5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 435 София,11.07.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 212 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 1951 от 13.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1550/2010 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 26.08.2010 г на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по иск, предявен от Н. М. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по гр.д. № 3410/2008 г. Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 722 от 31.01.2011 г., подадена от Н. М. Н. със съдебен адрес в [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешените в определението процесуални въпроси кога съдът разглежда частната жалба в открито заседание и какви са предпоставките за отвод на съдебния състав са в противоречие с практиката на съдилищата. Изложени са и доводи за допускане на допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалните въпроси представлява ли нарушение на изискването за справедлив процес по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧ и чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз непредоставянето на предварителна информация на страната за персоналния състав на съда с оглед възможността и да предяви искане за отвод на член от съдийския състав и допустимо ли е кумулативното съединяване на иск срещу Държавата, предявен на основание прякото действие на Конституцията по отношение на отговорността и за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи с исковете срещу съответните органи и длъжностни лица, преки причинители на вредите, се явяват от значение за развитието на правото и точното приложение на закона. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 3410/2008 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба, в която Н. М. Н. е предявил срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите; Й. В. Д., В. В. В., В. А. З., Областна дирекция на МВР, [населено място], Военен съд, [населено място] и Военно-апелативен съд [населено място] обективно и субективно съединени искове за неимуществени вреди, причинени от съставяне на документи с невярно съдържание, съдържащи клеветнически твърдения, уронващи честта и авторитета на ищеца и лишаването му от възможност да защити правата си чрез справедлив процес, проведен в разумен срок. Искът срещу държавата е предявен поради неизпълнение на задълженият и, произтичащи от чл. 6, ал.1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз – непредприемане на необходимите мерки за осигуряване на справедлив процес в рамките на разумен срок и невземане на мерки за привличане към дисциплинарна отговорност на виновните магистрати. С определение от 26.08.2010 г., постановено по реда на чл. 130 ГПК, Софийски градски съд е прекратил производството по предявения спрямо държавата иск като недопустимо. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 1951 от 13.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1550/2010 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел че съединяването на иска срещу Държавата, предявен при условията на евентуалност, със субективно съединените искове срещу длъжностни лица и държавни органи е недопустимо – исковете са основани на различни обстоятелства срещу различни страни, поради което съединяването им за разглеждане в общо производство е недопустимо. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по повдигнатите в изложението въпроси кога съдът се разглежда частната жалба в открито заседание; какви са предпоставките за отвод на съдебния състав и представлява ли нарушение на изискването за справедлив процес по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧ и чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз непредоставянето на предварителна информация на страната за персоналния състав на съда с оглед възможността и да предяви искане за отвод на член от съдийския състав. Липсва противоречие между постановеният съдебен акт по частно гражданско дело и приложените решения на наказателен съд, постановени по реда на наказателно-процесуалния кодекс. Обжалваното определение е постановено в съответствие с установената практика на съдилищата по приложението на чл. 278, ал.1 ГПК (чл. 217, ал.1 ГПК отм.), съгласно която частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а разглеждането им в открито заседание се провежда само когато съдът намери това за необходимо с оглед нуждите на делото; процесуалният закон не предвижда задължение за предварително уведомяване на страните за персоналния състав на съда, комуто е възложено произнасянето по процесуален въпрос по частна жалба против определение на съда; налице ли са основания за отвод на член от състава се преценява от съда, разглеждащ делото, а когато основанието за отстраняване на член от състава е възникнало или станало известно на страната след постановяване на акта, въпросът налице ли са били основания за отвод се разрешава при разглеждане на делото от по-горната инстанция в производството по обжалване на постановения съдебен акт. Касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос допустимо ли е кумулативното съединяване на иск срещу Държавата, предявен на основание прякото действие на Конституцията по отношение на отговорността и за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи с исковете срещу съответните органи и длъжностни лица, преки причинители на вредите. Субективно съединяване на исковете е допустимо, когато те имат за предмет общи права и задължения на другарите или права и задължения, почиващи на едно и също основание. Предявените искове могат да се намират в отношение на кумулативност, евентуалност или алтернативност, като начина на предявяването им се определя според естеството на спорното правоотношение. При условията на евентуалност искът е предявен само когато разглеждането му се обуславя от неуважаването на главния иск. Когато исковете срещу другарите са основани на общи факти и разглеждането на иска срещу един от другарите не е предпоставено от отхвърлянето на останалите искове, то исковете са предявени кумулативно, независимо от изявленията на страната за начина на съединяването им. Предявените срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите; Й. В. Д., В. В. В., В. А. З., Областна дирекция на МВР, [населено място], Военен съд, [населено място] и Военно-апелативен съд [населено място] почиват на твърдения за общи факти – твърдят се действия на длъжностни лица и бездействия на държавни органи, довели до лишаване на ищеца от възможност да защити правата си чрез справедлив процес, проведен в разумен срок. Независимо от дадената от ищеца квалификация за начина на съединяване на исковете, обстоятелствата на които се основават и предявените искания, сочат за кумулативното им съединяване, което е допустимо – искът срещу държавата е предявен въз основа на същите обстоятелства, на които се основават и исковете срещу Военен съд, [населено място] и Военно-апелативен съд [населено място] – претърпени неимуществени вреди от бездействия, довели до нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок. На основание чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ (специален закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти), отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД, предвид което предявеният срещу държавата иск е допустим, а доколко е основателен е въпрос по съществото на делото. С оглед изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на закона и при условията на чл. 278, ал.2 ГПК постановено определение по съществото на прецесуалния въпрос, отменящо първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска, предявен срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1951 от 13.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1550/2010 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 1951 от 13.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1550/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 26.08.2010 г на Софийски градски съд за прекратяване на производството по иск, предявен от Н. М. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по гр.д. № 3410/2008 г. ОТМЕНЯВА определение от 26.08.2010 г на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3410/2008 г. за прекратяване на производството по иска, предявен от Н. М. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, І отделение, 6 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 3410/2008 година. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: