5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 811 София, 05.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 630 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4328/4.V.2010 г. на „Ю. и Еф Д. Б” АД - С, подадена чрез процесуалния представител на банката адв. Т. С. П-Г от АК-Х, против въззивното определение № 87 на Хасковския ОС, ГК, от 23.ІV.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 188/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на същата кредитна институция срещу първоинстанционното разпореждане № 380 на Хасковския районен съд, ГК, 7-ми с-в, от 26.ІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 408/2010 г.: за оставянето без разглеждане на заявлението й за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу посочените като длъжници по договор за потребителски кредит НL 23288/6.VІ.2007 г. Н. и В. Б. от Х. за сума в общ размер на 39 456.28 лв. и за прекратяване на заповедното пр-во. Оплакванията на банката частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение на Хасковския ОС в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Поради това се претендира касирането на този съдебен акт, вкл. и в частта му досежно неправилно определената по размер допълнителна държавна такса, която банката е била осъдена да заплати по с/ка на въззивната инстанция, като в резултат делото бъде върнато на първостепенния съд с указанието „да издаде заповедта за незабавно изпълнение и изп. лист против длъжниците” по процесния договор за потребителски кредит. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Ю. и Еф Д. Б” АД – С обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие и на предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, както следва: 1/ Досежно редовността на заявление по чл. 417 ГПК, но при игнориране на обстоятелството, че имало банков документ за внесена държавна такса, а и останалите придружаващи заявлението документи били надлежно подписани „от търговските пълномощници”, така както и договорът за правна защита и съдействие на процесуалния представител на заявителя и така съвкупно била изразена воля за издаването на заповед за изпълнение и на изп. лист; 2/ Относно принципната допустимост районният съд да се произнася само по редовността на заявлението, оставяйки го без разглеждане, а не и по съществото на съдържащото се в него искане; 3/ По въпроса за размера на дължимата държавна такса, съобразно правилото на чл. 19, както и това на чл. 18, ал. 1 във вр.чл. 12, т. 2 от Тарифата за д.т., събирани от съдилищата по ГПК, в хипотеза в която и двете съдебни инстанции не са разгледали и не са се произнесли по съществото на заявлението. Отделно от това в Раздел ІІ от въпросното изложение банката частен касатор поддържа довод за недопустимост на обжалваното определение на Хасковския ОС. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Хасковския ОС, частната касационна жалба на „Ю. и Еф Д. Б” АД-С, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., ако съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е нищожно или недопустимо решение или определение, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимост му, ще се извърши с решението /респ. определението/ по съществото на подадената касационна жалба. От гледище процесуалноправната същност на заповедното пр-во, уредено като едностепенно и развиващо се въз основа на съдебни книжа-образци, утвърдени от министъра на правосъдието с нарочна наредба, по необходимост се налага извод, че щом като заявление за издаване на заповед за изпълнение не може да бъде оставяно без движение от първостепенния съд за отстраняване на недостатъци, последният е в случая е следвало да се произнесе с разпореждане по съществото на искането като го отхвърли или го уважи /арг. чл. 411, ал. 2 във вр. чл. 413, ал. 2 ГПК/. В процесния случай постановеното от Хасковския районен съд разпореждане за оставяне без разглеждане заявлението на „Ю. и Еф Д. Б” АД – С по чл. 417 ГПК без разглеждане е представлявало процесуално недопустим съдебен акт по изложените по-горе съображения. Като не е констатирал това, въззивният съд е възпроизвел неговия порок в собственото си определение от 23.ІV.2010 г. и затова то ще следва да бъде обезсилено изцяло – вкл. и в частта за допълнително определената държавна такса, наред с първоинстанционното, като делото бъде върнато на първостепенния съд за произнасяне по съществото на искането. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО въззивното определение № 87 на Хасковския окръжен съд, ГК, от 23.ІV.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 188/2010 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно разпореждане № 380 на Хасковския районен съд, ГК, 7-ми с-в, от 26.ІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 408/2010 г. за оставяне без разглеждане заявление „Ю. и Еф Д. Б” АД – С по чл. 417 ГПК и за прекратяване на заповедното производство. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд за произнасяне по съществото на заявлението с вх. № 3292/22.ІІ.2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 630 по описа за 2010 г.