имот, предмет на апорта, представлява учредителна вноска за дружеството, в чийто капитал се внася имотът, т.е. допустим ли такъв иск?” и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на допустимостта на въззивния акт, в частта, с която спрямо ответника [фирма] /л./ е уважен искът по чл.108 ЗС?
По първия поставен въпрос Върховният касационен съд намира следното:
Установителният иск за право на собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и искът по чл.108 ЗС могат да бъдат предявени на различни основания, които се извеждат от твърденията на ищеца за юридическия факт, въз основа на който е придобил собствеността. Допустимо е ищецът да твърди, че е праводател на ответника, но с довод, че прехвърлителната сделка е нищожна и не е породила вещно действие. В тази хипотеза, ищецът следва да изложи основанията за нищожност на сделката, освен ако нищожността не е прогласена със сила на присъдено нещо в отделен процес между страните.
Апортът или непаричната вноска в капиталово дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост. Дружеството, в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно основание.
Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество за увеличаване на капитала представлява смесен фактически състав, като вещното действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския регистър. В този смисъл е произнасянето по реда на чл.290 ГПК с Решение № 5/08.02.2011г. по т.д.№ 271/10г. на ВКС, ТК, І отд.
Независимо от особеностите на апорта като отчуждителна сделка, с прекратяването на дружеството или обявяването му в несъстоятелност не се възстановяват правата на вносителя върху имота, предмет на непаричната вноска. Евентуалните пороци на апорта биха могли да се релевират по искове за установяване на недействителност на вписването, но само в хипотезата на последваща непарична вноска за увеличение на капитала. В цитираното решение по т.д.№ 271/10г. е прието, че вписването на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, но вещноправно действие ще има вписването на заличаването на вписаното увеличение на капитала чрез апортната вноска.
При учредителния апорт правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството съгласно чл.73, ал.4 ТЗ. Вписването на непаричната вноска /вида и стойността/ се извършва едновременно с вписването на учредяването на дружеството – чл.174, ал.2 ТЗ.
В този смисъл, недействителността на непаричната вноска би могла да се отрази на капитала, записването и внасянето на който е елемент от фактическия състав по учредяването на дружеството. Ако се приложат последиците по ТР № 1/2002г., то нарушението при внасяне на непаричните вноски ще има за резултат заличаването на вписано несъществуващо обстоятелство – новоучредено търговско дружество. Тази възможност е несъвместима с характера на капиталовите дружества и съответно неприложима за акционерното и за дружеството с ограничена отговорност, предвид на уредения специален ред за установяване на нарушения при учредяване на дружеството.
Разпоредбата на чл.70, ал.1 ТЗ предвижда, че учредяването на дружеството е недействително, ако е допуснато някое от посочените в нормата нарушения. Недействителността на учредяването не е приравнена на недействителност на вписването на обстоятелствата, подлежащи на вписване при учредяването на дружеството. Основанията за недействителност на учредяването могат да се релевират само по иска по чл.70 ТЗ, като възможността за предявяването на конститутивния иск изключва приложението на установителните искове за недействителност на вписвани при учредяването на дружеството обстоятелства съгласно изричната норма на чл.70, ал.6 ТЗ. Законодателят е предвидил, че нарушение при учредяването е налице и когато търговското дружество е вписано без да е внесена изискуемата част от капитала му – чл. 70, ал.1, т.6 ТЗ, но същото е отстранимо по реда на чл.70, ал.2 ТЗ. Записаната част от капитала може да бъде внесена допълнително, а нарушенията по чл.72 и чл.73 ТЗ, сами по себе си, не обуславят недействителност на учредяването.
Обявяването на учредяването за недействително има действие за в бъдеще, като последиците са прекратяване на дружеството и обявяването му ликвидация – чл.70, ал.3 ТЗ. Имуществените отношения се уреждат в производството по ликвидация, като промяна в правото на собственост по отношение на апортираните недвижими имоти не настъпва по силата на съдебното решение по иска по чл.70 ТЗ.
Следователно установителният иск за собственост и искът по чл.108 ЗС, по отношение на недвижими имоти, апортирани в капитала на търговски дружества, когато се твърди, че не е настъпил прехвърлителният ефект за правото на собственост поради допуснати нарушения, които могат да се квалифицират по чл.70 ТЗ, не заобикалят предявяването на конститутивния иск по чл.70 ТЗ. Искът не е недопустим на това основание, доколкото липсва изрично позоваване на нормата на чл.70 ТЗ и не е предявено искане за обявяване на недействителността на учредяването.
От друга страна, апортът е вид сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост. Основанията за недействителност на правните сделки по ЗЗД намират приложение и при извършени непарични вноски в капитала на търговските дружества, като следва да се съобразяват и специалните правила на чл.72 и чл.73 ТЗ. Волеизявленията на вносителя – собственик на имота и на дружеството, което приема апорта, се обективират в два акта – съгласие на собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа – чл.73, ал.1 ТЗ и решение на ОС за увеличение на капитала чрез непарична вноска, респ. сключване на дружествен договор или приемане на учредителен акт с отразяване на капитала - при учредителния апорт. Пороците при формиране на волята могат да се релевират на основанията по чл.26 ЗЗД или по иск за отмяна на решение на общото събрание по чл.74 ЗЗД. Нарушенията при изпълнение на процедурата по чл.72, ал.2 ТЗ и наличието на други пороци при вписването подлежат на установяване чрез специалните искове по чл.431, ал.2 ГПК /отм./. Възстановяването на правото на собственост в патримониума на прехвърлителя е обусловено от вида на нарушението и действието на съдебното решение за установяването му и съобразно с действието на вписването на апорта в търговския и имотния регистър.

По изложените съображения ВКС, ТК, І отд. отговаря на поставения въпрос в следния смисъл:
С предявяването на иск по чл.108 ЗС, по който се твърди нищожност на апортна вноска, не се цели заобикаляне на установения в закона срок по чл.70, ал.2 ТЗ за предявяване на специалния иск по чл.70, ал.1 ТЗ за недействителност на учредяването на търговско дружество, ако недвижимият имот, предмет на апорта, представлява учредителна вноска за дружеството, в чийто капитал се внася имотът. Този иск, както и установителен иск за собственост на същото основание, не са недопустими, доколкото липсва изрично позоваване на нормата на чл.70 ТЗ и не е предявено искане за обявяване на недействителността на учредяването. Ако ищецът основава правото си на собственост на влязло в сила решение, с което са обявени за недействителни вписвания по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, искът е допустим, като въпросите за действието на съдебното решение с оглед наличието или липсата на транслативен ефект за правото на собственост касаят основателността на иска, предвид фактите и обстоятелствата за всеки конкретен случай.

Вторият поставен въпрос е по допустимостта на въззивния акт, в частта, с която спрямо ответника [фирма] /л./ е уважен искът по чл.108 ЗС.
Видно от петитума на исковата молба срещу [фирма] /л./ е предявен иск за признаване за установено, че ищецът [фирма] /н./ е собственик на недвижим имот. Искът за предаване на владението на имота с правно основание чл.108 ЗС е предявен само срещу ответника [фирма].
Първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по иск с правно основание чл.108 ЗС, като Пловдивският окръжен съд е постановил осъждането на [фирма] /л./ “да предаде владението и отстъпи собствеността” на [фирма] /н./ на недвижимия имот по исковата молба, както и е отменен нотариален акт № 127, том І, д.№ 114/22.02.2002г., с който [фирма] е признат за собственик на имота.
Произнасянето по иск, какъвто не е предявен обуславя недопустимост на съдебното решение съгласно чл.270, ал.3 изр.3 ГПК. На основание чл.293, ал.4 вр.чл.270, ал.3, изр.3 ГПК решенията следва да се обезсилят и делото да върне за произнасяне по установителния иск за собственост.

По касационната жалба на [фирма].
По иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу [фирма], ищецът твърди, че тъй като първата отчуждителна вноска в капитала на [фирма] /л./е прогласена за нищожна с влязло в сила решение, то и последващата сделка – втората апортна вноска, направена от първия ответник в капитала на втория със същото имущество, не е породила транслативен вещноправен ефект, поради което собственик на имота е ищецът, а този ответник го владее без основание.
Въззивният съд е уважил иска на предявеното основание и е приел, че липсва елемент от фактическия състав на апортната вноска, поради което е нищожно вписването, имотът не е преминал в собственост на [фирма] /л./ и приобретателят [фирма] не е придобил правото на собственост.
Основанията за нищожност са аналогични с твърденията на ищеца по установителния иск за собственост срещу [фирма] /л./ и се отнасят до действието на съдебното решение по гр.д.№ 1551/2002г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Недвижимият имот, предмет на иска, е внесен като непарична вноска в капитала на [фирма] при учредяването му съгласно Решение № 1/15.04.2005г. по ф.д.№ 461/05г. на Софийския окръжен съд. Това обстоятелство, както и описанието на вноската в учредителния акт, се установяват от вписванията в Търговския регистър, за които ВКС извърши служебна справка съгласно чл.23, ал.4 ЗТР. Тези факти са изложени в исковата молба и не се оспорват от страните.
С оглед на отговора на първия поставен въпрос влязлото в сила решение по гр.д.№ 1551/02г. на ПзОС за признаване за установено, че вписването на апортната вноска е нищожно, няма за последица нищожност на апорта като сделка. Нищожността по чл.26 ЗЗД не би могла да се прогласи инцидентно и в настоящото производство, доколкото не са наведени основания за пороци на волеизявлението. Приетите в решението по гр.д.№ 1551/02г. нарушения на императивни законови разпоредби, възпроизведени и в обжалвания въззивен акт /оценката на внесеното имущество е извършено от вещи лица, които са назначени от друг съд, а не от съда по регистрацията/, касаят липсата на елементи от смесения фактически състав по вписването, но не и пороци на волеизявлението на учредителя. Нарушенията не биха могли да се релевират по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, доколкото апортът е учредителен и вписването на вида и стойността на непаричната вноска се извършва едновременно с вписване на учредяването. На следващо място, по отношение на ответника [фирма] съдебното решение по гр.д.№ 1551/2002г. не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като същият не е участвал като страна по иска. Решението няма за последица възстановяване на правото на собственост в патрумониума на вносителя [фирма] съобразно с мотивите на ВКС относно основанията за недействителност на вписванията на обстоятелства и основанията за недействителност на учредяването. По иска с правно основание чл.108 ЗС ищецът може да се позовава, че праводателят на ответника не е придобил собствеността, поради което и неговото придобивно основание няма вещнопрехвърлителен ефект. В случая, придобивното основание на ответника не е отречено чрез инцидентното позоваване на нищожност на придобивното основание на праводателя му.
По тези съображения искът е неоснователен. Съгласно чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени и се постанови решение за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС.
Решението в частта за отмяна на констативния нотариален акт за собственост на ответника [фирма] е обусловено от решението по установителния иск срещу този ответник, поради което решенията на ПОС и ПРС следва да се обезсилят и в тази част.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по отговорността за разноските между [фирма] /н./ и [фирма] /л./ съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Право на разноски за настоящото производство има касаторът [фирма]. Не е представен списък по чл.80 ГПК, като съдът определя разноските в размер на 7714.60 лв. /3214.60 лв. държавна такса за касационното производство и 2500 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 07.11.07г./.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1358/16.07.2009г., постановено по гр.д.№ 2477/08г. от Пловдивския окръжен съд, в частта, с което е отменено решение № 43/02.04.2008г. по гр.д.№ 2319/07г. на Пловдивския районен съд и е уважен искът по чл.108 ЗС срещу [фирма], както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма] /н./, [населено място], [улица] срещу [фирма], [населено място], [улица], ет.2, ап.15, за предаване на владението на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1217 кв.м., съставляващо УПИ № VІ-510 от кв.353 по плана на [населено място], комплекс “Триъгълника”, ведно с целия вход №2 от построената в него пететажна масивна сграда със застроена площ от 163 кв.м.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1358/16.07.2009г., постановено по гр.д.№ 2477/08г. от Пловдивския окръжен съд и решение № 43/02.04.2008г. по гр.д.№ 2319/07г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която [фирма] /л./, [населено място], [улица], ет.2 е осъдено да предаде владението на [фирма] /н./, [населено място] на основание чл.108 ЗС, както и в частта, с която е отменен по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 127/22.10.2002г.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за произнасяне по иска на [фирма] /н./, [населено място] за признаване за установено, на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, по отношение на [фирма] /л./, [населено място], че ищецът е собственик на дворно място с площ от 1217 кв.м., съставляващо УПИ № VІ-510 от кв.353 по плана на [населено място], комплекс “Триъгълника”, ведно с целия вход №2 от построената в него пететажна масивна сграда със застроена площ от 163 кв.м. и по искането за отмяна по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 127/22.10.2002г.
ОСЪЖДА [фирма] /н./, [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.2, ап.15 сумата от 7714.60 лв. /Седем хиляди седемстотин и четиринадесет лв. и 60 ст./ - разноски по делото.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: