Р Е Ш Е Н И Е   №  220   София,  26 май  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                             БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 122/ 2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Г. И. Д. против въззивно решение № 2 от 12.01.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 288/2009г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- касационно основание по чл.348 т.2 НПК,който се поддържа и в съдебното заседание от защитника на подсъдимия. Правят се алтернативно две искания- отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен и оправдаване по повдигнатото обвинение, или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което се отстранят допуснатите процесуални нарушения. Частният обвинител и граждански ищец намира жалбата за неоснователна и моли решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна, не са допуснати сочените нарушения, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Плевенският окръжен съд с присъда № 411 от 28.11.2008г. по н.о.х.д. № 456/2008г. е признал подсъдимия Г. И. Д. за виновен в това, че през периода 26.11.2002г.- 01.12.2002г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие с неизвестен извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез заплашване принудили Г. Г. да извърши нещо противно на волята си- да им предаде сумата от 2000лв. и с това му причинили значителни имуществени вреди, поради което и на основание чл.214, ал.2 т.2 вр. чл.213А ал.3 т.2 вр. с ал.2, т.4 вр. чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца. На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението н а наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Уважен е гражданският иск за имуществени вреди в размер на 2000лв. и неимуществени вреди в размер на 1000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2002г.до окончателното изплащане. Великотърновският апелативен съд с решение № 2 от 12.01.2010г. по в.н.о.х.д. № 288/2009г. е потвърдил изцяло присъдата. Единственият довод, който се прави в касационната жалба, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователен. Съображенията , изложени в подкрепа на това касационно основание се свеждат до несъответствие на мотивите на въззивното решение на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, липсвал отговор на направените във въззивната жалба доводи, както и не се сочело защо се приемат за достоверни едни доказателствени средства, а други се отхвърлят. Възраженията са неоснователни. При събирането и проверката на доказателствата по делото са спазени всички изисквания на процесуалните правила. Преценката на доказателствената съвкупност е в съответствие с процесуалните правила и изискванията на формалната логика, поради което и вътрешното убеждение на решаващите инстанции е изградено при обективно, всестранно и пълно изследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Не е допуснато нито превратно тълкуване на определени доказателствени средства, нито изключване на такива при приемане за установени на фактите по делото. Не отговаря на истината твърдението, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви за приетите за установени факти по делото. Напротив, макар изрично да посочва, че изводите му не се различават от тези на първата инстанция, този съд излага и собствените си виждания по отношение на фактическите положения и правните изводи, които прави/ стр.2, 3 от мотивите на решението/. Посочени са и доказателствените средства въз основа на които са направени фактическите и правни изводи на съда, поради което и възражението, че е налице липса на мотиви, е голословно. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила и искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено. При правилно установените и приети фактически положения материалният не е нарушен. Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, поради което и признаването на подсъдимия за невинен и оправдаване по повдигнатото обвинение също не може да бъде уважено. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение то следва да се остави в сила.     Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 12.01.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 288/2009г. на Великотърновския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: