Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  40   гр. София,  15 април  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………......... в присъствието на прокурора … Любенов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 703 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 11282/08 г. и отмяна на влязлата в сила присъда от 4.02.2009 г. на Софийския районен съд. Искането намира основание в разпоредбата на чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК - допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата, накърнило правото на защита на всеки от подсъдимите. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Защитникът на осъдените настоява искането да бъде оставено без уважение, защото е подадено извън сроковете по чл. 421 НПК, а всеки от осъдените вече е изтърпял наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда от 4.02.2009 г. по н. о. х. д. № 11282/08 г. на Софийския градски съд всеки от подсъдимите - К. Х. Х. и М. Х. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е осъден на наказание пробация със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от по девет месеца. Искането, основано на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимите, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Твърди се, че в диспозитива съдът е посочил двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, докато в мотивите е отразил, че следва да се определи също и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК - включване в курсове за професионална квалификация, поради което е накърнено правото на защита на всеки един от подсъдимите, за които не е станало ясно какво точно наказание им е наложено за извършеното престъпление. Съвкупната преценка на целия обем от данни по делото, в т. ч. приложеното писмо на Софийска районна прокуратура след влизане в сила на присъдата, позволява да се възприеме възражението, направено от защитника, че осъдените са изтърпели наложените наказания, отразени в диспозитива. Респективно няма основание да се счете, че правото на защита е било съществено накърнено, тъй като не са могли да научат наложеното от съда наказание. В случая очевидно е налице техническа грешка в мотивите и няма основание, което да оправдава отмяна на влязлата в сила присъда по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, в защита на интереса на подсъдимите, когато единствената последица съобразно искането ще бъде отпадане на посочената част от текста в мотивите, с която е надхвърлен обхватът на наказанието пробация, отразено в диспозитива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК   Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на н. о. х. д. № 11282/08 г. и отмяна на присъда от 4.02.2009 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: