О         П         Р          Е          Д           Е          Л           Е         Н        И          Е                                      №                          365                           ГР. София,                 24.10.2008 г.                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 17 октомври през 2008 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ:  БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                                                     МАРИЯ  ИВАНОВА    като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1612/08 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „М” А. , гр. В. срещу въззивното определение на Окръжен съд В. /ОС/ по ч.гр.д. №687/08 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване производството по установителния иск на дружеството с пр. осн. чл.210, ал.3 от КТ, поради недопустимостта му. Ответникът по частна жалба С. С. оспорва допускането и основателността й. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. Налице са и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на обжалването – същественият по делото процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска по чл.210, ал.3 от КТ е решен в противоречие с трайната и установена съдебна практика, обезпечаваща точното прилагане на закона. С обжалваното въззивно определение е прието, че искът по чл.210, ал.3 от КТ, предявен от работодателя, след като работникът в едномесечен срок от връчването на заповедта по ал.2 писмено е оспорил основанието и размера на вменената му с нея ограничена имуществена отговорност, може да е само осъдителен. Предявеният от работодателя в случая установителен иск – за установяване на оспорените от работника основание и размер на ограничената отговорност, така както са постановени в заповедта за налагането й, според въззивният съд е недопустим, тъй като съществува друг, по –интензивен ред за защита с осъдителен иск. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: със заповед №162/27.08.07 г. работодателят е наложил на работника С. С. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и ограничена имуществена отговорност по чл.210, ал.1 от КТ в трикратния размер на месечното му трудово възнаграждение. Разпоредил е отговорността да се осъществи чрез удръжки от тр. възнаграждение на работника за м.юли и август. Работникът в едномосечения срок е оспорил с писмено възражение пред работодателя основанието и размера на отговорността. Завел е и иск за връщане на удържаните по заповедта суми, като незаконно прихванати, по арг. от чл.210, ал.4 от КТ, преди работодателят да е отнесъл спора пред съда на осн. чл.210, ал.3 от КТ. При тези данни очевиден и безспорен е интересът на работодателя от заведения иск по чл.210, ал.3 от КТ, за установяване на оспорените от работника основание и размер на ограничената имуществена отговорност. За защита правата на работодателя в случая е достатъчен установителният иск, тъй като тр. правоотношение с работника не е прекратено. Така работодателят разполага с възможността да удържи вземането си от обезщетение по чл.210, ал.1 от КТ, след евентуалното му съдебно признаване, от възнаграждението на работника / а в случая - да отблъсне искането на работника за връщане на удържаното/ и не е необходимо да заведе иска си непременно като осъдителен, като в хипотезата на чл.210, ал.5 от КТ. Обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, следва да се отмени и делото – върне на районния съд за продължаване съдопроизводствените действия. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд В. по ч.гр.д. №687/08 г. от 8.04.08 г. ОТМЕНЯ посоченото въззивно определение. ВРЪЩА делото на районен съд В. за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на „М” А. , гр. В. с пр. осн. чл.210, ал.3 от КТ.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: