Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * критерии за определяне на неимуществени вреди * справедливост на обезщетението


5

Р Е Ш Е Н И Е
№60120

София,01.11. 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1523/2020 година

Производството е по чл.290 ГПК.Образувано е по касационна жалба на М. Н. В. с ЕГН [ЕГН], представляван от своята майка Н. В. Д., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 123 от 28.04.2020 г. по в.т.д. № 321/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 160 от 12.07.2019 г. по т.д. № 107/2018 г. на Окръжен съд – Габрово в обжалваната част – за отхвърляне на предявения срещу Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 24.07.2017 г. за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лева.
С определение № 196 от 13.04.2021 г. е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - за проверка съответствието на въззивното решение със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., по материалноправния въпрос за критериите за приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че при определяне на размера на неимуществените вреди, които са безспорно установени, въззивният съд е допуснал нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Според касатора, съдът не е преценил в пълнота доказателствата по делото, което е довело до необоснованост на фактическите изводи. В жалбата се сочи още, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.498 КЗ за началната дата, от която се дължи липва за забава.
В постъпил по делото писмен отговор от ЗАД „Армеец“, чрез процесуален пълномощник, както и в съдебно заседание на 29.09.2021 г., се поддържат доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – Велико Търново, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на водача на товарния микробус, който при паркиране в [населено място], [улица], е предприел маневра на заден ход, без да се увери, че няма препятствие зад автомобила и няма да увреди никого. В резултат на тази маневра, малолетното дете е било притиснато от задната лява гума на микробуса, като са му причинени увреждания, установени от медицинската документация и от СМЕ: травма в областта на корема и таза, изразяваща се в охлузвания на коремната стена под пъпа, двете слабинни области и основата на пениса, счупване на срамната кост в дясно, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за период от 2 – 2.5 месеца. Въззивният състав е преценил показанията на св. Й. и св.Д. във връзка с обема на неимуществените вреди, негативните последици в психологичен план, проявими и понастоящем. Извел е извод, че за справедливото обезщетяване на ищеца, с оглед: вида, интензитета, продължителността на търпяните болки и страдания, които вече са отзвучали, възрастта на пострадалия, който не е допринесъл за вредоносния резултат, както и обществено-икономическите условия в страната, вкл. и нивата на застрахователно покритие, е достатъчна сумата от 5 000 лева, в какъвто смисъл е и опреденото от първата инстанция обезщетение. Началната дата, от която се дължи законна лихва върху обезщетението, е определена съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ – от 07.11.2018 г., след изтичане на тримесечния срок от заявяване на застрахователната претенция, а не от датата на произшествието – 24.06.2017 г., в какъвто смисъл е акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. За разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв., искът е отхвърлен.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. Неточно посочената от апелативния съд правна квалификация на предявения пряк иск - по отменения КЗ, а не по приложимия, сега действащ КЗ, в сила от 01.01.2016 г., без да са налице предпоставките на § 22 от ПЗР на КЗ, не води до недопустимост на атакувания съдебен акт.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице задължителна за съдилищата в Република България практика – т.II от ППВС № 4/1968 г., доразвита в постановени от ВКС решения, по реда на чл.290 ГПК, според която понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за причинени телесни увреждания, в резултат на деликт, и на свързаните с тях физически и психически страдания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като част от тях - нивата на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на увреждането. За надлежно обосноваване на размера на обезщетението е необходимо съдът да извърши цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на законоустановения принцип за справедливост. В този смисъл е не само посоченото от касатора ППВС и решение по т.д. № 507/2015 г. на ВКС, но и константната практика на ВКС, обективирана и в други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – така например: по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , по т.д. № 2908/2015 г., І т.о., по т.д. 157/2011 г., І т.о., по т.д. № 44/2012 г. и мн.др.
С оглед на горното, обжалваното въззивно решение следва да се прецени като несъобразено с посочената практика по приложение на чл.52 ЗЗД. Независимо от изброените в съобразителната част към решението конкретни обстоятелства, относими към предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за справедливо обезщетяване на понесени неимуществени вреди от пострадалото малолетно дете, въззивният съдебен състав е подценил значението им при определяне на адекватен размер на обезщетението. Апелативният съд не е отчел в достатъчната степен броя и характера на телесните увреди, получени от ищеца в резултат на процесното произшествие, сред които и тежкото счупване на дясната срамна кост. Според вещото лице д-р Р., счупването на дясната срамна кост е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за период от около два месеца и половина, т.к. тази кост участва в изграждането на тазовия пръстен, а последния анатомично и функционално е свързан с движението на долните крайници. През посочения период е проведено консервативно лечение, което е свързано с много болки, страдания и неудобства за петгодишния М., както и с постоянна необходимост да ползва чужда помощ в ежедневието.
При постановяване на въззивния съдебен акт не са зачетени в пълнота установените от свидетелката В. Д. обстоятелства: понесените от пострадалото й внуче изключително силни болки през периода на лечение на счупването, продължителната невъзможност детето да се движи и да играе, негативните последици в психологичен план, изразяващи се в непрекъснат стрес и страх от превозни средства, като последните не са отзвучали и понастоящем.
С оглед изложеното следва да се приеме, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено и несъответващо на законоустановения принцип за справедливост по чл.52 ЗЗД. Настоящият състав счита, че предявеният срещу застрахователното дружество пряк иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е основателен за обща сума от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 07.11.2018 г., или на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от 20 000 лв., над вече присъдените 5 000 лв. В останалата отхвърлителна част въззивното решение е правилно.
Оплакванията в жалбата за неправилно определяне на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението, са несъответстващи на приложимата разпоредба на чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ и не могат да бъдат споделени, а и част от доводите в жалбата следва да се квалифицират по чл.12, ал.1 ЗСВ и затова не подлежат на разглеждане.
Предвид горното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, атакуваното въззивно решение, с което искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 25 000 лв. следва да се отмени като незаконосъобразно, като на ищеца се присъди допълнително сума от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.11.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответното застрахователно дружество следва да заплати на адвокат С. В. Б. адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 682.30 лева - за безплатно оказана правна помощ на ищеца в инстанционното производство. Застрахователното дружество дължи по сметка на ВКС държавна такса в размер на 800 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 123 от 28.04.2020 г. по в.т.д. № 321/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение № 160 от 12.07.2019 г. по т.д. № 107/2018 г. на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на предявения от М. Н. В. с ЕГН [ЕГН], представляван от своята майка Н. В. Д., срещу Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 24.07.2017 г. за разликата над 5000 лв. до 25 000 лева, ведно със законната лихва от 07.11.2018 г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ да заплати на М. Н. В. с ЕГН [ЕГН], представляван от своята майка Н. В. Д., допълнително сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 24.06.2017 г., ведно със законната лихва от 07.11.2018 г., до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ да заплати в полза на адвокат С. В. Б. от САК, адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 682.30 лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 800 лева държавна такса.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: