Р Е Ш Е Н И Е № 163 Гр. София, 04 май 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора ГАЛИНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 249/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационната жалба на подс. М. И. П., подадена чрез защитника му – адв. Ч., срещу присъда № 23/09.12.2022 година по в.н.о.х.д. № 844/2022 година на Софийския апелативен съд с искане тя да бъде отменена в осъдителната й част като неправилна и незаконосъобразна поради наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Касаторът счита, че след като Софийският апелативен съд е ревизирал първоинстанционната присъда на СпНС по н.о.х.д. № 1777/2014 година и го е оправдал по обвинението по чл. 321, ал. 3 НК, а за извършеното престъпление по чл. 234в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК е намалил изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК, то той разполага с право на касационна жалба срещу изменителната част на въззивната присъда. В подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се излагат съображения, почерпени от решението на ВКС от 12.08.2019 година по н.д. № 1136/2018 година и се иска в условията на алтернативност присъдата на САС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде намален размерът на наложеното наказание след приложение на чл. 55 НК, или пък касаторът да бъде оправдан. В допълнението към касационната жалба искането е сведено единствено до оправдаването на подсъдимия П.. В заседанието пред ВКС защитникът Ч. и подс. П. подържат подадената касационна жалба и направените с нея искания Прокурорът от ВКП счита, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като ВКС се е произнесъл с решение по обвинението по чл. 234в, ал. 1 НК, което е окончателно и е влязло в сила. При липсата на подаден протест срещу оправдаването на всички подсъдими по обвинението по чл. 321 НК, положението им не може да бъде утежнено. Защитникът на подс. С. П. също счита, че жалбата срещу оправдателната присъда за всички подсъдими по чл. 321 НК е недопустима, тъй като фактически се обжалва само наказанието на подс. П. за престъплението по чл. 234в, ал. 1 НК, което е потвърдено от ВКС при предишното разглеждане на делото, а апелативният съд се е занимавал единствено с продължителността на изпитателния срок. Според защитника дали САС е трябвало да прави това е отделен въпрос. Защитниците на подс. В. С. излагат съображения в насока за недопустимост на касационната жалба с искане за преразглеждане на осъждането на подс. П. по чл. 234в, ал. 1 НК от гледна точка на правилото за ne bis in idem, а и поради това, че касационната жалба на практика е жалба срещу решение на ВКС, което няма как да бъде преразгледано в ново касационно производство. Защитникът на подс. А. Л. също счита, че касационната жалба е без правно основание. Присъдата касателно престъплението по чл. 234в НК е влязла в сила с постановяването на предишното решение на ВКС, включително и по отношение на Л., поради което настоящото касационно производство е изцяло безпредметно. В последната си дума подсъдимите Л., П. и С. молят присъдата на Софийския апелативен съд да бъде потвърдена, а подс. П. - тя да бъде изменена от ВКС. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК и от надлежна страна, но с нея само формално се атакува акт принципно подлежащ на касационен контрол съобразно чл. 346, т. 1 НПК – нова присъда на апелативен съд, поради което е недопустима по следните съображения: С присъда от 12.01.2018 година, постановена по н.о.х.д. № 1777/2014 година, Специализираният наказателен съд признал подсъдимите В. С., С. П., А. Л. и М. П. за виновни в това, че в периода от 27.05.2011 година до 15.09.2012 година са участвали в организирана престъпна група, създадена с цел съгласувано извършване в страната на престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК и с користна цел и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и чл. 54 НК им наложил наказания от по три години лишаване от свобода, оправдавайки ги по обвинението групата да е функционирала и в периода от началото на 2011 година до 26.05.2012 година включително. Освен това всеки от подсъдимите бил признат за виновен и осъден и за извършени вторични престъпления по чл. 234в, ал. 1 НК, осъществени на различни дати в гр. София, самостоятелно или в съучастие с някой от подсъдимите, а за подсъдимия Л. - и като продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, за които също им наложил наказания от по три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. Прилагайки разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК Специализираният наказателен съд определил на всеки от подсъдимите С., П., Л. и П. общо наказание от по три години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК, през който да се прилага и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, като към това наказание присъединил и глобата от 10 000 лв. По жалби на защитниците на подсъдимите първоинстанционната присъда била проверена от Апелативния специализиран наказателен съд и с решение № 29/17.09.2018 година, постановено по в.н.о.х.д. №126/2018 година, тя била изменена единствено в частта относно приложението на чл. 67, ал. 3 НК, което било отменено. В останалата част присъдата била потвърдена. Пак по жалби на защитниците на подсъдимите била инициирана и касационна проверка на постановения въззивен съдебен акт. С решение № 21/12.08.2019 година по к.н.д. № 1136/2018 година ВКС отменил постановеното по в.н.о.х.д. № 126/2018 година решение на АСНС в частта, с която е потвърдено осъждането на четиримата подсъдими за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и върнал делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Със същото решение след отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда върховната инстанция оправдала подс. В. С. и С. П. за вторичната им престъпна дейност, за която били осъдени по чл. 234в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а по отношение на другите двама подсъдими – М. П. и А. Л. въззивният съдебен акт бил изменен чрез смекчаване на наложените им наказания – от три години лишаване от свобода и глоба в размер десет хиляди лева на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева за П., съответно – две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на четири хиляди лева за Л.. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. Поради закриването на специализираните наказателни съдилища второто по ред въззивно производство касателно обвинението на четиримата подсъдими С., П., Л. и П. по чл. 321 НК протекло пред Софийския апелативен съд, който с присъда № 23/09.12.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 844/2022 година, отменил присъдата на СпНС и ги оправдал по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК. Със същия съдебен акт, констатирайки че определеният на основание чл. 66, ал. 1 НК с първоинстанционната присъда изпитателен срок на подс. П. не е в синхрон с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 НК, въззивният съд го редуцирал на четири години и осем месеца, потвърждавайки първоинстанционната присъда на СпНС по н.о.х.д. № 1777/2014 година в частта, в която „не била отменена или изменена“ с постановените в наказателното производство решения на АСНС по в.н.о.х.д. № 126/2018 година и ВКС по к.н.д. № 1136/2018 година. При това процесуално развитие на наказателното производство, касационната жалба на подс. П. е недопустима. След решението на ВКС по к.н.д. № 1136/2018 година предмет на повторния въззивен контрол, който Софийският апелативен съд е следвало да осъществи, е била само осъдителната част на първоинстанционната присъда по обвинението по чл. 321 НК и съответно – само за това обвинение би могло да се развие касационно производство по протест на прокурора или жалба на страните. Макар и подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, в сезиращата касационна жалба не са изложени оплаквания по повод на мотивите на въззивния съд, с които П. е оправдан по обвинението по чл. 321 НК. Релевираните в нея касационни основания се отнасят единствено към обвинението по чл. 234в, ал. 1 НК. Въпросите за вината и отговорността на подсъдимия П. за тази престъпна деятелност обаче, са разгледани от предходния състав на ВКС и са окончателно решени с влязлото в сила на 12.08.2019 година решение по к.н.д. № 1136/2018 година, което е задължително както за страните, така и за върховната инстанция по силата на чл. 413, ал. 1 НПК. Решените с него въпроси не могат да бъдат поставени за ново разглеждане и ревизирани от следващ състав на ВКС по реда на редовния инстанционен контрол, а още по-малко – от въззивния съд, който незаконосъобразно е преразгледал продължителността на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наложеното на подс. П. наказание лишаване от свобода. С решението си от 12.08.2019 година ВКС е оставил в сила всички онези части от въззивното решение по в.н.о.х.д. № 126/2018 година на АСНС, които не е изменил или отменил, а сред тях е и определеният от първоинстанционния съд изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК. САС грубо е нарушил закона в полза на подс. П., но от това неотстранимо от касационната инстанция нарушение не следва, че и правото на подсъдимия на касационна жалба с предмет осъждането му за престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК е новирано. При липсата на релевирани касационни основания, данни, които ги подкрепят и искане за осъществяване на касационен контрол на присъдата на САС, с която подс. П. е оправдан по обвинението по чл. 321 НК, касационната жалба е процесуално недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. При липсата на протест или жалби от останалите подсъдими и техните защитници срещу оправдателната присъда на Софийския апелативен съд образуваното касационно производство следва да бъде прекратено поради изначалната липса на годен предмет на касационен контрол. По изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подс. М. И. П., подадена чрез защитника му – адв. Ч., срещу присъда № 23/09.12.2022 година по в.н.о.х.д. № 844/2022 година на Софийския апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 249/2023 година по описа на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.