Р Е Ш Е Н И Е № 259 София, 28.03.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 230 по описа за 2016г. и приема следното: Производството е по чл.290 и следв. от ГПК. С определение № 508/06.ІV.2016г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд от 03.VІІІ.2015г. по в.гр.д. № 252/2015г. по касационната жалба на К. по въпроса „подлежи ли на отнемане по ЗОПДИППД /отм./ от лица по чл.9 от закона имущество, придобито по замяна с имущество, придобито от престъпна дейност” поради липса на практика, както и за проверка за съответствие с практиката на ВКС на даденото от въззивния съд разрешение относно наличието на връзка с престъпленията, сочени като основание на мотивираното искане, на придобито след тях имущество и при наличие и на други извършени престъпления по чл.3 от закона. Според жалбоподателя К. отговорът на първия поставен материалноправен въпрос е положителен, а даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос е незаконосъобразно. В отговора по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез особения им представител адвокат Ив.С. ответниците по касационната жалба В. М. Д., Д. А. Д. и В. В. М. са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. Ответницата по касационната жалба В. В. М. не е заявила становище пред настоящата инстанция. По първия поставен материалноправен въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, според настоящия състав на ВКС на РБ отговорът е положителен по следните съображения: Целта на ЗОПДИППД /отм./ е предотвратяване и ограничаване на възможността за извличане на облаги от престъпна дейност чрез отнемане в полза на държавата на придобитото от такава дейност имущество. Във всички случаи правото на държавата за отнемане е предпоставено от установяването на данни, от които може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано пряко или косвено с престъпна дейност, осъществяваща състава на някое от престъпленията, изброени в чл.3 ал.1 от посочения закон. Връзката е пряка, когато имуществото е придобито пряко от престъплението. Връзката е косвена, когато придобиването е опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации чрез разпоредителни сделки /в този смисъл виж ТР № 7/2013г. на ОСГК/. Предмет на отнемане е имущество, придобито от проверяваното лице, от трети недобросъвестни лица, придобили имущество от проверяваното лице, ако са знаели за престъпния му характер, и от свързани лица /съпруг и ненавършили пълнолетие деца на проверяваното лице/, придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице /чл.9 ЗОПДИППД /отм./. На отнемане подлежи и полученото срещу имуществото при възмездното му прехвърляне на трето добросъвестно лице. Полученото е заплатената цена, но ако с нея е придобито друго имущество, на отнемане подлежи то. Полученото може да е и направо друго имущество, т.е. възмездната сделка да е под формата на замяна. Възможността за това следва от чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./. при наличие на условията по ал.1 относно замененото имущество. Замяната е вид трансформация /каквато е и продажбата срещу заплащане на цена/ и полученото по нея също е облага във връзка с престъпна дейност, а тя е недопустима от закона. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид: С решението си от 03.VІІІ.2015г. ВАпС по въззивни жалби на К. и на В. М.Д. е потвърдил решението на ОС Добрич от 11.ІІ.2015г. по гр.д № 918/2013г., поправено с решение от 21.ІV.2015г., в частите, с които са уважени предявените от К. срещу В. Д. за отнемане в полза на държавата на: 17000лв., получени от продажбата с нот.акт № ***/15.ХІІ.200*г. на апартамент № 35 в [населено място], подробно индивидуализиран, с площ 49.21 кв.м; 22400лв., получени от продажбата с нот.акт № ***/04.VІІ.200*г. на апартамент № 108 с площ 59.54 кв.м в [населено място]; 10800лв., получени от продажбата на л.а. „Ф. К.” с посочен регистрационен номер; 3620лв., получени от продажбата на л.а. „А. 80” с посочен регистрационен номер, и в частите, с които са отхвърлени предявените от К. искове за отнемане: от В. В.М. – недвижим имот в [населено място] – дворно място с площ 1100 кв.м, подробно индивидуализирано, ведно с изградената върху него къща; от В. В.М. - еднофамилна двуетажна сграда в [населено място] със застроена площ 40.2 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху ПИ; от В. М.Д. и Д. А..Д. – 16800лв., получена от продажбата на л.а. „М. С 320 ЦДИ” с посочен регистрационен номер, 14200лв., получени от продажбата на л.а. „Н. П.” с посочен регистрационен номер; от В. М.Д. – 5000лв. – левова равностойност на 500 дружествени дяла от капитала на [фирма], 5000лв. – равностойност на 500 дружествени дяла от капитала на [фирма], 5000лв. – равностойност на 500 дяла от капитала на [фирма], и 6.65лв. – равностойност на 3.40 евро наличност по разплащателна сметка в банка. Въззивният съд е приел, че са налице всички предвидени в ЗОПДИППД /отм./ предпоставки за отнемането на равностойностите на имотите и вещите, с които ответникът В. Д. се е разпоредил: с влязла в сила на 05.VІІ.2005г. присъда по НОХД № 456/2005г. на ОС Варна той е признат за виновен за това, че през периода 14.ІV. – 16.Х.2000г. като собственик и представляващ [фирма] е избегнал плащането на данъчни задължения, потвърждавайки в декларация неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени доставки, като укритите данъци са в големи и особено големи размери – престъпление по чл.257 ал.1 пр.1 и пр.2, както и за това, че на 13.Х.2000г. чрез използването на документи с невярно съдържание – справка – декларация по ЗДДС и неистински първични счетоводни документи направил опит да получи без основание сума в големи размери от държавния бюджет с намерение да я присвои – престъпление по чл.212 ал.4 пр.1; през проверявания период 1993г. – м.юни 2013г. приходите на Д. и семейството му са в размер 12696.55лв. /128.47 М./, а разходите - в размер на 2754235лв. /3971.8 М./, а с включване на приходите и от продажбата на активи разликата между приходи и разходи е 2747.47 М.; може основателно да се предположи, доколкото не е установен законен източник на доходи, наличие на връзка между престъплението и придобитото имущество – ап.35, закупен през декември 1999г., ап.108, закупен през март 2000г., и леки автомобили „Ф.” и „А.”, закупени през ноември 1999г. – престъплението е резултатно, като резултатът е акумулирането на парични средства от невнасянето им като данъци, паричните суми са спестени при осъществяване на търговска дейност и в периода, в който е следвало да се заплатят данъци за 1999г. и 2000г. Като неоснователни са оценени претенциите за отнемане в полза на държавата на суми от продажбата на л.а. „М.С 320 ЦДИ” и на л.а. „Н.”, придобити през 2011г., на сумата по разплащателна сметка, открита през 2007г., и на сумите от продажба на дружествени дялове на трите посочени търговски дружества, осъществени от втората половина на 2001г. до 2012г. Прието е, че липсва връзка на придобиването на това имущество с конкретно описаните в исковата молба престъпления, извършени през 2000г., предмет на присъдата по НОХД № 456/2005г. Д. междувременно е осъществил и друга престъпна дейност, като е признат за виновен с влезли в сила присъди и споразумения: за избягване заплащането на данъчни задължения в особено големи размери на 15.ІХ.2003г. и на 14.Х.2003г. като управител на „И.” Д. – престъпление по чл.257 ал.1 НК; за съставяне на 07.ІХ.1999г. на неистински официални документи – данъчна фактура и квитанция към приходен касов ордер с цел да бъдат използвани – престъпление по чл.308 ал.1 НК; за укриване на данъчни задължения като ЕТ в особено големи размери в периода 01.Х.2000г. – 15.Х.2001г., като неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в общ размер 294903.66лв. по фактури, по които не са били осъществени сделки – престъпление по чл.257 ал.1 НК; за водене на счетоводна отчетност и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание с цел да осуети установяването на данъчни задължения през периода 01.ІХ.2000г. – 31.V.2001г. – престъпление по чл.257 ал.1 НК, както и за подаване на справки – данъчни декларации, в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с цел да избегне плащането на данъци в периода 16.Х.2000г. – 14.V.2001г. – престъпление по чл.313 ал.2 НК; за подаването на месечни справки-декларации през периода 14.І.2001г. – 15.ІХ.2001г., в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки – престъпление по чл.257 ал.1 НК. Тази престъпна дейност, обаче, не е основание на предявените искове – К. не е предявила съвместно исковете за повече от една осъдителни присъди - те са посочени само като доказателство за общата престъпна дейност на В.Д., за да твърди, че не може да бъде разграничено преливането на имущество чрез някакви сделки или търговска дейност в процесния период. По претенциите за отнемане на имоти от децата на Д. - дъщерята В. В. и сина В. В. - е прието, че: имотите са придобити по замяна, преди замяната двете деца са придобили през 2001г. имоти със средства на родителите си, като връзката на придобиването и конкретните престъпления от 2000г. не е обоснована от К. предвид и другите осъдителни присъди за престъпления от същия период, които също могат да бъдат основание за отнемане на това имущество; дори такава връзка да бе обоснована, няма основание за отнемане на двата недвижими имота, които децата са придобили след замяната – имотите, придобити от престъпна дейност, са отчуждени, от низходящите може да се отнеме равностойността им, но не и самите имоти, получени в замяна, тъй като няма такъв предвиден в закона иск - ЗОПДИППД /отм./ не съдържа аналогична на чл.70 ЗОПДНПИ разпоредба, позволяваща отнемане на преобразувано имущество. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора по реда на чл.290 и следв. ГПК на първия въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, се налага извод за незаконосъобразност на единия от двата решаващи извода в атакуваното въззивно решение - че от низходящите може да се отнеме само равностойността на придобитите от тях след осъществените замени имоти, но не и самите имоти, обусловили отхвърлянето на искането на К. в частта му за отнемане на имущество от В. В. М. и от В. В. М.. Относно даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за наличието на връзка между престъпната дейност на В.М., посочена в мотивираното искане, и придобитото след нея имущество при наличие и на други извършени престъпления, попадащи сред предвидените в чл.3 ЗОПДИППД /отм./, ВКС на РБ намира следното: Действително искането по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имущество от ответниците е основано на влязлата в сила присъда срещу В. М.Д. по НОХД № 456/2005г. В първото проведено пред първоинстанционния съд на 29.Х.2014г. открито съдебно заседание процесуалният представител на К. юрк. К. е заявил твърдение, основавайки се на приложеното по делото свидетелство за съдимост, че началото на престъпната дейност на Д. е от месец август 1993г. и в продължение на почти 20 години той извършвал различна по вид, характер и времетраене престъпна дейност, за която са налице множество влезли в сила съдебни актове за престъпления, които попадат в обхвата на чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, че придобитото от Д. и от членовете на семейството му имущество е основно в периода 1999г. – 2008г., който период съвпада с проверявания, и че с оглед на това е налице както пряка, така и косвена връзка между престъпната дейност на В.Д. и придобитото имущество, и може да се направи основателно предположение за незаконното му придобиване. Така заявените твърдения имат отношение към елементите от фактическия състав на предвиденото в ЗОПДИППД /отм./ основание за отнемане на имущество. Ищецът не е бил длъжен да квалифицира това си процесуално действие. Въпреки задължението си, първоинстанционният съд не е извършил преценка относно правната същност на изявлението с оглед разпоредбите на чл.143 ал.2 и чл.214 ал.1 ГПК, респективно и относно изпълнение на задължението по чл.101 ГПК да следи за надлежното извършване на процесуалното действие от страната и да й укаже как може да бъде отстранена евентуална негова нередовност. Във връзка с решаващия извод в първоинстанционното решение за липса на връзка между престъпната дейност, предмет на присъдата по НОХД № 456/2005г., и придобитото след 2000г. имущество, и приетото, че в мотивираното си искане и по реда на чл.143 ГПК в първото по делото заседание ищецът не е твърдял, че имуществото е придобито в резултат и на последващата престъпна дейност на В. М.Д., попадаща в хипотезите по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, К. във въззивната си жалба е заявила оплакване, че още в първото съдебно заседание е навела твърдения и е представила доказателства за последващата престъпна дейност на В.Д., за наличието на връзка и с нея на придобитото имущество, както и за неправилност на извода в първоинстанционното решение, че такива твърдения и доказателства не са наведени и представени. Въззивната инстанция не е извършила преценка на оплакването, допускайки по този начин съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до произнасяне при неизяснен с индивидуализиращите спорното право фактически обстоятелства предмет на делото. С оглед на това и предвид наведеното и в касационната жалба на К. оплакване в същия смисъл ВКС намира, че са налице предвидените в чл.293 ал.2 и ал.3 ГПК предпоставки за касиране на атакуваното решение в отхвърлителната му част и за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия във връзка с евентуалното приложение в случая на разпоредбите на чл.143 ал.2, чл.214 ал.1 и чл.101 ГПК. Не следва да се подлагат на преценка от ВКС оплакванията на касатора по приложението на чл.6 ЗОПДИППД /отм./, тъй като в атакуваното решение не са формирани решаващи изводи в тази връзка. На основание чл.294 ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните от страните разноски за касационната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, РЕШИ: ОТМЕНЯВА решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 132 от 03.VІІІ.2015г. по гр.д № 252/2015г. в отхвърлителната му част и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав в тази част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: