Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр.София, 21.07.2014г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 5769/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Териториално поделение „Д. – А.” срещу въззивно решение № 1027/10.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1447/2013 г. Касационното обжалване е допуснато по въпросите: може ли съдът да преценява спазването на изискването да се поискат обяснения от работника или служителя по чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарно наказание, ако подобно твърдение за незаконност на уволнението не са съдържа в исковата молба; необходимо ли е работодателят да уведомява служителя, че му иска обяснения във връзка „с дисциплинарна процедура”; за тълкуване на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираността на заповед за уволнение във връзка с определяне на момента, в който е извършено нарушението. По първите два въпроса има формирана задължителна съдебна практика, която се споделя напълно от настоящия състав. Обобщени, съображенията са следните: Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните срани, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение; непосочени пороци, не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. При липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ при дисциплинарното уволнението на ищеца, недопустимо е съдът сам да преценява дали е спазено условието да се поискат обяснения от уволнения преди налагане на наказанието. В Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да наложи дисциплинарно наказание, не е нужно работодателят да уведомява работника или служителя, че е образувано производство по налагане на дисциплинарно наказание. Това не би било и законосъобразно, защото при наличие на данни за извършено нарушение, работодателят първо извършва проверка и иска обяснения от работника или служителя. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Едва след установяване на всички факти, работодателят преценява има ли нарушение на трудовата дисциплина от даден работник или служител, ще му бъде ли наложено дисциплинарно наказание и какво по вид ще бъде то, така че да съответства на тежестта на нарушението. При отговора въпроса за тълкуване на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираността на заповед за уволнение, във връзка с определяне на момента, в който е извършено нарушението, следва да се изходи от принципната постановка, че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя - така и Решение №377/26.10.2011г. по гр.д. № 1962/2010г. ІV г.о., Решение №322/07.11.2012г. по гр.д.№278/ 2011г. ІІІ г.о. и др. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение, не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194 ал. 1 КТ и чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. По касационните оплаквания: Касаторът Териториално поделение „Д. – А.” излага съображения за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна С. Р. С., чрез адв. К. В. Г., е изразил становище за неоснователност на жалбата в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК и по-късно, в открито съдебно заседание по разглеждане на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводстените правила от въззивния съд и необоснованост на изводите, са основателни. Пловдивският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Асеновградски районен съд, е отменил като незаконна заповедта за дисциплинарно уволнение на С. С., възстановил го е на заеманата преди това длъжност „горски стражар” и е възложил върху работодателя тежестта на съдебноделоводните разноски. За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудови правоотношения, като със заповед № 639/23.10.2012 година на Директора на ТП ”Д.-А.” към Южноцентрално държавно предприятие - [населено място], на основание чл.188 т.3 КТ, вр. с чл. 190 ал.1, т.7 КТ, на С. С. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и с последваща заповед № 640/23.10.2012 г. на директора на дружеството, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Съдът приел, че уволнението е незаконно, защото в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта не е посочен моментът или периодът на извършване на нарушението, поради което съдът не може да прецени спазването на срока по чл. 194 КТ, каквото оплакване е наведено в исковата молба. Прието е още, че дисциплинарното уволнение е незаконно и поради нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, защото писмените обяснения, дадени от служителя не били във връзка с дисциплинарната процедура. Съдът не е обсъдил другите оплаквания за незаконност на заповедта за уволнение. В противоречие с дадения по-горе отговор по чл. 290 ГПК въззивният съд е обсъждал дали работодателят е спазил изискването по чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание. Подобно твърдение за незаконност на уволнението няма въведено в предмета на делото по надлежен ред, поради което съдът недопустимо го е обсъждал. Независимо от това, разрешението по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ е и неправилно. Както настоящият състав разясни по реда на чл. 290 ГПК, достатъчно е работодателят да е поискал от работника или служителя да даде обяснения за нарушението, за което по-късно е наложено дисциплинарното наказание, а не да го уведомява, че обясненията са във връзка с „дисциплинарна процедура”. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че не е възможно да се прецени спазен ли е срокът по чл. 194 КТ. В случая, безспорно, наказанието е във връзка с действия и бездействия на С. С. по повод на сеч, извършена през 2012 г. Заповедта за уволнение е от 23.10.2012 г. и няма как да е изтекъл максималният допустим срок по КТ, считано от извършване на деянието. Датата на узнаване на нарушението от работодателя е от значение за началото на краткия двумесечен срок за налагане на наказанието, но и той в случая няма как да е изтекъл, защото протоколът на комисията, с която е уведомен работодателя за предполагаемия свръхдобив, е от месец октомври, в който месец е наложено и наказанието. По изложените съображения, налице са основания за касиране на въззивното решение. Не е необходимо повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по делото, така че съставът на Върховния касационен съд следва да разгледа спора по същество. Със заповед от 23.10.2012 г. С. С. е уволнен дисциплинарно за неизпълнение на заповед № 265/26.04.2012 г., изразяващо се в неупражнен контрол при правилното извеждане на сечта съгласно нормативната уредба и допуснато нарушение в отд. 154 „л”, изразяващо се в извеждане на техническа сеч върху площ от 5,2 хка, вместо проектираните 2,5 хка, промяна на трасето по Л. и извършена сеч в съседни подотдели, без позволителни за сеч. Описанието по т. 1 в заповедта е неясно – какви нарушения при извеждане на сечта са допуснати и какви контролни функции не е упражнил С.. Ясно е , че работодателят не може да посочи точно денят на нарушението, но то трябва да е ясно от обективна страна - какви точно действия е извършил в нарушение на трудовата дисциплина служителят, съответно какво е бил длъжен да извърши, но не го е сторил. Явно, нарушението има отношение към извършената сеч по двата констативни протокола, приложени по делото, но те не са част от заповедта за уволнение, а и в тях също не е изяснено изобщо какъв контрол е следвало да осъществи, но не го е сторил С.. В заключение, в тази част, заповедта не е мотивирана съгласно изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ, но по съображения различни, от тези, приети от въззивния съд. Относно второто нарушение, съдът приема, че е ясно, че касае техническа сеч върху площ от 5,2 хка, вместо проектираните 2,5 хка, промяна на трасето по Л. и извършена сеч в съседни подотдели, без позволителни за сеч. Тези деяния не са установени по никакъв начин от работодателя - двата констативни протокола, изготвени от комисия, имат характера на свидетелски показания в писмен вид и са недопустими доказателствени средства исковия процес. От друга страна, според свидетелските показания, сечта на място е извършена съобразно поставената маркировка, а тя е дело на друго лице, спрямо което С. няма контролни правомощия, нито по закон, нито по длъжностна характеристика, нито съгласно заповедта на работодателя от 26.04.2012 г. Маркирането трябва да се извършва от маркировчик, който притежава правоспособност и е вписан в нарочния регистър по Закона за горите. Той съставя и карнет-опис, който съгласно Нардеба № 8, се подписва от него. Карнет-описът се одобрява от директора на съответното горско стопанство или оправомощени от него длъжностни лица, с висше лесовъдско образование. С. не е нито маркировчик, нито лесовъд, нито директор на стопанството, няма задължения да изготвя или одобрява карнет-описа, съответно да контролира изготвянето му от маркировчика или одобряването му от компетентните лица. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че и по отношение извършване на нарушението (каквото и да е то), по пункт 1 от заповедта за уволнение, също не са сочени и събрани доказателсва по делото. В заключение, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен – работодателят не е установил по пътя на пълно главно доказване, че С. С. е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, за които е наказан. Следва да бъде уважен и искът за възстановяване на уволнения служител на заеманата преди налагане на дисциплинарното наказание длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен от първостепенния съд и в тази част решенето, като необжалвано, е влязло в сила. Въззивният съдебен акт, като краен резултат е правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1027/10.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1447/2013 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .