Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 02.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ:1. БОРИС ИЛИЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1595 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по молба на М. Н. М. и Д. П. Т., и двамата от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 24.02.2010 г. по гр. д. № 3870/2008 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ – Д въззивен състав. Молителите поддържат, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, както и че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ, върху който е основано посоченото решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответниците по молбата З. К. М. и Д. Е. М., и двете от [населено място], чрез своя пълномощник, вземат становище за нейната недопустимост, респ. за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: С атакуваното решение Софийският градски съд след като е отменил решението от 20.06.2003 г. на РС – София по гр. д. № 13454/2002 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. К. М. и Д. Е. М. против М. Н. М. и Д. П. Т. установителен иск за собственост на апартамент, находящ се на втори надпартерен етаж в сградата на [улица], район „Л.”, [населено място], със застроена площ от 95 кв. м., ведно със съответните идеални части (от по 28. 50 %) от общите части на сградата и от 460/1195 кв. м. от правото на собственост върху мястото, съставляващо парцел ХІІ–18-19 в кв. 170 по плана на [населено място], местността „Л.”, е уважил иска, като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имота, отменени са, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), нотариални актове №№ 3/2001 г. по описа на С. Т. и 129/2001 г. по описа на А. И., и двамата нотариуси с район на действие Софийски РС, обективиращи разпоредителни сделки с имота и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част – с която искът за прогласяване нищожността на продажбената сделка за апартамента, оформена в нотариален акт № */200* г. на нотариус И., на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 152 ЗЗД, е отхвърлен. Присъдени са дължимите разноски съобразно изхода на делото. Прието е, че продажбеният договор, оформен с нотариален акт № ***/200* г. не е нищожен на предявеното основание – противоречие с чл.152 ЗЗД, тъй като не е сключен между ищцата З. М. и нейния кредитор (М. М.), а между последният и трето лице и то едва след възникване на задължението на М. за връщане на заема, а не преди това. Ето защо, продажбата не може да бъде предварително съглашение между страните по един договор за начина на обезпечение, различен от предвидения в закона. Изведено е също, че сделката по продажбата не е произвела желаното от страните вещнопрехвърлително действие, защото продавачът по нея (М. М.) не е бил собственик на продавания апартамент по силата на нищожната замяна от 14.03.2001 г. Затова е счетено, че предявеният срещу него иск е основателен и следва да бъде уважен, така както и искът за собственост на апартамента, предявен против приобретателя по продажбата по нотариален акт № ***/200* г. – Д. Т.. Последният е знаел кой е действителния собственик на апартамента, предмет на придобивната сделка, поради което не е добросъвестен купувач по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Молбата за отмяна е неоснователна. По молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. В разглеждания случай, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на влезли в сила решение от 29.12.2001 г. по гр. д. № 3378/1997г. и решение от 07.07.2003 г. по гр. д. № 5552/2003 г., и двете на Софийски районен съд, ГК. С тях исковете на З. К. М. и Д. Е. М. за собствеността и предаване на владението върху апартамент, находящ се в [населено място], в сградата на [улица], застроен на 93. 28 кв. м., заедно с 38/360 ид. части от общите части на сградата и от мястото, в което е изградена сградата, цялото с площ от 3 120 кв. м., район „Л.”, предявени против трети лица, са отхвърлени. За да отрекат правата на ищците съдилищата в посочените решения са приели, че те не установяват по несъмнен начин факта да са наследници с права на реституция върху процесния имот, като материалната доказателствена сила на удостоверение № 1662а от 21.12.1994 г. на община „Л.” – София (за наследниците на Е. М. Д.) е отречена. Основен елемент от състава на соченото основание за отмяна е изискването доказателствата да се отнасят до факти, които страната е твърдяла в хода на висящия процес, но които не са доказани. Ефектът на реституция на имота в лицето на ищците, обусловен от качеството им на наследници по закон на Е. Д. обаче е факт, който е стоял извън обхвата на съдебното дирене по висящия спор, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Възражение за липса у ищците на материалноправна легитимация върху имота, по съображение, че не са наследници на Е. Д., ответниците не са правили и на този факт не са се позовавали. Само на това основание молбата им за отмяна на соченото основание не следва да бъде уважавана. Наред с изложеното, приложените две съдебни решения не представляват ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на цитираната разпоредба, поради което молбата за отмяна на посоченото решение на това основание е неоснователна. По молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Също е неоснователна. Според визираната норма заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител връзка с решаването на делото. Общото във всички посочени случаи е, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл.24 НПК причини. Настоящият случай не разкрива такива особености и не покрива състава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочените в тази разпоредба предпоставки не са налице, тъй като произнасянето от съдилищата по иск за собственост на имота, предявен от З. и Д. М. против трети лица с отричане на претендираните им материални права по съображение за недоказаност на правата им по реда на наследяването, установени с цитираното удостоверение за наследници, на който факт се позовават молителите, не представлява признаването на същото за неистински документ по надлежния съдебен ред, каквото е изискването на закона. С оглед на изложеното отсъстват визираните от закона предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение, което характеризира молбата като неоснователна и налага да бъде оставена без уважение. При този изход на делото молителите следва да заплатят на ответниците по молбата сторените от последните разноски в това производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които възлизат на 1 000 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. М. и Д. П. Т., и двамата от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 24.02.2010 г. по гр. д. № 3870/2008 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ – Д въззивен състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. ОСЪЖДА М. Н. М. с Е. [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 и Д. П. Т. с Е. [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на З. К. М. и Д. Е. М., и двете от [населено място] сумата от 1 000 (хиляда) лева – сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.