Р Е Ш Е Н И Е № 269 София, 31.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Северина Толева и след като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1420/2010год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Б. от [населено място] срещу решение № 162 от 30.07.2010 год. , постановено по гр.д. № 283/2010 год. на Окръжен съд [населено място] , с което след като е отменено решение № 211 от 19.04.2010 год. по гр.д. № 4171/2009 год. на Сливенския районен съд ,е постановено ново решение , с което е отхвърлен предявеният от Т. А. Б. против М. Д. Д. иск за промяна на родителските права по отношение на малолетното дете П. Т. Б. като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което упражняването на родителските права върху детето П. Т. Б. да се предостави на бащата , като на майката се определи подходящ режим на виждане с детето , както и да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 70 лв. месечно. С определение № 536 от 29.04.2011 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно въпросите и обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени от съда при решаване на спора по чл. 106,ал.5 СК / отм./ за промяна в упражняването на родителските права и мерките относно тяхното упражняване.Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като е прието, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №1/12.11. 1974 год. по гр.д. № 38/1974 год. на Пленума на ВС. Ответницата по жалбата М. Д. Д. от [населено място] оспорва основателността на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното : Отговор на поставения правен въпрос: Решението е постановено при действието на СК от 1985 год. /отм./ Съгл. чл. 106,ал.2 СК/ отм./ съдът предоставя упражняването на родителските права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата.Тези обстоятелства не са изрично регламентирани в СК от 1985 год. / отм./ . С оглед на това същите са изведени по тълкувателен път. Съгласно т. ІІ от ППВС №1/12.11.1974 год. при решаване на въпроса относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най- разнообразно естество , като по съществените от тях са : възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик , полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата , възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот , с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. За да извърши максимално точна преценка относно интересите на децата при решаване въпроса относно упражняването на родителските права ППВС №1/12.11.1974 год./ т.І/ задължава съдилищата да изясняват действителните отношения на съпрузите относно децата като за целта изслушат родителите и основанията им да се предоставят децата на един от тях, а ако това е уместно да бъдат изслушани и техни близки, както и децата. По касационната жалба. Същата е основателна, като съображенията за това са следните: За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че родените от брака деца са момчета съответно на 10 и 7 години Съобразено е обстоятелството, че от момента на раждането си те са живели само в [населено място] като след настъпването на фактическата раздяла между родителите през в.м. август двете деца живеят заедно с баща си в дома на своите дядо и баба по бащина линия като двете деца не са се делили. Отчетено е обстоятелството, че към момента на постановяване на решението и двамата са ученици като имат изградена среда и приятели и тяхното преместване в друг град – в случая - [населено място], където след раздялата, респ. развода живее майката, би им се отразило негативно. Направен е извод, че по – подходящия родител който да упражнява родителските права е бащата който според доказателствата по делото никога не се е дезинтересирал от тях и е полагал необходимите и адекватни грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Така постановеното решение е неправилно. Съдът не е взел предвид и не е обсъдил данните по делото относно склонността на бащата да упражнява физическо насилие над майката, което несъмнено представлява част от неговия морален облик.Не е изследван достатъчно задълбочено въпроса дали същият не способства за отчуждаването на децата от майката, което безспорно влияе негативно върху тяхното правилно възпитание ,както и въпроса дали отглеждането и възпитанието на децата се осъществява от него или на практика грижите по тяхното отглеждане и възпитание са предоставени на неговата майка и баба на децата. Съдът не е проявил достатъчна процесуална активност и не е провел изрично изслушване на родителите относно основанията им за предоставяне на родителските права , както и на техните близки във връзка с решаването на въпроса за родителските права след развода. В резултат на това и с оглед изложеното решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка , нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 281т.3 К.. Доколкото за изясняване на делото от фактическа страна се налага извършването на нови съдопроизводствени действия решението следва да бъде отменено и делото върне за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша родителите, като с оглед разпоредбата на чл. 59 СК / в сила от 01.10.2009 год./ подкани същите към постигане на спогодба .Разпоредбата има процесуален характер и е относима към производствата, започнали при действието на СК / отм./ В случай, че такава не бъде постигната следва да се изслушат най- близките на двамата родители и се възложи изготвяне на общ доклад от служители на Дирекция „Социално подпомагане” в [населено място] и Т.,които също да бъдат изслушани от съда. След преценка на съда относно неговите интереси и при условията на чл. 15,ал.3 и 4 от Закона за защита на детето, може да бъде изслушано и детето П. , който към настоящия момент е на 11 год. При необходимост да се назначи вещо лице психолог, който да установи и даде заключение за отношението на двете деца към двамата родители и причините, които обосновават това отношение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 162 от 30.07.2010 год., постановено по гр.д. № 283/2010 год. на Окръжен съд [населено място] и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: