Р Е Ш Е Н И Е №156 гр. София, 05.11.2019 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдия Първанова гр.д.№1012/2018г. Постъпила е молба вх.№6196/09.07.2019г. от Л. Р. Г., [населено място]. В нея се прави искане за тълкуване на решение №47/19.06.2019г. по гр.д.№1012/2018г. на ВКС, ІІ г.о. Молителят твърди, че е налице неяснота на постановеното решение. Твърди, че не е ясна действителната причина за отмяна на въззивното решение.Поставя въпроси дали е възможна отмяна на въззивно решение без законът да е възлагал на въззивния съд служебно да следи за интереса на държавата, на какво основание е постановена отмяна на въззивното решение и е прието, че касацията е основателна /въпреки постановките на ТР№1/2013г., ОСГТК/,важи ли задължителността на свръхимператива на чл.117,ал.2 КРБ за подчинение на закона. Ответникът по молбата държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище. По молбата съдът намира следното : С решение №47/19.06.2019г. по гр.д.1012/2018г.,ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, е отменено въззивно решение № 7999/2017 г. по гр. д. № 9901/2017 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В предхождащото производство по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта по възражението на държавата за изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл.79 ЗС , както и за задължението на въззивния съд да обсъди и изложи собствени мотиви по всички релевирани във въззивната жалба възражения срещу първоинстанционното решение. Касационното обжалване е допуснато с оглед проверката за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС относно правомощията на въззивниата инстанция при разглеждане на въззивната жалба и при така изложените от въззивния съд съображения, че не дължи осъществяването на инстанционен контрол за правилност на първоинстанционното решение поради бланкетния характер на въззивната жалба. С решението е прието, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, защото във въззивната жалба се посочена незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта по възражението на държавата за изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл.79 ЗС, т.е. тя не е бланкетна, а конкретно очертава предмета на правния спор пред въззивната инстанция като инстанция по съществото на правния спор. В така очертаните рамки въззивният съд дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност възражение на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, а оттук и по релевираните доводи за прекъсването и в хипотезите на чл. 116 ЗЗД. Той дължи да обсъди и изложи собствени мотиви по релевираните във въззивната жалба възражения срещу първоинстанционното решение. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения обосновават касиране на въззивното решение и връщане на делото на въззивниата инстанция на основание чл.293,ал.3 ГПК като бъде разгледано въведеното от ответника по иска правоизключващо възражение за придобивна давност. Останалите оплаквания в касационната жалба са приети за неоснователни. Не са налице предпоставките на чл.251,ал.1 ГПК за тълкуване на така постановеното решение. Тълкуването е приложимо към неясните решения, тъй като касае правните им последици. То трябва да изхожда от мотивите, а не от нова преценка на данни по делото или искания на страните. В разглеждания случай постановеното решение е ясно. Така поставените от молителя въпроси изразяват мнението му за неправилност на решението на касационната инстанция и несъгласие с изложените от нея съображения. Ето защо и в настоящото производство те не могат да се обсъждат като основания за тълкуване на постановения съдебен акт. След като не са налице предпоставките на чл.251,ал.1 ГПК за тълкуване на така постановеното решение, молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№6196/09.07.2019г. от Л. Р. Г., [населено място], за тълкуване на решение №47/19.06.2019г. по гр.д.№1012/2018г. на ВКС, ІІ г.о. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :