О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 501

гр. София, 29.07.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1138 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. И. – И., представлявана от адв. Ч., срещу решение № 12128 от 19.10.2020г. по в.гр.д. № 5080/2019г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което, след частична отмяна на решение № 132 от 25.07.2019г. по т.д. № 158/2018г. на Окръжен съд – Враца, е отхвърлен предявеният от касаторка против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 30 000 лева до 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от увреждане, причинено при ПТП от 23.02.2018г., частичен иск от 100 000 лева.
Касаторката излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага съображения, че определеното обезщетение в размер на 30 000 лева е занижено и не е съобразено с указанията, дадени с ППВС № 4/1968г., което е приложено бланкетно и без да са взети предвид конкретните негови указания. Поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви кои доказателства кредитира и кои – не, както и кои доказателства са обосновали намаляване на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. Твърди още, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен характера и тежестта на увреждането и интензитета на болките и страданията, както и социално-икономическите условия към датата на ПТП. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като формулира следните материалноправни въпроси:
1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Твърди, че по въпроса е налице противоречие с решение № 83 ат 06.07.2009г. по т.д .№ 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.
2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази поотделно с тежестта на всяка една от получените травми?
3. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време, както и обстоятелството, че последиците се очаква да бъдат търпени пожизнено?
Касаторът твърди, че по последните два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д № 3921/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 93 от 29.06.2017г. по гр.д. № 60355/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 124 от 11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 59 от 29.04.2011г. по т.д.№ 635/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, решение № 31 от 25.03.2014г. по т.д. № 1203/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва касационната жалба, като релевира възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с оглед релевираните в жалбата оплаквания основният спорен въпрос във въззивното производство е свързан с правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Въз основа на заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от две вещи лица - съдебен лекар и хирург, е приел за установено, че вследствие на реализираното произшествие ищцата е получила контузия на шията, със счупване на тялото на шести шиен прешлен, което увреждане е потвърдено от специалист рентгенолог при контролно разчитане на 3D образ на изследване на шийни прешлени от 12.03.2018г., като вещите лица са пояснили, че става въпрос за счупване на предната колона на гръбначния стълб, което е стабилно счупване без данни за разместване. Съобразил е, че според вещите лица към момента на травмата и по време на проведеното лечение ищцата е изпитвала болка, характерна за този вид увреждане, като същата не е била много силна и голяма част от нея е била провокирана от наличните остеофитни промени и дискови протрузии, предшестващи травмата в областта на шийния отдел на гръбначния стълб, като претърпяното ПТП и получената „камшична травма“ е провокирала тази болка. Посочил е, че според отразеното в заключението лечението, което е било предприето, е било консервативно с цел обезболяване на шийния отдел на гръбначния стълб при престой в здравни заведения в Плевен и Панагюрище, като пострадалата е била изписана с шийна яка и назначено медикаментозно невротрофно лечение за два месеца, предписана ѝ е била рехабилитация. Посочил е, че според експертите получената травма е създала неудобства на ищцата при извършване на ежедневните дейности, като обичайното протичане на оздравителния период при това счупване на прешлен е в срок около 5 месеца. Взел е предвид, че няма останали трайни белези вследствие на травмите нанесени от ПТП, като вещите лица са изяснили, че ищцата се е оплаквала от болки и към момента на извършените прегледи в областта на шията и изтръпване в областта на лявата ръка; установили са, че е налице минимално стеснение /1мм/ на канала на гръбначния стълб, дължащо се на наличните масивни остеофити /шипове/, а не на фрактура на прешлена, като нямало данни за притискане на гръбначния мозък от компресията. Посочил е, че според заключението са налице данни за предхождащи дегенеративни ставни заболявания на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяващи се в наличие на остеофитни промени, протрузия на дискове с минимално стеснение на дуралния сак на канала на гръбначния стълб, данни за коренчева увреда и увреда на левия лъчев нерв, които заболявания не са допринесли за възникването на счупването на шести шиен прешлен. Взел е предвид и посоченото, че в бъдеще ищцата ще търпи болки и двигателни затруднения, но те няма да бъдат свързани с полученото увреждане, а с наличните дегенеративни ставни заболявания на шийния отдел на гръбначния стълб.
Въззивният съд е обсъдил и заключението на съдебно-психологичната експертиза, според което в резултат на преживяното от ищцата травматично събитие в нейната психична картина се наблюдават индикации за преживяна остра стресова реакция и последвало посттравматично стресово разстройство, като в психичния й живот от травматичното събитие до датата на изготвяне на заключението неотменно присъстват негативни емоционални преживявания, предизвикани от стимули /тригери/, които възобновяват спомените за преживяното и я карат да се чувства емоционално лабилна, напрегната и застрашена. През целия период от претърпяното ПТП на 23.02.2018г. тя не е получила първа емоционална помощ, никой не й е предложил или насочил към кризисна интервенция /“спешна психологическа помощ, подпомагане на индивиди в кризисни ситуации за възстановяване на баланса на тяхното биопсихологично функциониране и минимизиране на потенциала на психичната травма“/, което е забавило оздравителния в психологично отношение процес и е създало условия за усложнения. Посочил е, че според вещото лице претърпените от ищцата силен стрес и физически травми и като допълнение, неудовлетворените резултати от проведеното лечение и усещането за несправедливост, свързани с процесното събитие, не могат да бъдат заличени напълно от психичната й сфера, но възстановяването на нормалното психично функциониране е възможно – при подходяща психотерапевтична подкрепа.
Въззивният съд е обсъдил и събраните във връзка с установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди гласни доказателства - свидетелски показания на Л. И. (съпруг на ищцата), С. И. (дъщеря на ищцата),Т. Х. (колежка на ищцата) и М. Д. (приятелка на ищцата) и ги е кредитирал изцяло, тъй като са дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления, взаимно непротиворечиви са и се допълват, не противоречат и на останалите събрани по делото доказателства.
С оглед съвкупната преценка на обсъдените доказателства въззивният съд е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение е в завишен размер. За да достигне до този извод, е съобразил следните обстоятелства: вида и характера на увредата /една фрактура, проведено болнично лечение – общо 9 дни, което безспорно е създало дискомфорт у ищцата/; продължителността на лечебния и възстановителен период /около 6 месеца/; обстоятелството, че пострадалата е носила шийна яка за период от около 3 месеца, което е създало допълнителни неудобства и притеснения; нуждата на ищцата от помощ; интензитета на изпитваните болки и страдания, които продължава да изпитва и до днес; обстоятелството, че инцидентът се е отразил и върху психо-емоционалното ѝ състояние, като ищцата е преживяла остра стресова реакция и е развила посттравматично стресово разстройство, което е налично и до сегашния момент и в резултат на което все още изпитва страх да се придвижва с лек автомобил. С оглед на тези обстоятелства и като е съобразил обществено-икономическата обстановка в страната към релевантния момент, включително в аспекта на нормативно-определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въззивният съд е намерил, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде 30 000лв. Изтъкнал е, че травмата действително е настъпила при наличие на дегенеративни промени в областта на шийния отдел на гръбначния стълб на пострадалата и че голяма част от болките, които изпитва, са вследствие на тези предшестващи инцидента заболявания, но именно получаването ѝ е предизвикало влошаването на тяхната симптоматика и увеличаването на интензитета от изпитваните от тях болки и страдания, които пострадалата продължава да изпитва и до днес. В този смисъл е преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя. Отбелязал е, че според съдебно-психологичната експертиза преодоляването на посттравматичния синдром е продължителен процес, като за целта ще е необходима вероятно дългосрочна и скъпа психотерапия, което обстоятелство обуславя определянето на по-висок размер на обезщетението в сравнение с аналогични случаи в практиката. За да отхвърли претенцията до пълния предявен размер, въззивият съд е взел предвид, че получената конкретна травма е била излекувана в рамките на 6 месеца, /какъвто е и обичайният срок за възстановяване/; че макар и трудно, ищцата се е върнала на работа след този период; че при нея не е имало продължителен период, в който да е била на „постелен режим“, нито има данни за инвалидизация.
Въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е изложил подробни съображения за недоказаност на възражението на ответника за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението материалноправни въпроси, отнесени към мотивите на въззивния съд, са свързани с преценката на критериите, въз основа на които се определя размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, и следователно са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По въпросите обаче не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираното от касаторката ППВС № 4/1968г., както и формираната по реда на чл.290 ГПК постоянна практика на ВКС- решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд не се е отклонил от формираната постоянна практика, като, противно на твърденията на касатора, е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд е изложил съображения, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с тежестта на причиненото на ищцата увреждане, вида и продължителността на проведеното лечение, отражението на настъпилото увреждане върху психо-емоционалното ѝ състояние, възрастта на ищцата, както и е взел предвид момента на настъпване на ПТП и е съобразил социално-икономическото състояние в страната към този релевантен момент. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Въззивният съд не е излагал съображения, че лимитите на отговорност на застрахователя следва да бъдат изключени, а е съобразил постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 34 от 27.03.2020г. по т.д. № 1160/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., според която те нямат самостоятелно значение, а са индиция за икономическата конюктура в страната към датата на непозволеното увреждане.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не се дължат, тъй като не се претендират и не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12128 от 19.10.2020г. по в.гр.д. № 5080/2019г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: